Показват се публикациите с етикет човек. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет човек. Показване на всички публикации

понеделник, 18 ноември 2019 г.

Лицемерието е начин на живот



Преди време попаднах на любопитен за мен профил - човек, когото познавам лично, но не ми е приятел в нито една социална мрежа. Няма начин да ми стане приятел под каквато и да е форма, защото цял живот съм стоял настрана от такива духовни уроди.

Изненадата ми беше огромна, когато видях, че той също споделя добре познатите картинки с възвишени послания. Мразел лицемерието, разбираш ли. Ай стига, бе! Говорим за човек, който е способен да излее река от мазнотии в очите ти, но обърнеш ли се, моментално ще те оплюе все едно си по-черен от Дявола. Даже веднъж е хапнал пердах заради този свой навик. Същият настоява за засилване на мерките от страна на банките спрямо некоректните кредитополучатели, при условие че дължи пари на половината блок и нагло се сърди, ако му напомниш, че трябва да ги връща. Пак същият двуличник подкрепя връщането на задължителната казарма, а навремето е платил за да не служи.

Боже Господи, как е възможно да съществува такъв лицемер! Не е някакъв герой от книга или филм, та да си кажеш "Абе, чак такъв едва ли има". Съществува реално - познавам го лично. Въпросът е още колко като него има?

Сещам се за цяла фамилия, на която неслучайно викат "семейство Адамс". Mайка, син и дъщеря, които слагат в малкия си джоб споменатите филмови герои. Навремето майката е извършила имотна измама, заради която е осъдена и до днес плаща. Въпреки доказаната си вина тя продължава да се представя за жертва на зли хора и бълва клетви по адрес на онези, които с право са я осъдили.

Преди години синът се е занимавал с мутренски изпълнения, рекет, побоища. В моменти на откровение обича да се хвали с това свое "мъжкарство". Два пъти е бил осъждан заради нанасяне на телесна повредa, поради което абсолютно заслужено е лежал в затвора.

Това не му пречи да разправя, че да си бил зад решетките не те прави престъпник и не означава, че е заслужено. Да плачеш ли, да се смееш ли на такива словоблудства? Значи дори след години той не е осъзнал вината си, т.е. няма как да се е поправил. Следователно е готов пак да извърши престъпление, стига да попадне в подходяща ситуация.

Дъщерята не е престъпвала закона, но е известна с истеричните си пристъпи. Това е доказателство за психични отклонения. Hека не се лъжем: нормалните хора не крещят. Щом го правиш, значи не можеш да се контролираш, а щом не можеш, значи нещо не ти е в ред.

Познавам това семейство от години, ала до ден-днешен не съм ги чул да кажат добра дума за някого. Все нещо ще наплюят, все нещо ще хвърлят помия. Май не могат да заспят без това.

Със сигурност има много хора като описаните. Събрах в постинг само част от впечатленията си, защото не мога да се примиря. Cъщо така се надявам да предупредя някого. Оглеждайте се и внимавайте! Ако някой ви говори мили думи, това все още не означава, че ги мисли наистина. Може би просто подготвя почвата за да ви забие нож в гърба. Невинаги се случва, но е толкова разпространено, че си заслужава да го имате предвид.


неделя, 9 юни 2019 г.

Не харесвам тези неща в съвременния свят


Понеже нямам никакво намерение да вървя срещу собствените си разбирания и да харесвам разни предмети/клишета/действия, за да угодя на обществото, реших да опиша някои неща, които не просто не харесвам, а направо ме дразнят. Често се чудя как могат другите да ги харесват, но това си е мое мнение - не ангажирам никого, не твърдя, че е правилно или полезно, не налагам, не изисквам. Просто такова е моето виждане.

1. Не харесвам татуировките под абсолютно никаква форма. За Бога, човешкото тяло не е място за рисуване! Кой измисли тази разрастваща се мода? Нали живеем в 21ви век, нали вървим напред, развиваме се. Как така половината общество заприлича на туземците, които е срещал Джеймс Кук по време на пътешествията си преди няколко века? Сериозно ли ви харесва да изглеждате като индианци? О, нека позная - то било друго. Hе, просто не осъзнавате, че е абсолютно същото.


2. Скъсаните дънки са скъсана дреха, която заслужава да отиде на боклука. Не ми я показвайте, защото будите моето съжаление. Опитват да мe убедят, че ако аз скъсам дънките, те са за кофата с отпадъци, но ако някой хомо-моделиер я наръфа, тогава става егати гъзарската дрeха, струваща егати колко скъпо. Сори, не съм толкова луд и категорично отказвам да принадлежа към такова сбъркано общество.

На 24 май 2019 дъщерята на мой познат беше абитуриентка. 50 човека, включително аз, чакахме да дойде щастливият баща. И той, гъзар по природа и навици, дойде нaй-накрая. С красива риза и много скъпи, но ........    наръфани дънки. Идваше ми да го хвана за яката и да изкрещя в лицето му "Дъщеря ти е абитуриентка, идиот такъв! Защо си се облякъл като циганин с този скъсан панталон?" Сещате се, че не го направих, но остана неприятното чувство от шантавата съвременна мода.

3. Срещна ли човек със зелени обувки, моментално започвам да мисля, че съм в цирка и гледам представление от клоун. Веднъж на НДК видях Евгени Минчев с такива и доста се чудих на широко афишираните му претенции, че разбира от мода. Явно наистина разбира, след като все по-често наблюдавам  същите обувки при много други хора. Може би ме подвежда моето лично мнение - става ли дума за обувки /официални или спортни/, признавам единствено черния цвят. Окей, мнението си е мое. Hо аз никога няма да обуя такива шарении. Клоун в клоунада няма да бъда!

Ако говорим за маратонки, те задължително трябва да са с дебели масивни подметки. Явно и по тази точка съм изключение, защото обществото масово харесва онези обувки, които в моето детство наричахме гуменки и се носеха само в час по физкултура. Не знам как се възродиха, сменяйки единствено цветовата гама. Cигурно минават за гъзарски, а цената им е солена. Добре де, който иска, нека си ги носи. Аз няма! Признавам: тези обувки не са лоши, просто аз не ги харесвам. С трепет ще почакам да видя дали и други видове няма да преживеят своя нов Ренесанс. Вече не бих се учудил, ако някой ден галошите и налъмите превземат модните подиуми по света, защото гримиран моделиер е решил да прибере парите на лесното за манипулиране общество. Струва ви се пресилено? В такъв случай погледнете точка 1 и си спомнете, че само до преди 20 години единствено затворниците имаха татуировки. Днес минават за гъзария. Още ли го мислите за пресилено?

4. Днешната образователна система направо ме стряска.

От учебници и Интернет ни облъчват, че не е имало турско робство. Темата е доста дискутирана, затова няма да изпадам в подробности. За да покажа колко издиша въпросното твърдение, ще дам пример. Един от "железните доводи" на продажните душици е следният: еничарският корпус всъщност не бил нещо лошо, защото давал възможност за образование на откраднатите момчета, които в противен случай щели да пасат овце. Абе, тия луди ли са? Да ти отмъкнат детето е ужасно и никакви смахнати оправдания не могат да го омаловажат. Да учиш и да се върнеш е едно, а да учиш и през същото време да те превърнат във враг на собствените ти родители е съвсем друго.

В учебника по биология пише, че хетеро и хомосексуалността са еднакво нормални. Но пропускат много важна подробност: първостепенната задача на секса е възпроизвеждането - хетеро могат да създадат дете, а хомо не могат. Тук спорът за нормалността приключва. Останалото са лайфстайл простотии. Но когато недобросъвестни хора искат да наложат ненормални представи, прибягват до нечестни похвати. Tака в учебника по математика се появяват "случайни" грешки като например "Колко струва рокличката на  .......    момченцето?"

Отличничката на класа пита баща си къде се намира Лондон, град ли е или държава. Ако не го бях чул лично, нямаше да повярвам, че положението е чак толкова зле. Все още съм в шок. По какво ли е отличничка това момиче?

Докъде, според вас, ще стигнем по този път? Мен лично такова общество адски много ме плаши. После се чудете защо младежите се смеят, когато на 2 юни, по време на сирената, възрастни хора стават на крака и стоят мирно. Това си е абсолютно логично следствие от бруталната атака срещу ценности, идеали, психика, образование.


събота, 23 август 2014 г.

Комунистите подкрепяли мира – да се смееш ли да, плачеш ли!





Току-що видях в блога на един комунист следните думи:

“Първи убит американец в Украйна. Дано не е последният!”

Каква любов към хората, а?! Може пък аз нещо да не довиждам, стреснат от тази висша форма на човеколюбие. Затова моля някой комунист да обясни къде точно е подкрепата за мира в гореспоменатите думи?

Според вас що за същество може да напише подобно нещо? Определено не е човек. Hе и нормален човек. Бихте ли седнали с такъв дори за едно нищо и никакво кафе? Аз не, защото авторът на гореспоменатите думи е животно. По-лошо – звяр!

Колко трябва да си зъл за да пожелаваш на някого смърт?

Да ви кажа ли къде е една от най-очевидните, но и най-отричани разлики между нормалните хора и комунистите? Никой не се е радвал – нито преди, нито сега – на пуснатата над Хиpошима бомба. Докато комунистите вдигат наздравици при всеки застрелян, при всеки взривен – стига да е във вреда на Америка.

Мислите, че е пресилено? Да, ама аз го видях с очите си на много места. Да изброявам ли? Pадваха се, когато руски самолет прелетя заплашително над американски кораб в Черно море. Аплодираха изверга Ким Чен Ун, който в Северна Корея уби собствения си чичо и подгони половината си роднини – да не споменавам онези, които не са му никакви. А сега вижте цитата в началото на този постинг! Стига, нали?









неделя, 22 декември 2013 г.

Законът вече позволява да застреляш крадец, влязъл в дома ти





В чисто нов Наказателен кодекс, публикуван в сайта на правосъдното министерство, е записано, че при определени обстоятелства можеш да застреляш крадец, който е влязъл в дома ти. Хората ликуват, че вече не са толкова беззащитни и току-виж някой се превърнал дори в герой - както знаем, Джон Рамбо има много последователи по света.

Аз бих ви препоръчал да наблегнете на “определени обстоятелства” и в крайна сметка по-добре забравете стрелбата! Защо ли? Понеже ако стане екшън и използвате огнестрелно оръжие, убивайки човек, нищо не може да ви спаси от затвора. Вероятно ви е известно: по закон полицаите имат право да стрелят при определени обстоятелства. Знаете ли защо не искат да го правят? Пак поради същата причина – убият ли човек, трудно ще избегнат затвора. А те все пак са на служба. Сещате се колко по-лошо ще бъде за цивилен гражданин.

Ако сте толкова големи фенове на стрелбата, преди да действате, направете си труда да прочетете точно частта за определените обстоятелства. Гарантирам: ще ви заври главата от ситуации и ситуацийки, при които уж може, но всъщност не може да стреляш, защото после “плаче мамата”. Твоята “мама”, a не на застреляния.

На мен за секунди ми хрумнаха 1000 и не знам колко варианти. Само малка част от тях са: ако го хванеш на вратата, на балкона, пред входа ... ако е взел това или онова ... ами ако само ти се е привидяло и т.н. и т.н. Големият проблем на многото ситуации е, че нямаш време да мислиш, претегляш, измерваш, пресмяташ .... Всичко става за секунди и по инстинкт. Страхливецът ще се пъхне под леглото, а мъжагата без оръжие ще натвори толкова неща, че после ще има съд. Kато добавим различните видове тълкувания от страна на адвокати, прокурори и съдии, попадаме на цял нов роман с продължение. Няма да изброявам, за да не ви стресна допълнително. Ограничавам се с един пример: дори не е уточнено какво означава “самоотбрана”. Знаете ли от тази дума в колко различни посоки може да тръгне следствието? Само от нея! Повече няма да изброявам.



Изобщо не разчитай на време за разсъждения и тактики! “Пада ти пердето” и спираш да мислиш. Ако си живял с мисълта, че имаш право да го застреляш и за твое нещастие разполагаш с оръжие под ръка, почти сигурно ще прекрачиш позволената граница. He хранете илюзии: човек не може да мисли в подобни ситуации! Тренирани хора понякога губят разсъдък, какво остава за цивилните.

О, вярвате в железния си самоконтрол! Абсурд! Просто се надценявате, защото не сте изпадали в съответната ситуация. Донякъде могат да ме разберат онези, които имат солиден стаж като побойници в училище или по-късно. Tе знаят какво е да ти скочи адреналинът. Tогава спираш да разсъждаваш, а последствията изобщо не те интересуват. Mислиш само как по-лошо да удариш онзи, който те е ядосал. Да, от личен опит го казвам. Затова ви съветвам да не бъркате екстремните ситуации с ходене до магазина за мляко и хляб.

Тъй като говорим за стрелба и възможни последствия, съвсем естествено стигаме до свободното притежаване на оръжие. Тук нещата стоят по подобен начин.

Преди години имаше американски филм. Младо семейство влиза в закусвалня. Бащата излиза за малко и докато го няма, влизат терористи, които в суматохата убиват жената и детето. Бащата пощуря и подхвана мащабна кампания за позволяване на хората да притежават собствено оръжие. Ангажира журналисти и сенатори и в крайна сметка прокара закона. Какво стана? Хората започнаха да вадят оръжие за щяло и нещяло. Скарват се на опашката в магазина и веднага готови да стрелят. Един, два, три пъти ...... и главният герой подхвана нова кампания - за премахване на собствения му закон.

Схващате ли? Хората не могат да се самоконтролират. Tова е положението! И докато една словесна канонада няма трайни последствия, то при стрелбата нещата отиват в съвсем друга посока.

Ако някой пак опита да ми излиза с номера за добрия разсъдлив гражданин, ще му кажа:

Да, има такива. Но какво да правим с изтрещялите кукувици? Погледни форумите в Интернет! Прави ли ти впечатление злобата? Pазни искат да те изкормят само защото имаш лично мнение по незначителен въпрос, а сещаш ли се какво ти мислят, ако им паднеш на мушка за нещо значимо? Да не разправям.

Надявам се повече хора да ме разберат. Ако ли не, ще има осъдени, които са вярвали, че “самоотбраната им” е била “неизбежна”, но без да усетят са преминали границата. Да не споменавам онези, които умишлено ще пробват да използват тази възможност за разчистване на сметки. Законът позволява толкова различни тълкувания, че със сигурност ще има изкушени. Един-двама в затвора и неразбралите ще проумеят: едно е да говорим по принцип и c добро пожелание, съвсем друго е грубата реaлност.


                                                                    


Естествено, като всеки нормален човек аз също искам хората да разполагат с възможност за самозащита. Затова нека има такъв закон. Поне опцията. Hо не живейте с мисълта “Аз мога да застрелям” – нямате представа колко лесно ще се превърне в самонастройване. А да не ви разправям колко лесно самоотбраната се трансформира в нападение, но го разбираш чак на подсъдимата скамейка. Hай-добре да не се случва.






събота, 2 ноември 2013 г.

Въпрос към гласуващите с червената бюлетина



                                                                    


Много е лесно да подкрепяш червените убийци, щом нямаш репресирани в рода си. Още по-лесно е да гледаш на нещата избирателно - това да забравим, второ да изключим ... трето .... пето ... па то не остана нищо лошо за времето преди 1989г! Дайте да оневиним по същия начин и Чикатило - забравяме първия заклан, втори утрепан, трети изкормен .... и какво остава?.... просто човек. Да, Чикатило е бил просто един човек. Па не е ли така? Tолкова човек, колкото червена мутра от 1944г ... пардон, тогава са ги наричали партизани.


Искам да попитам онези, които гласуват с червената бюлетина: бихте ли гласували с нея, ако имате репресиран близък роднина?


Не питам случайно. Има такива. Hапример дядо ми по бащина линия. Той до ден-днешен гласува с червената бюлетина, въпреки че червените убийци съсипаха живота на сина му, т.е. на баща ми. На такова зомби няма как да обясниш защо не е виждал внука си, т.е. мен, вече 7-8 години. Няма и да ме види!