петък, 4 ноември 2011 г.

След първия тур - 1








                                                                                          Tutankhamon661.blog.bg


След първия изборен тур веднага започнаха отзивите. Нормално е като се има предвид, че българинът ужасно много разбира от политика. Иначе може и с жена си да не намира общ език, но стане ли дума за държавни дела, веднага показва скритите си заложби, достойни за Нобелова награда. Известно е, че освен потомци на хан Аспарух, ние също сме и преки наследници на Исус Христос – или поне така си мислят някои. Готови сме да издерем очите на всеки, който подложи на съмнение божествения ни произход. От всичко това излиза, че ние сме убийствено умни и владеем даже тайните на живота. Следователно за личните си неуспехи можем да обвиняваме всеки друг, но не и себе си. Как, моля ви се, самокритиката е за непросветените!




Гледайки как всички блогови мозъци ръсят акъл, неволно се сетих за един филм – “Крал Ралф” с Джон Гудман и Питър О’Тул в главните роли. Става дума за това, че всички членове на английската кралска фамилия умират и трябва да се намери наследник, за да седне на трона. Откриват само Джон Гудман, който обаче е американец, музикант в нощен бар. Свикнал с “най-долните” човешки удоволствия като пиене и жени, на него изобщо не му е до спазване на протокол. Да не говорим, че не му пука за съдбата на някакво кралство, което нищо не означава за “покварената му” душа.

Въпреки тези отчайващи обстоятелства Питър О’Тул, който е висш кралски служител, се наема да научи американеца на всичко необходимо, превръщайки го в истински владетел, достоен и за най-тузарския прием. До голяма степен успява.

В един момент кралят научава любопитна новина – има втори наследник и не е кой да е, а Питър О’Тул. Същият, който месеци наред набива в главата му разни шантави, изтънчени правила, обръщайки с главата надолу всичките му представи за живота. Естествено, веднага го вика и му казва:

  - Щом като и ти си наследник, владееш до съвършенство протокола, цял живот си в двореца и въобще кралското е в душата ти, защо се нае да ме превъзпитаваш, след като най-лесно би било ти самият да седнеш на трона?

Питър О’Тул се подсмихва загадъчно и отговаря:









- Моите уроци са нищо в сравнение с твоите задачи като крал. По-лесно е да стоиш в сянка и само да даваш съвети, отколкото да ги изпълниш на практика.

Сега ясно ли е? Има ли неразбрали?





Това е една от най-големите житейски истини. Забелязал съм и важна зависимост – колкото повече един човек дава съвети, препоръки, предписания и прочие вселенски акъл, толкова е по-слаб в действията. Казано иначе: силен в думите, мижав в делата.

Модерно е да се дава акъл на правителството. Някои чертаят такива стратегии, че може свят да ти се завие. Все едно им е някаква детска игра. Пренареждат финанси, строяват полиция, решават етнически проблем. Не, нямат необходимото образование. Ако имаха, щяха да знаят колко са трагикомични теориите им. Но пък вярват, че и без диплома са родени гении.

Най-лошо е, когато съветите са породени от незнание. Пример: парите от Европа да отидат за 13-та пенсия и заплата. Какво ще последва? Cанкции. Защото всеки превод е по определен проект. Тези постъпления не се разпределят от Борисов или Дянков. Толкова ли е трудно да се проумее, че не зависи от тях?

За инфраструктурата вече няма да повтарям. Явно на някои хора им е трудно да проумеят, че магистралите са важно условие, за да дойдат инвеститори. Добре. Аз обаче ви обещавам: никой няма да налее пари в разорано поле, само защото половин век сме живели в комунизъм и сме изостанали от всички световни тенденции! Нито ще се впечатлят от “сините ви очи”. Продължавайте с илюзиите – от тях няма да излезе нищо добро! 











Lot of Visitors



Няма коментари:

Публикуване на коментар