неделя, 22 януари 2012 г.

Жената - 2 част






Жената - 1 част

Каква жена искаш до себе си? Може би кариеристка? Хубавото е, че едва ли ще иска чак пък толкова финанси от твоя страна, защото тя самата изкарва достатъчно. Може и ти да замажеш някой подарък. Такива жени обичат да показват иначе мъжки черти, понеже по този начин доказват, че с нищо не отстъпват на мъжете. Няма нужда от доказателства - прекалено е очевидно.

Лошото е, че не трябва много-много да се "отваряш". Човече, само с думи тя ще те разпилее по пода! Тропа по масата, а ти заставаш мирно, примигвайки уплашено с очички. Само така можеш да я омилостивиш. Държиш да имаш лично мнение? Заборави! Личното ти мнение трябва да съвпада с нейното. Борец за независимост? А шамар, де!

Може би предпочиташ просто добра домакиня? В такъв случай засили търсенето, защото повечето мъже искат точно това - няма да остане за теб. Разбираемо е. Прибираш се вкъщи, а на масата топла вкусотия. Кажи пък, че не кеф! И всичко разчистено, изметено, подредено. Прилича на рай. 

Лошото е, че домакините обикновено забравят, че преди всичко са жени. А това е убиец на секса. Накъде без секс?

Искаш да живееш с махленска клюкарка? Не казвай "да", че ръката сама посяга към пищова! Та тя по цял ден е на пейката пред блока. К'вото и да стане в собствената ти къща, до няколко часа целият квартал цъка с език по твой адрес. Искаш ли да живееш с радио "Свободна Европа"? Май не, струва ми се.

Такива жени са перфектни за любовници - винаги са на разположение пред блока. Но само глупаците правят семейство с тях.

Добре е да има всичко накуп, но е невъзможно. Както няма всеможещи и всезнаещи мъже.
Според мен най-ценна е връзката с жена, която те кара да се чувстваш "като у дома", т.е. не изисква от теб да играеш някакви роли. Можеш да се отпуснеш напълно. Самото "играене" е много изтощително и не си струва усилията. Не само защото лъжеш най-вече себе си, като се правиш на такъв какъвто не си, но и защото не се знае кога маската ще се пропука.

Какво ще правиш, ако някой ден тя разбере, че имаш към нея забележки, които си премълчавал години наред?

Жените също е добре да имат предвид, че не трябва да се цупят за щяло и нещяло, понеже именно така ще предизвикат половинката си да крие. "О, тя пак ще се разсърди! Я, по-добре да не й казвам!" - това е нормално следствие от женската сръдня. Нужни са искреност и разбиране.

Коя жена е красива? Както и да го въртим, това е изцяло въпрос на лично мнение. Само дето разни "светила" на модата се опитват да ни пробутват някакви уж "идеални" мерки, чиято единствена цел е да подбират жени, на които дрехите стоят като на закачалка - нали трябва да ги представят. Нищо повече. 

Коя жена иска да е безлична закачалка? Знам, има много манекенки, но те не се замислят над този въпрос /с бръмбари в главата не можеш много-много да разсъждаваш/. Пък и отдавна са решили какво всъщност искат от живота - богат чичко, който да им даде кредитна карта и да ги води насам-натам по разни партита. И едновременно с това да се хваща на номера "Ох, боли ме главата! Айде да отложим за утре!" А утре пак същото. Но иначе за пред хората много го обичат. Сигурен съм, че е така. Анна-Никол Смит също много обичаше петролния магнат. И деца искаше от него. Нищо че горкият гонеше стотака и вече беше казал първо "здрасти" на дедо Господ.

Само до преди половин век за красиви са минавали жените от 70 кг нагоре. Дори Афродита и Венера са рисувани с доста заоблени форми, а те са били символ на женската красота хилядолетия наред. После се появява Туиги и обръща света надолу с главата.

Голяма част от жените имат навика да се сравняват със "светилата" на модата и киното. Нужно ли е това? Абсолютно не. Та нали и те са хора от плът и кръв. Да не говорим, че съвсем сериозно се чудя, как някои от тях могат да бъдат определяни като красиви. Никога не съм харесвал Клаудия Шифер, Синди Крофорд, Наоми Кембъл, Анджелина Джоли. Опа, щях да забравя "хубавата жена" Джулия Робъртс - като се усмихне и всички крокодили в Нил се комплексират заради беззъбите си, в сравнение с нея, захапки.

От българките бих посочил Цеци Красимирова - тяло за милиони, но глава на ..... думите бледнеят. Съжалявам, за мен тя е откровено грозна! Сещам се за цял куп мои съседки /и не само съседки/, които я слагат в малкия си джоб. В държавата с най-много красиви жени, да сочиш Цеци Красимирова за еталон !!! Див абсурд!

Много популярни станаха пластичните операции. Разбираемо е, но явно нещо не е доизкусурено. Примерно Глория повече ми харесваше преди операциите. Защо се получава така? Може би заради по-естествения й вид.

Четох за някакъв свински хормон, който холивудските звезди си инжектирали в лицето, за да не се сбръчква. За пример беше посочен Арнолд Шварценегер. Страховита гледка, но не от напомпани мускули. Долната половина на лицето се смее, а челото стои неподвижно, сякаш е персонаж от "Петък 13-ти" или "Кошмарът на Елм Стрийт". 

Явно има някаква граница, която в никакъв случай не трябва да се преминава. Майкъл Джексън го разбра, ама късно.

Това е всичко от мен. Опитах да обясня мистерията, наречена "жена", но и аз не успях. Съжалявам, братя, ще трябва още да се потрудим! 



Правилата на живота...

неделя, 15 януари 2012 г.

Iron Fire - Crossroad (2010)











Ето защо Бойко Борисов заслужава да бъде "Футболист на годината"









Affiliate Program ”Get Money from your Website”






Моите зайци











Моите зайци - Wordpress


Оказа се, че снимането на зайци е много трудно. По принцип cа в клетка и като ги извадих, направо полудяха. Двата мъжки – малък и голям – веднага скочиха на женската, която дойде да се крие при мен.

Интересното е, че мъжките налитат и един на друг. Сигурно си преподават уроци. Не вярвам и двамата да са обратни.

Черната е женска.

Гризат всичко, включително кабели. Този път „хвърлиха око“ на одеалото и чаршафите.

























Последни публикации

петък, 6 януари 2012 г.

Жената - 1 част







Най-великото тайнство на света. Жените сами не се разбират, а какво остава ние да ги разберем. В това има голяма доза очарование.

Една от любимите женски маски е "безпомощната глезла". "Уф, колко съм слаба! Ще ми помогнеш ли, моля!" Кой мъж би устоял на това малко котенце, примигващо привидно стреснато? Скачаш да помагаш и ..... вече си в мрежите й. Тя го знае много добре и продължава да ти вади душата с памук, докато накрая същата тази душа вече изцяло е в нейния джоб.

Кое привлича мъжа към жената? Въпросът е спорен. Някои го отдават на външност, други на интелигентност, трети на феромони. Всичко това има значение. Важно е и какво търси даден мъж в жената.
За най-първото впечатление главна роля играе външният вид - това е извън всякакво съмнение. Но има значение само в началото, после напълно отпада. Идва ред на интелигентност, доброта, разбиране. Има много неща, които могат да компенсират липсата на външност "като от списание". Дори просто да си добра домакиня, това е голям плюс - много мъже биха го оценили, да не кажа повечето.

Да не забравяме, че как изглежда една жена, до голяма степен зависи от самата нея. Груба грешка е да се вярва в приказки от сорта "Той трябва да ме хареса такава, каквато съм". Няма такъв филм, скъпа! Ако искаш да разбереш мъжката гледна точка, кажи: ти би ли харесала някой льольо, който вони от 5 километра и дрехите му стоят така, сякаш е нахлупил някакъв чувал и то изпокъсан? Едва ли. По-скоро би се загледала по оня с Мерцедеса. Защо тогава се сърдиш, че мъжът от съседната маса не гледа теб, а онази перфектно гримирана и накипрена мацка? Нещата са двустранни. Никой няма право да иска това, което самият той не предлага. Важи за двата пола.

Аз лично бях свидетел, как моя съученичка се преобрази до неузнаваемост. Отличничка на класа, стриктно залягаше над учебниците в преследване на голямата си мечта - да стане ченге. Не обръщаше никакво внимание на външния си вид, даже понякога имах чувството, че говоря с мъж. Единственото момче в класа, с което беше близка, бях аз. Много пъти съм си мислел, че под тази небрежна обвивка може би се крие диамант - някакво вътрешно усещане.

И чудото стана! Един ден тя дойде на училище гримирана, накипрена, с къса пола. Убийствен ефект! Дори чиновете се надървиха. Няма да забравя гробната тишина в първия момент. Точно като на филм - тотално онемяване. Тя го забеляза и видимо се изкефи. От този момент нататък за нея започна нов живот.

Мой колега обичаше да казва: "От всичките ми любовници най-уважавам най-грозната. Щом си легнем, забравям на кой свят съм". Ясно е, какво иска да каже.

Бил съм с жени, за които всички са ми завиждали, но мен лично не са ме удовлетворявали. Бил съм и с такива, за които са ми се чудели какво толкова им харесвам, но са ме правили див и щастлив. Даже като се замисля, май не съм бил с две жени от един и същи тип, т.е. все коренно различни. Това е златна мина за човек като мен, който умее да трупа база данни, да съпоставя и най-важното - да взема поука.

Имам приятели, на които съм се чудел защо са с еди коя си. Като прибавим и приказката "Хубавите ябълки прасетата ги ядат" и съвсем естествено изниква въпросът: кое прави така, че двама души да се съберат?

Не знам дали е възможно да се обясни. Доста умове са се трудили над темата, но май единственият резултат са разните му там парфюми за влюбване. Вдиша аромата ти и хоп, главата й/му е завъртяна. А дали наистина парфюмът сам по себе си може да постигне този ефект - спорен въпрос.

Вече споменах за първата среща. После двамата се опознават и оттук нататък вариантите са безброй. Може би най-интересен е този, в който първоначално единият е по-влюбен, но после нещата се обръщат и този, който е бил по-безразличен, постепенно се влюбва по-силно и по-силно, докато накрая не може да диша без половинката си. Тя пък за ирония точно тогава решава да го зареже. И става една ...

Нарочно посочих този вариант, защото в него можем напълно да изключим външността. Следователно става дума за други неща, които са по-устойчиви на времето. Кои са те? Според мен е цял набор от елементи - поведение, манталитет, дори жестикулации. Все неща, за които е необходимо опознаване. Но дали двамата ще си дадат време? Аз лично никога не правя генерални заключения от няколко срещи. Опитът ме е научил, че зайчето може да се крие точно там, където най-малко очаквам.










понеделник, 2 януари 2012 г.

Заложници на Злото

















Заложници на Злото


Тъкмо бяхме приключили с любовницата и от Бюрото се обадиха.

   - Идвай бързо, че голяма беля стана!
   - Кво бе? - разтърках уморено очи.
   - Нетко Звездата е взел заложник. Горкото кученцееее...........
   - Той не е куче. - уточних с недоумение, макар че въпросът за биологичната му принадлежност беше спорен.
   - Говоря за заложника.

Тук вече се разсъних моментално. Разбирам от майтап, но чак да ме будят през нощта! Би трябвало малко повече уважение към най-елитните кадри, чийто всепризнат лидер бях аз.




  


- Дай по-сериозно, колега! - гласът ми бе почти  заплашителен.
    - Това и правя. Кучето е на Парис Хилтън. Струва луди пари.

Напрегнах паметта си, но нищо не ми хрумна.
   - Не помня да съм имал такава любовница.
   - Ти може би не, но други са я имали. Събуди се бе! Парис Хилтън, най-богатата наследница.
   - О, зацепих! Нейният помияр е заложник, така ли? Мен кво ме интересува някакво пуфи?
   - Трябва да го оттървем. Само ти можеш да се справиш с Нетко Звездата.

Разбрах, че няма мърдане. Пуснах още един език на милото момиче, което ме бе обслужило, и скочих в Мерджана.
Пътьом сгазих двама пешеходци, но им обещах на връщане да ги откарам до болницата. Те явно нямаха претенции, защото нищо не казаха. Дори не помръднаха от асфалта.

На местопроизшествието бе пълно с народ. Всички сеирджии от града гледаха, как Нетко Звездата седи на пейката и храни заложника със "Зайо Байо".

Районният инспектор дотича, за да ме предупреди:
   - Не вдигай шум, че сега папка миличкото!
   - Кучето ли?
   - Да. Гледничко е сладкото мъниче.

Останах потресен. Толкова грижи за някаква четирикрака топка косми.

Междувременно Нетко ме видя и се провикна към районния инспектор:
   - Дюдю, обясни на Шерифа, че не трябва да се доближава. Ако го направи, ще скрия "Зайо Байо"-то и кучето остава гладно.

Видимо притеснен, Дюдю сложи показалец на устните си, поглеждайки ме умолително. Подадох му салфетка да избърше потта от челото си.

   - Немаш грижи. Ще изчакам да го нахрани. После ще му покажа "Захапката на питбула".

Други обаче не смятаха да губят време. С бясна скорост се появи розовата лимузина на Парис Хилтън. Множеството се разпръсна с викове, докато луксозното возило къртеше трета поредна пейка на алеята.
Виждайки пристигането на господарката си, кученцето изведнъж се преобрази. С малките си зъбки гризна Нетко по цървула /а го съветваха да носи съвременни обувки/ и хукна към лимузината.

Радостта бе неописуема. Парис Хилтън целуваше шумно любимеца си, докато публиката зяпаше сутиена и прашките й,  чудейки се защо е толкова облечена. Веднъж да я видят на живо, а тя да не е гола. Малшанс и това си е!

Блондинката беше впечатляваща.  Усетих, че ми потичат  лигите, но дискретно ги забърсах.  Нали всички трябваше да ме мислят за железен.

Ненадейно Парис Хилтън тръгна към Нетко. Погледът й бе кръвясал. Шестото чувство ми подсказа, че ще се случи нещо.

Ядосаната блондинка стигна до Звездата и му вкара такава "баница", че той направи задно салто и се просна в  несвяст.

   - Никой не закача мойто пуфенце! - изрева гърлено Парис Хилтън, след което грациозно се прибра в лимузинaта и замина.

Оставих аматьорите да свестяват Нетко. Клетият, три дни лежал в кома. От тогава му хлопа дъската. Но това вече не е мой проблем.
Поредният решен случай се озова в списъка ми с подвизи.




За много години!


Рождество Христово

Принцесата - 5 част