петък, 6 януари 2012 г.

Жената - 1 част







Най-великото тайнство на света. Жените сами не се разбират, а какво остава ние да ги разберем. В това има голяма доза очарование.

Една от любимите женски маски е "безпомощната глезла". "Уф, колко съм слаба! Ще ми помогнеш ли, моля!" Кой мъж би устоял на това малко котенце, примигващо привидно стреснато? Скачаш да помагаш и ..... вече си в мрежите й. Тя го знае много добре и продължава да ти вади душата с памук, докато накрая същата тази душа вече изцяло е в нейния джоб.

Кое привлича мъжа към жената? Въпросът е спорен. Някои го отдават на външност, други на интелигентност, трети на феромони. Всичко това има значение. Важно е и какво търси даден мъж в жената.
За най-първото впечатление главна роля играе външният вид - това е извън всякакво съмнение. Но има значение само в началото, после напълно отпада. Идва ред на интелигентност, доброта, разбиране. Има много неща, които могат да компенсират липсата на външност "като от списание". Дори просто да си добра домакиня, това е голям плюс - много мъже биха го оценили, да не кажа повечето.

Да не забравяме, че как изглежда една жена, до голяма степен зависи от самата нея. Груба грешка е да се вярва в приказки от сорта "Той трябва да ме хареса такава, каквато съм". Няма такъв филм, скъпа! Ако искаш да разбереш мъжката гледна точка, кажи: ти би ли харесала някой льольо, който вони от 5 километра и дрехите му стоят така, сякаш е нахлупил някакъв чувал и то изпокъсан? Едва ли. По-скоро би се загледала по оня с Мерцедеса. Защо тогава се сърдиш, че мъжът от съседната маса не гледа теб, а онази перфектно гримирана и накипрена мацка? Нещата са двустранни. Никой няма право да иска това, което самият той не предлага. Важи за двата пола.

Аз лично бях свидетел, как моя съученичка се преобрази до неузнаваемост. Отличничка на класа, стриктно залягаше над учебниците в преследване на голямата си мечта - да стане ченге. Не обръщаше никакво внимание на външния си вид, даже понякога имах чувството, че говоря с мъж. Единственото момче в класа, с което беше близка, бях аз. Много пъти съм си мислел, че под тази небрежна обвивка може би се крие диамант - някакво вътрешно усещане.

И чудото стана! Един ден тя дойде на училище гримирана, накипрена, с къса пола. Убийствен ефект! Дори чиновете се надървиха. Няма да забравя гробната тишина в първия момент. Точно като на филм - тотално онемяване. Тя го забеляза и видимо се изкефи. От този момент нататък за нея започна нов живот.

Мой колега обичаше да казва: "От всичките ми любовници най-уважавам най-грозната. Щом си легнем, забравям на кой свят съм". Ясно е, какво иска да каже.

Бил съм с жени, за които всички са ми завиждали, но мен лично не са ме удовлетворявали. Бил съм и с такива, за които са ми се чудели какво толкова им харесвам, но са ме правили див и щастлив. Даже като се замисля, май не съм бил с две жени от един и същи тип, т.е. все коренно различни. Това е златна мина за човек като мен, който умее да трупа база данни, да съпоставя и най-важното - да взема поука.

Имам приятели, на които съм се чудел защо са с еди коя си. Като прибавим и приказката "Хубавите ябълки прасетата ги ядат" и съвсем естествено изниква въпросът: кое прави така, че двама души да се съберат?

Не знам дали е възможно да се обясни. Доста умове са се трудили над темата, но май единственият резултат са разните му там парфюми за влюбване. Вдиша аромата ти и хоп, главата й/му е завъртяна. А дали наистина парфюмът сам по себе си може да постигне този ефект - спорен въпрос.

Вече споменах за първата среща. После двамата се опознават и оттук нататък вариантите са безброй. Може би най-интересен е този, в който първоначално единият е по-влюбен, но после нещата се обръщат и този, който е бил по-безразличен, постепенно се влюбва по-силно и по-силно, докато накрая не може да диша без половинката си. Тя пък за ирония точно тогава решава да го зареже. И става една ...

Нарочно посочих този вариант, защото в него можем напълно да изключим външността. Следователно става дума за други неща, които са по-устойчиви на времето. Кои са те? Според мен е цял набор от елементи - поведение, манталитет, дори жестикулации. Все неща, за които е необходимо опознаване. Но дали двамата ще си дадат време? Аз лично никога не правя генерални заключения от няколко срещи. Опитът ме е научил, че зайчето може да се крие точно там, където най-малко очаквам.










Няма коментари:

Публикуване на коментар