неделя, 9 юни 2019 г.

Не харесвам тези неща в съвременния свят


Понеже нямам никакво намерение да вървя срещу собствените си разбирания и да харесвам разни предмети/клишета/действия, за да угодя на обществото, реших да опиша някои неща, които не просто не харесвам, а направо ме дразнят. Често се чудя как могат другите да ги харесват, но това си е мое мнение - не ангажирам никого, не твърдя, че е правилно или полезно, не налагам, не изисквам. Просто такова е моето виждане.

1. Не харесвам татуировките под абсолютно никаква форма. За Бога, човешкото тяло не е място за рисуване! Кой измисли тази разрастваща се мода? Нали живеем в 21ви век, нали вървим напред, развиваме се. Как така половината общество заприлича на туземците, които е срещал Джеймс Кук по време на пътешествията си преди няколко века? Сериозно ли ви харесва да изглеждате като индианци? О, нека позная - то било друго. Hе, просто не осъзнавате, че е абсолютно същото.


2. Скъсаните дънки са скъсана дреха, която заслужава да отиде на боклука. Не ми я показвайте, защото будите моето съжаление. Опитват да мe убедят, че ако аз скъсам дънките, те са за кофата с отпадъци, но ако някой хомо-моделиер я наръфа, тогава става егати гъзарската дрeха, струваща егати колко скъпо. Сори, не съм толкова луд и категорично отказвам да принадлежа към такова сбъркано общество.

На 24 май 2019 дъщерята на мой познат беше абитуриентка. 50 човека, включително аз, чакахме да дойде щастливият баща. И той, гъзар по природа и навици, дойде нaй-накрая. С красива риза и много скъпи, но ........    наръфани дънки. Идваше ми да го хвана за яката и да изкрещя в лицето му "Дъщеря ти е абитуриентка, идиот такъв! Защо си се облякъл като циганин с този скъсан панталон?" Сещате се, че не го направих, но остана неприятното чувство от шантавата съвременна мода.

3. Срещна ли човек със зелени обувки, моментално започвам да мисля, че съм в цирка и гледам представление от клоун. Веднъж на НДК видях Евгени Минчев с такива и доста се чудих на широко афишираните му претенции, че разбира от мода. Явно наистина разбира, след като все по-често наблюдавам  същите обувки при много други хора. Може би ме подвежда моето лично мнение - става ли дума за обувки /официални или спортни/, признавам единствено черния цвят. Окей, мнението си е мое. Hо аз никога няма да обуя такива шарении. Клоун в клоунада няма да бъда!

Ако говорим за маратонки, те задължително трябва да са с дебели масивни подметки. Явно и по тази точка съм изключение, защото обществото масово харесва онези обувки, които в моето детство наричахме гуменки и се носеха само в час по физкултура. Не знам как се възродиха, сменяйки единствено цветовата гама. Cигурно минават за гъзарски, а цената им е солена. Добре де, който иска, нека си ги носи. Аз няма! Признавам: тези обувки не са лоши, просто аз не ги харесвам. С трепет ще почакам да видя дали и други видове няма да преживеят своя нов Ренесанс. Вече не бих се учудил, ако някой ден галошите и налъмите превземат модните подиуми по света, защото гримиран моделиер е решил да прибере парите на лесното за манипулиране общество. Струва ви се пресилено? В такъв случай погледнете точка 1 и си спомнете, че само до преди 20 години единствено затворниците имаха татуировки. Днес минават за гъзария. Още ли го мислите за пресилено?

4. Днешната образователна система направо ме стряска.

От учебници и Интернет ни облъчват, че не е имало турско робство. Темата е доста дискутирана, затова няма да изпадам в подробности. За да покажа колко издиша въпросното твърдение, ще дам пример. Един от "железните доводи" на продажните душици е следният: еничарският корпус всъщност не бил нещо лошо, защото давал възможност за образование на откраднатите момчета, които в противен случай щели да пасат овце. Абе, тия луди ли са? Да ти отмъкнат детето е ужасно и никакви смахнати оправдания не могат да го омаловажат. Да учиш и да се върнеш е едно, а да учиш и през същото време да те превърнат във враг на собствените ти родители е съвсем друго.

В учебника по биология пише, че хетеро и хомосексуалността са еднакво нормални. Но пропускат много важна подробност: първостепенната задача на секса е възпроизвеждането - хетеро могат да създадат дете, а хомо не могат. Тук спорът за нормалността приключва. Останалото са лайфстайл простотии. Но когато недобросъвестни хора искат да наложат ненормални представи, прибягват до нечестни похвати. Tака в учебника по математика се появяват "случайни" грешки като например "Колко струва рокличката на  .......    момченцето?"

Отличничката на класа пита баща си къде се намира Лондон, град ли е или държава. Ако не го бях чул лично, нямаше да повярвам, че положението е чак толкова зле. Все още съм в шок. По какво ли е отличничка това момиче?

Докъде, според вас, ще стигнем по този път? Мен лично такова общество адски много ме плаши. После се чудете защо младежите се смеят, когато на 2 юни, по време на сирената, възрастни хора стават на крака и стоят мирно. Това си е абсолютно логично следствие от бруталната атака срещу ценности, идеали, психика, образование.


вторник, 22 януари 2019 г.

Истината винаги е само една


Хората обичат да казват, че в дадена ситуация истината не е само една. Имало много истини и те зависели от гледната точка. Аз пък мога да ви кажа, че истината почти винаги е една и изобщо не зависи от гледната точка. Този словесен  номер е измислен за заобикаляне на реалните факти. Неговите автори вероятно са имали нещо за криене, престъпления или други грехове, за които са търсели извинение пред обществото и близките. Себе си обаче не могат да излъжат, то е ясно. Значи говорим за замазване на проблема, но не и за решаването му. Това е вредно.



Пешо иска да скита по тузарски курорти, да пие маркови питиета, яки мацки да му правят компания. Но няма пари. За да си ги набави, той започва да работи за мутри, да ограбва, да рекетира хората. И наркопласьор да стане, примерът не се променя. Тук истината е само една: Пешо е престъпник. Hяма 6-5! Тъй като фактите са неоспорими, на него му остава само номерът с личната гледна точка. О, ние не го разбираме! Той просто иска да целува плейбойки и да кара скъпи коли. Толкова ли е трудно да проумеем личната гледна точка, която му подарява лична "истина". А какво мисли неговата майка? Тя също има гледна точка. "Злите" полицаи искат да смачкат любимото й синче. Не знаят колко сладък беше Пепи на пет годинки и не са виждали как мама бърше нослето му. Hищо че вече е голям и прави големи бели. Значи мама вади още една "истина" за да дозабърка кашата, защото както знаем "в мътна вода - я камилата, я камиларят".Може пък и да се измъкне детенцето й. Пука й на нея за рекетираните от сина хора. Tе нямат майки, нямат деца, нямат право на нормален живот.


Включат ли се приятелите, мъглата става непрогледна. Докато майката е само една, то приятелите са десетки, стотици, дори хиляди. Защитават се един друг, готови да изрекат очевадни лъжи, оплювайки напълно невинни хора, за да прикрият мръсотиите на приятеля-престъпник. Вижте какъв вой надигат разни идиоти по социалните мрежи всеки път, когато арестуват знаков престъпник. Говорят за репресии, държавата била лоша. То и децата знаят за престъпните занимания на арестувания, обаче Бойко им виновен, че ги е стиснал за гръцмуля. Последно нашумя кметицата на "Младост" Десислава Иванчева. Постановка й спретнали, не знам какво. Оставете медиите, а отидете да чуете какво говорят в "Младост"! Нещата се знаят отдавна, затова на този арест се радват и хора, които по принцип са срещу ГЕРБ, т.е. нямат сметка да защитават настоящата власт.

Същото важи за по-знаковите фигури от ъндърграунда. Има клипове, в които приятели на Георги Илиев го възхваляват като бог. На един помогнал за бизнеса /лесно е да раздаваш откраднати пари/, на друг намерил колата /открадната от собствените му хора/, на трети уредил сина на работа /вероятно бияч/. Певицата Кали го нарича истински мъж, защото финансирал кариерата й. На всички тези блюдолизци не им пука колко хора са пострадали от ВИС-2 и че такива паразитиращи мафиотски групировки дърпат държавата с векове назад.


Пиян шофьор блъска пешеходец и веднага се намира кой да го защити. Особено ако се казва Максим Стависки. Pоднините на фигуриста показаха нечувано нахалство, обвинявайки българския народ, че много бързо забравил какво е сторил Стависки за да прослави държавата, сякаш това е оневиняващо обстоятелство. Hа всеки можело да се случи. Как на всеки, бе? Защо на мен не се случи? Защото никога не забравям, че алкохолът прави хората на маймуни.

Подобни примери могат да се дадат и на битово ниво. Мъж успява да убеди баща си да му прехвърли имуществото, оставяйки брат си без наследство. Докопал имотите, мъжът веднага изпраща своя баща в старчески дом, където родителят умира седмица по-късно, отказвайки да яде, гледайки в една точка на тавана и проклинайки себе си, че е избрал грешния син. Тъй като това е истинска история, мога да ви кажа, че днес крадецът е финансов директор на печално известен холдинг. От клипове в Youtube дрънка тежко-тежко за бизнес, професионализъм, квалифицирани кадри и прочие. Но никъде не споменава злодеянието, чрез което се е замогнал. Той също има своята гледна точка и своята "истина": откраднал е заради децата си. Hищо че и брат му има деца.


Мръсотията може да изникне и без измама. Човек умира и неговите наследници вместо да разделят поравно имуществото, започват едни разправии, косата да ти настръхне. Всеки пробутва своята истина, според която "дядо обичаше най-много мен", и настоява да получи повече от останалите. Един бил първороден внук, друг носел името на починалия, трети не знам си какво. Претенции на всяка крачка. Затова адвокатите ще трупат пачки - заради глупостта на хората.

Давате ли си сметка колко е гнусно всичко това? То съществува заради номера с многото истини. И ще продължи да съществува, докато не проумеем, че истината винаги е само една. Останалото са лични гледни точки, но не и истини.

Ето още до какви абсурди води злоупотребата с личната гледна точка


неделя, 8 април 2018 г.

Игра на семейство


Този постинг е от онези, които се приемат зле. Хората обичат клишетата и мразят някой да им разбърква навиците с неудобни факти от горчивата реалност. Това е моя стара идея,  за която ме подсетиха коментарите под публикация, където изказах мнение. Постинг за красивата обвивка, предлагана на обществото, и за завоалираното под нея, за което повечето хора изобщо не се замислят, а други опитват да скрият. Не важи за всички, но смятам ще се съгласите, че процентът е доста голям - повече от 50.

Идеята за семейството е много красива, но реалността я превръща в нещо по-различно от първоначалния й вариант. От една страна самият живот не позволява на семейството да бъде такова в истинския смисъл на думата, а от друга пречат чисто човешките недостатъци.

Под публикацията, където коментирах, ставаше дума за насилственото пазене на семейството преди 1989г. Нали помните: щом жената е разведена, значи е "второ качество". Ако родителите не са сключили граждански брак, детето е "копеле" и няма същите права като "нормалните". Мъж и жена ще си издерат очите от взаимна омраза, но нямат право да се разведат, защото семейството било основна градивна частица на социалистическото общество и  на БКП не й харесва да има разведени.  Все абсурди, които не би трябвало да съществуват, но се случваха. Всъщност така е по цял свят, така е и днес в България - притискането и заклеймяването само сменят вида си.

Насилственото пазене на семейството не е слабост само на социализма. Има го навсякъде и в повечето случаи хората сами си го налагат - от страх да не станат обект на приказки. Има и други възможни причини. Например прекалената заетост, която пречи на човек да оцени правилно дали това, което е създал, е семейство в истинския смисъл на думата. Животът стана такъв, че всеки иска-не иска, трябва да тича насам-натам и все по-рядко вижда партньора и децата си. Това поставя голяма въпросителна върху отношенията и създава ограничения, които могат да се окажат вредни.

Понеже темата е интересна, имам наблюдения над много семейства, но едно от тях ми е любим пример. Двамата са заедно от 40 години. Все още им се налага да работят - първо беше заради номера с точковата система при пенсиониране, после защото пенсиите не стигат за нищо. Когато са свободни, винаги правят едно и също - той играе белот с пияниците в кварталната градинка, а тя разменя "ценна информация" с клюкарките пред входа. Само спят в едно легло - наистина спят, защото на тяхната възраст хич не им е до "други неща". Когато дойдат синът или дъщерята, почти винаги успяват да се скарат за нещо и всеки хваща пътя с обещанието "да не стъпи повече там". Това ли е семейството? Аз не мисля така. Но иначе се хвалят, че са заедно от 40 години. Много стабилни, няма-що!

Друг пример. Ще ги нарека Васил и Ани. Неговият живот е изграден от лъжи и самохвалство, чрез които опитва да се изкара нещо повече от реалната си същност. Винаги е гледал на околните високомерно, вярвайки че може да излъже всеки. В резултат му се пада Ани - жена от типа "не е дала само на който не е поискал". Детето им вече порасна, а с него растат и рогата на баща му, защото Ани дори не помни колко от съседите са я "опрашили". Не стига, че го е направила рогат като благороден елен, но и не спира да го засипва с обидни думи - в очите и зад гърба му. Ако я попиташ от какъв зор е с него, щом е недоволна, тя отговаря: "Защото беше единственият, който се съгласи да ми дава цялата си заплата без уговорки и обяснения". Понякога не е толкова лесно и се налага Ани да прилага шантаж - щяла да го напусне, няма да види повече детето и т.н. Въпреки всичко описано двамата се мислят за образцово семейство. За тях е достатъчно да ходят в неделя при тъщата и тъста и да сложат снимки на партньора като корица на профилите си във Фейсбук. А дори не е сигурно дали Васил е баща на дъщерята, защото Ани сама признава, че му е изневерявала още докато били гаджета и живеела при майка си в "Дружба". Всъщност представят това като нещо похвално - той й простил, значи много я обичал. Tи да видиш: Голямата, Неизмеримата Любов!

Трети, последен пример. Мишо и Гергана за заедно от около 20 години. Той многократно е изневерявал, но не подозира, че тя не му е останала длъжна - убеден е, че Гергана се страхува прекалено много от редовните порции бой и не би посмяла да кръшне. Тогава защо е с него? Понеже е искала да избяга от родния Бургас и да живее в столицата. Пък и имат ресторант, парите валят. Друг няма да осигури същия разкош за жена на 46 години с две деца. Гергана чака да остане вдовица и тогава ще прибере плодовете на дългогодишното търпеливо слугуване. За момента е инструктирала двете дъщери да играят пред баща си точно като нея - лицемерни усмивки, целувки за лека нощ, сладки лъжовни думи от сорта "Ние сме едно цяло". Мишо се разтапя, вярвайки че дъщерите му го обожават, и развързва кесията. Пък истината за горчивината, болката и омразата остава в скритите шушукания между мама и двете дъщери. Всичко това не пречи на Мишо и Гергана да представят семейството си като "по-стабилно от Великия Съветски съюз през 1955" и дори си позволяват нахалството да критикуват други семейства. Как да не им се чуди човек?

Мога да дам още безброй подобни примери, но няма нужда. Смятам, разбрахте какво исках да кажа за деформирането на красивата и полезна идея. Само ще уточня: и аз като нормален човек подкрепям семейството, но смятам, че за да са истинско семейство, хората трябва наистина да имат общ пълноценен живот. Само едно съвмeстно "спане в легло" не е достатъчно.


Допълнително по темата
2. Силата на семейството.


понеделник, 4 септември 2017 г.

Синът на Перуна



Ако харесвате романи, където има преплитане на историческа истина с увлекателна измислица, "Cинът на Перуна" е точно за вас. В нея ще откриете описание на събития, разтърсили цяла Европа през 18-19 век.  Между тях cа вмъкнати народни легенди, суеверия и най-вече поговорки - последните присъстват в почти всяка реплика.



На знам дали е взета точно определена историческа личност за образа на Сина на Перуна  или е комбинация от различни хора, но такива неща наистина са се случвали.  Доказват го не само митовете, но и документите.

Атеш, станал по-късно известен като Сина на Перуна,  е командир на еничарския корпус,  един от малкото оцелели след голямото избиване на еничари, извършено от султана. Като вътрешен човек Атеш знае къде се крият несметни турски съкровища, събрани от кожодерски данъци, и ги използва за да изгради  революционна мрежа в цяла Европа. Първо обединява оцелелите еничари, после се свързва с най-важните хора за времето си: императори, крале, министри и прочути революционери като Джузепе Гарибалди. Подобно на Левски превъплъщенията му са безброй, а с находчивостта си прониква дори по спалните на враговете. През цялото време малко хора знаят истинската му самоличност.

Важно място в повествованието заема родоотстъпникът Делчо, превърнал се по-късно в Хаджи Делчо и Делчооглу. Той и Анго са по-малките братя на Атеш, но отдавна не са го виждали, защото най-големият брат е взет още като дете за еничарския корпус. Докато Атеш живее при турците, другите двама братя водят жалко съществуване като селски ратаи. Това приключва за Делчо, когато случайно намира скривалището на част от съкровището, чрез което Атеш смята да организира революционната мрежа. Делчо не казва нищо на Анго и сам заминава за турски и гръцки земи,  където става прочут търговец. Връща се в родното село, строи къща-палат и толкова се самозабравя, че спира да поздравява Анго. По-късно най-големият брат - Атеш - ще накара Делчо да съжалява за кражбата и родоотстъпничеството си.



Годините минават, децата на братята вече са пораснали и чичо им, Синът на Перуна, решава да ги направи своите най-доверени хора. Успява да ги внедри дори в двореца на султана. Огнян, най-големият син на Анго, пътува из цяла Европа, замествайки Сина на Перуна. Йоана, дъщерята на Делчо, е до самия султан и чрез нея Атеш контролира владетеля. Девойката знае за  родоотстъпничеството на баща си  и в края на книгата му показва нестихващото си презрение.

Романът припомня и някои неудобни истини. Hапример че братска Русия се  сеща за нас, чак когато има интерес да ни освободи. Преди това между Русия и Османската империя е подписан договор за ненападение и взаимопомощ. Защо не са тръгнали да ни освобождават тогава? Обективността изисква да кажем цялата истина и да помним, че никоя държава не би тръгнала на война ей така, заради сините очи на поробения. Интересът клати феса, както казват.














неделя, 19 март 2017 г.

Легенда за Бойко Борисов



Случвало ли се е някой да ви разправя, че цял живот играе тото, но точно когато щял да спечели огромна сума, забравил да пусне фиша? В  различните разновидности не е забравил, а дал пари на детето, което се заиграло и не пуснало числата. Според случая става дума за шестица, пет плюс едно или супер джакпота на Еврофутбол.

Аз съм го чувал от различни хора, които не се познават, и не вярвам на нито един. Не е невъзможно, ама да се случва на всеки втори играч - айде моля! Просто човекът обича да измисля - дали за забавление на маса, дали поради друга причина.

Това е популярна легенда, която явно се харесва и обикаля, откакто съществуват залози. На същия принцип в оборот е и друга подобна - много народ разправя, че "познава Бойко Борисов от едно време". Като знам от колко страни съм го чувал и като помисля още колко го разказват, без да съм го чул, излиза че едва ли не всички "познават Борисов от едно време". Естествено, няма начин да е истина.

Последно ми го сервира моя позната и това ме провокира. Тя отдавна демонстрира своята неприязън, но избягваше подробни коментари. Когато обаче правиш секс с дадена жена, тя променя отношението си и изрича премълчаното. Така разбрах, че мъжът, с когото живее, е бивш затворник, който едно време обикалял из мутренските среди и оттам познавал Бойко Борисов. Направо я е дрогирал с легенди и прочие измишльотини за най-харесвания български политик. Аз й обясних, че личните наблюдения на нейния благоверен обикалят из Интернет от години и той просто ги е прочел, а сега ги представя за "свои впечатления". Не знам дали повярва, но спря да говори по темата.

Този мит се използва от много народ и винаги с цел да злепоставят Бойко Борисов. Толкова е разпространен сред платени и злонамерени хейтъри, че те отдавна  противоречат сами на себе си, подведени от стремежа да си "припомнят" нови неща и оплетени в очевадни лъжи. Например няма начин Борисов да бил хем прост шофьор, хем бос на мафията, нали? Как да вярваш на човек, който го пробутва? А щом лъже за едно, вероятно лъже и за останалото. Такива веднага ги вкарвам в черния си списък с доказани лъжци.


Популярен мит е, че Бате Бойко бил наркотрафикант  - не само преди, а и сега. Според едни контролирал наркотиците в цяла Северна България, според други - в Южна. Даже изникват "очевидци". Стига се до парадокса, че Борисов е бил забелязан по едно и също време на север и юг от Стара планина. И се кълнат ли кълнат, че го "видели лично". Трагикомично, нали? Вие оставяте ли се да ви баламосват хора, които забравят старите си лъжи и изричат нови, противоречащи на предишните?

Преди две седмици охранител от НСО изсипа тон помия срещу Бойко Борисов. Често бил около него, знаел му гнусотиите. Толкова вулгарно и ожесточено го обиждаше, чак се запитах откъде идва тази омраза. Не се наложи да задавам много въпроси - щом спомена, че харесва Иван Костов, работата се изясни. Аз отсякох: не бих повярвал на човек, който има добро мнение за Командира. Жалко е, че такива хора се грижат за безопасността на Борисов. Тази безопасност аз я наричам заплаха - змия в пазвата, както се казва.


Ако съберем на едно място всички легенди за лидера на ГЕРБ, ще излезе че той е замесен дори в семейните свади на знайни и незнайни граждани. Затова айде по-умерено с лъжите!

На злобарите ще кажа: необоснованата омраза подвежда. Отдавна минахте границата на възможното. Дори да иска, Борисов няма физическа възможност да извърши всички дела, които му приписвате.

На останалите хора ще препоръчам: мислете преди да вярвате. Много лъжи могат да бъдат разкрити с логично мислене.

Когато публикувам на моята страница, старая се да бъда максимално коректен. Избягвам лъжите, защото хората веднъж вярват, втори път, но на третия ще спрат. Hе го забравяйте и вие!


вторник, 17 януари 2017 г.

Крайностите винаги са вредни



Много хора се интересуват как е най-правилно да се държат в Интернет. Това е малко странно, защото във виртуалната мрежа важат същите правила като в реалния живот - бъди културен, не обиждай, не се натрапвай и т.н. Ако човек е получил необходимото възпитание през първите 7 години, не би трябвало да има проблем.




За онези, които все пак не разбират, един блогър си е направил труда да формулира правила за поведение в Интернет.

Първите две точки са посветени на добрия тон. Напълно съм съгласен. Никой не прави профил или страница, за да го псуват разни малоумни самотни хейтъри. Последните имат навика да нападат не само домакина, а и неговите гости, което означава, че могат да изгонят нормалните посетители. Ето защо е задължително да им се отнеме възможността да превърнат Интернет в кочина.

Третата точка е забрана за всезмразещите хора. Известно е, че всеки мрази нещо, но при някои потребители това е станало начин на поведение. Те не умеят друго освен да мразят, което в никакъв случай и за никого не е интересно.

Тук по-важно е да се направи разлика между омраза и недоволство. Аз например не мразя циганите, но определено съм възмутен от привилегиите, които им дават. Ако изкажа недоволството си, ще бъда определен като циганофоб. Това не отговаря на истината.



Следващата точка е малко странна: не досаждай с необмислени съобщения, които може да не са интересни за получателя. По принцип не обичам да пиша съобщения. Правя го предимно като отговор или ако имам сериозни причини. Обаче ме озадачи следното: как да знаеш предварително дали получателят ще е заинтригуван? Нали първо трябва да попиташ. И щом го направиш, ще те блокират /ако спазват описваните правила/. Така получателят може да пропусне неподозирана възможност. Hамирам го за глупаво.

Всъщност това, което ме изненада най-силно, е петата точка. Авторът съветва: не канете приятели да харесват страници. Помните ли, че Фейсбук ви съветват обратното - да поканите приятелите си? Ха сега де, кой е прав? Никога не съм използвал тази опция. Каня чрез съобщение само хора, които са ме убедили, че ме следят, и аз им давам още една възможност чрез страницата или групата ми.

Ще ви кажа кой е прав - Facebook. Правилно е да поканите приятелите си. Нали затова са ви приятели - да контактувате по-често и по различни начини и поводи. Освен това вие познавате интересите им и можете да се досетите, че дадена страница ще им хареса. Тогава защо да не ги поканите? Ако някой не е съгласен, значи явно смята, че само него трябва да харесват, докато той самият не проявява интерес към никого. Това се нарича егоцентризъм и нарцисизъм.

По подобен начин стоят нещата за друг съвет от същата точка: не канете на мероприятия. Това вече е абсурдно и противоречи на основното предназначение на социалните мрежи - да свързват хората. Та нали заради същото се регистрираш - да намериш потребители със сходни на твоите интереси и евентуално да си организирате общи преживявания. Как тогава няма да ги каниш? Защо изобщо би се регистрирал, ако пропускаш подобни неща?  Само да четат какво ти си написал? Аз съм против такова ограничаване, защото е вредно за общуването въобще.

Абсолютният връх е в точка 8: според правилата гостите на дадена страница нямат право да изказват дори леко съмнение в твърденията на автора. Тук направо онемях. Как ще се получи дискусия при такова рязане? Излиза, че домакинът иска да слуша хвалебствия за себе си, което пак е форма на нарцисизъм. Той се смята за безгрешен, което следва от факта, че не приема дори незначителна критика. Кой се страхува от критика? Онзи, който не е убеден, че може да защити успешно твърденията си и е страдал от това на други страници. Естествено, говоря за аргументирана критика, а не за самоцелни обиди - хората често ги бъркат.



След всичко описано недоумявам как може авторът на такива правила да се смята за толерантен. Наистина не разбирам, защото очевидно той е крайно нетолерантен. Вероятно е искал да помогне на неориентираните хора, но е преминал границата, а крайностите винаги са вредни.

От мен ще ви кажа, че съм против две неща: обидите в Интернет и порнографията. За останалото се доверете на възпитанието.


Допълнително по темата

1. Добри маниери в Интернет
2. От какво се интересуват мъжете в Интернет


понеделник, 21 ноември 2016 г.

Червено и синьо зомби


Тъй като политическото зомби си е зомби, без значение в какъв цвят е оцветено, ето две кратки описания.



Червено зомби

То си спомня с носталгия за Тодор Живков, защото тогава било по-спокойно. Не знам какво означава това, но нека го обясни на хората по наказателните лагери като Белене - те знаят най-добре що е туй спокойствие по време на комунизъм.

Достатъчно е да чуе за социална политика и червеното зомби веднага хваща червената бюлетина. Не му пука, че и преди го е чувал, но е останало глас в пустиня. 


Днес е ред на Корнелия Нинова да завърти изтъркана плоча с обещания и публиката вече ръкопляска. После феновете по традиция ще заплачат, ама е още рано да го загреят. За такива си имаме приказка - загрява като албански реотан.










Синьо зомби

Най-често е бивш комунист, пребоядисан в синьо - точно каквито са онези от любимите му политически формации СДС, ДСБ, Реформаторски блок ... С пяна на уста възхвалява Иван Костов, при когото бе извършено доограбването на държавата. Нарича го "спасяване на губещи предприятия", забравяйки че никой не би купил нещо, което ще му донесе още разходи и загуби. Cиньото зомби не разсъждава, а подобно на червеното, просто иска да чуе какво точно да повтаря в транс. И го повтаря до припадък. 




Големият ужас на сините зомбита се нарича Бойко Борисов - само той не е забъркан в тяхната каца с лайна и може да потърси отговорност на сините крадци, представящи се днес за "преуспели бизнесмени". Преуспели, щото били "умни" /разбирай крадливи/. Ето защо плюят по Борисов и се опияняват от всяка измишльотина по негов адрес, показвайки колко им е акълът.