Показват се публикациите с етикет правила. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет правила. Показване на всички публикации

вторник, 17 януари 2017 г.

Крайностите винаги са вредни



Много хора се интересуват как е най-правилно да се държат в Интернет. Това е малко странно, защото във виртуалната мрежа важат същите правила като в реалния живот - бъди културен, не обиждай, не се натрапвай и т.н. Ако човек е получил необходимото възпитание през първите 7 години, не би трябвало да има проблем.




За онези, които все пак не разбират, един блогър си е направил труда да формулира правила за поведение в Интернет.

Първите две точки са посветени на добрия тон. Напълно съм съгласен. Никой не прави профил или страница, за да го псуват разни малоумни самотни хейтъри. Последните имат навика да нападат не само домакина, а и неговите гости, което означава, че могат да изгонят нормалните посетители. Ето защо е задължително да им се отнеме възможността да превърнат Интернет в кочина.

Третата точка е забрана за всезмразещите хора. Известно е, че всеки мрази нещо, но при някои потребители това е станало начин на поведение. Те не умеят друго освен да мразят, което в никакъв случай и за никого не е интересно.

Тук по-важно е да се направи разлика между омраза и недоволство. Аз например не мразя циганите, но определено съм възмутен от привилегиите, които им дават. Ако изкажа недоволството си, ще бъда определен като циганофоб. Това не отговаря на истината.



Следващата точка е малко странна: не досаждай с необмислени съобщения, които може да не са интересни за получателя. По принцип не обичам да пиша съобщения. Правя го предимно като отговор или ако имам сериозни причини. Обаче ме озадачи следното: как да знаеш предварително дали получателят ще е заинтригуван? Нали първо трябва да попиташ. И щом го направиш, ще те блокират /ако спазват описваните правила/. Така получателят може да пропусне неподозирана възможност. Hамирам го за глупаво.

Всъщност това, което ме изненада най-силно, е петата точка. Авторът съветва: не канете приятели да харесват страници. Помните ли, че Фейсбук ви съветват обратното - да поканите приятелите си? Ха сега де, кой е прав? Никога не съм използвал тази опция. Каня чрез съобщение само хора, които са ме убедили, че ме следят, и аз им давам още една възможност чрез страницата или групата ми.

Ще ви кажа кой е прав - Facebook. Правилно е да поканите приятелите си. Нали затова са ви приятели - да контактувате по-често и по различни начини и поводи. Освен това вие познавате интересите им и можете да се досетите, че дадена страница ще им хареса. Тогава защо да не ги поканите? Ако някой не е съгласен, значи явно смята, че само него трябва да харесват, докато той самият не проявява интерес към никого. Това се нарича егоцентризъм и нарцисизъм.

По подобен начин стоят нещата за друг съвет от същата точка: не канете на мероприятия. Това вече е абсурдно и противоречи на основното предназначение на социалните мрежи - да свързват хората. Та нали заради същото се регистрираш - да намериш потребители със сходни на твоите интереси и евентуално да си организирате общи преживявания. Как тогава няма да ги каниш? Защо изобщо би се регистрирал, ако пропускаш подобни неща?  Само да четат какво ти си написал? Аз съм против такова ограничаване, защото е вредно за общуването въобще.

Абсолютният връх е в точка 8: според правилата гостите на дадена страница нямат право да изказват дори леко съмнение в твърденията на автора. Тук направо онемях. Как ще се получи дискусия при такова рязане? Излиза, че домакинът иска да слуша хвалебствия за себе си, което пак е форма на нарцисизъм. Той се смята за безгрешен, което следва от факта, че не приема дори незначителна критика. Кой се страхува от критика? Онзи, който не е убеден, че може да защити успешно твърденията си и е страдал от това на други страници. Естествено, говоря за аргументирана критика, а не за самоцелни обиди - хората често ги бъркат.



След всичко описано недоумявам как може авторът на такива правила да се смята за толерантен. Наистина не разбирам, защото очевидно той е крайно нетолерантен. Вероятно е искал да помогне на неориентираните хора, но е преминал границата, а крайностите винаги са вредни.

От мен ще ви кажа, че съм против две неща: обидите в Интернет и порнографията. За останалото се доверете на възпитанието.


Допълнително по темата

1. Добри маниери в Интернет
2. От какво се интересуват мъжете в Интернет


събота, 21 септември 2013 г.

Протестите за свалянето на ГЕРБ - 2013г - 2 част




                   Продължава от 1 част

Междувременно Бойко Борисов влезе в Правителствена болница. Радвайте се! А от мен – поклон пред Бойко! Сега пак ще разкажа една история.

Абитуринтският бал на бойковата дъщеря беше в Парк-хотел “Москва” в София. Tя закъсня, но какво стана преди идването й? На подобни събития навалицата е страхотна. Всеки селяк иска да покаже кола, часовник, телефон …. Натискат се да паркират на рампата, но няма как да мине, защото един ще пречи на всички останали. По този въпрос ставаха страхотни скандали с пияни и дрогирани идиотчета.

Като стигнат ресторанта, нов проблем – всеки родител иска да влезе и не им пука, че масите са за абитуриентите. Селянията си е селяния и повечето хора не знаят как да се държат на подобни мероприятия. Това означава нови проблеми за охраната.

След като голямото натискане отмина, най-после се появи дъщерята на Борисов. Разплакана притича край мен, изричайки “Ние малко закъсняхме. Идваме отдалече”. И влезе в ресторанта.

А баща й? Въпреки че вече не беше проблем да остави колата на рампата /там нямаше жива душа/ и без никой да му каже, сам я откара на паркинга – точно според правилата, НЕспазвани от депутати, мутри, цивилни и униформени тарикати. Чак след това дойде във фоайето – нищо че единствено любимата му дъщеря закъсня и би било разбираемо, ако пожелае да е до нея, вместо да спазва някакъв правилник.

Тогава изобщо не подозирах кой е Бойко Борисов. Разбрах го чак когато нашият шеф каза “Това е охраната на царя. Не го спирайте!” И никой не го спря. Не беше нужно, защото за разлика от всички останали родители на абитуриенти, единствен Борисов беше човек, който спазва правилата и дори не опита да досажда на празнуващите.

Вероятно много от тези родители-селяндури в момента стачкуват и го обиждат, но остават незабележими в сравнение с гигант като него.

Някой ще каже “дреболия” и точно това е груба грешка, защото именно по подобни ситуации можеш да прецениш колко струва човек. Не по думи, залъгалки, близалки и други незначителни подробности. Много им се иска на интригантите да слушам нелепите им бълвочи. Не става! Вярвам само на факти, особено наблюдавани лично от мен.

Възможно е някой да не разбере мисълта ми. За мен нещата са ясни, понеже съм видял 2 и 200. Неспазването на който и да било правилник е предпоставка за бъдещи проблеми. Дори да е хотелски, пак е показателно. По тази линия съм се карал и почти до бой съм стигал с депутати и мутри, излизащи с номера “Ти знаеш ли кой съм аз?” Насреща моето “Знам, но слабо ме интересува”. Пак за същото съм спорил с публични задници като Слави Трифонов, Иво Танев, мотоциклетиста Богдан Николов – всеки със своите непублични прегрешения. Подобно е поведението и на всевъзможни цивилни граждани, ръсещи комплексарщини от сорта “Така като ме гледаш, дали ми е проблем 1 лев за паркинг?” Като отвърна с “Очевидно е проблем”, действа им като леден душ и тичат през глава, сакън да не помисля, че ….. не разполагат с пари.

Представа нямате за каква надменност става дума! А при Бойко Борисов липсваше напълно. Затова категорично отказвам да го поставят в един кюп с надувки, комплексари, крадци, лъжци, мутри, депутати и прочие сган. Никога няма да се съглася!

Чакайте ново правителство!! Tо обаче няма да е моето правителство, защото без ГЕРБ просто няма да гласувам.


.......................

Публикации

                                      Атентатът срещу Ахмед Доган


                                      Специална селекция от доходоносни PTC-сайтове

                                      Сбърканите представи

                                                     Facebook - For Everyone