неделя, 30 декември 2012 г.

Значение на думите свекър, свекърва, снаха, невеста










                                                                                             Sparotok


Особен народ сме ние българите. Въпреки, че често сме попадали под влиянието на различни чужденци, на дедите ни се е отдало да съхранят себе си. Дори и днес, в тези объркани времена все още пазим старите обичаи. Явно подсъзнателно нещо ни кара да се придържаме към определени неща, да ценим предаденото от по-старите поколения и да го предадем на тези, които идват след нас.

Българския език е богат на изключително древни думи отразяващи положението на хората в семейството. Като пример могат да се посочат свекър, свекърва, снаха,невеста и девер. Звученето им не е много променено през последните 4000 години. В езика на ведическите арийци тези думи се произнасят като свасура, свасри, снуса,наводха, девр.

Разбира се тези особени названия се срещат и при други народи. В латинския имаsocer, socrus, nurus, levir..Гърците предлагат εκυρος, εκυρα, νυος, νυμφη. Дори и в староанглийския (и англо-саксонския) намираме sweor-свекър, sweger – свекърва,snoru- снаха, tacur-девер ...

Интересното обаче е това, че българските думи са най-близки до индо-арийските. Предлагам сравнение на нашите свекър, свекърва, снаха и невеста с техните съответствия от санскрит, латински, старогръцки и староанглийски.



Бълг. Санс. Лат. Ст.гр. Ст. Англ.


свекър - свасру – сокер - екюрос – свеор

свекърва -свасри - сокра -екюра - свегер

снаха - снуса - нурус -нюос - снору

невеста -наводха-спонса -нюмфе –бруде (средно английски)

девер -девр -левир- даер -такур




Българските думи не само показват най-голяма прилика с думите от Ведите, но при нас има дори съвпадения на синонимите за свекър и свекърва. В България се използват още свако и сват (за свекър), сватя за свекърва. В древния санскрит имаме свака исвата. Значението им е свой, един от своите, роднина.

Свекър означава – този, който кара двама да се съберат и да станат свои, да се превърнат в роднини. В миналото свекъра е бил отговорен за брачния обред и е налагал определени задължения на младоженците. Не случайно до скоро (а може би и все още) се целуваше ръка на свекъра. Значението на свекърва е същото като насвекър – тази, която кара двама души да се съберат, да станат свои.

Предполагам, че на повечето хора вече е станало ясно, че частицата сва в санскритската дума свасура (свекър) има значение свой. Частицата сура обаче не дава смисъл съчетана със сва-свой. От друга страна, в българския език частицата све(опростена от свое) е съчетана прекрасно с кара (карам, накарвам, принуждавам).В санскрит също има глагол карами –карам, принуждавам, налагам, движа. Странното обаче е, че в думата свасура той е преиначен, изгубил е старата си форма.

Да видим как стои положението с другите езици. В латински, старогръцки и староанглийски думата за свой е съответно suus, εος, agen. Латинската suus прилича на нашата свой и санскритската сва. Гръцката εος навярно е имала по-стара формаσβεος, староанглийската agen обаче няма нищо общо със санскритската сва.

До тук става ясно, че староанглийските (англо-саксонските) sweor, sweger са заемки. Фактът, че англичаните си имат напълно свои термини да свекър и свекърва са още едно потвърждение за това. Father in law –свекър и mother in law – свекърва си имат добро обяснения в английския.

Разгледаме ли латинския и старогръцкия ще установим, че в тях не присъстват глаголи подобни на санскритския карами и нашия карам. Частиците cer, cru, κυρ в лантински и гръцки са лишени от всякакъв смисъл. Това ни позволява да кажем, че и в тези езици думите за свекър и свекърва - socer, socrus, εκυρος, εκυρα са заемки...дадени навярно от трако-пелазги.

От сравнителната таблица пo-горе виждаме, че на санскритската снуса отговарят нашата снаха (снъха –ст.блг.), латинската norus, гръцката νυος и староанглийскатаsnoru. Езиковеди като Фасмер смятат, че думата снаха означава свързана, обвързана(коренът е сна, сно) и посочват като сроден глагола снова ( тъка, преплитам, свързвам). Това разбира се е верно, но трябва да се добави и българската дума сноп.Снопът се състои от вързани, свързани житни стъбла. Друга български сродни думи саснаждам, т.е. шия, свързвам, а също и нишка (нещо, което свързва).

Обяснението в санскрит идва от глаголите снаса – нишка, насате, нахате –снаждам,снова, свързвам. В латински и старогръцки присъстват думите neurus, νευρον имащи смисъл връзка, нишка. В староанглийската snoru –снаха се обяснява с англо-саксонската snear-връв, въже...освен, ако не се окаже, че snear е ранна заемка...Все пак в английския си има автентичен термин за снаха, това е daughter in law.

Относно етимологията на думата невеста съществуват няколко предположения. Едни смятат, че значението е неизвестна, други предлагат незнаеща, а трети твърдят, че невеста означава новодоведена. Съгласен съм с последната версия защото частицатавеста (в невеста) отговаря на глагола вести –водя. Частицата водха в санскритската наводха също има занчение водя. Древните форми са били нававеста, нававодха, след време те се опростват в невеста, наводха.

Латинската, гръцката и английската дума за невеста: спонса, нюмфе, бруд нямат връзка с индо-арийската наводха и българската невеста.

Остана да разгледаме думата девер. Санскритската й форма е девир, девр- направо смайващо близка до нашата. Трябва да се отбележи обаче, че латинската левир и гръцката даер показват прилика с девир, девр. В латинския понякога има замяна на д ил, т.е. левир може да се разгледа и като девир. Омерическата даер е била с по-древна форма давер...дали “гръцката” дума има обяснение на гръцки език е друг въпрос.

Смятам, че девер означава поставен, т.е. изпълняващ някаква особена функция в древния брачен обред. Обяснение може да се даде със ст.блг. глагол дети ( девам,дявам), който е почти идентичен на санскритския дати (дявам, девам).

Докато при нас и индо-арийците има обяснение, то при латиноговорящите и гърците възниква един проблем. На латински поставям е ponere, statuare, locare, constituere. В гръцкия думата е τιθημι, а в староанглийския съответната е don.

Излиза, че думите за девер levir, δαηρ, tacur нямат обяснение в латински, гръцки и староанглийски...някой друг ги е въвел там.

Кой обаче е този някой? Поне за гърците е сигурно, че фригите са им дали особените думи за хората в семейството. В старофригийски поставям, дявам е дает, макар документирана преди около 2700 години думата е изключително близка до ст.блг. дети–дявам, поставям. Дети-девам е основата за девер. Фригийската дума за свекър есвекро (като крайното о навярно изпълнява футкцията на ъ). Фригийската дума зазълва е галавос ( по-късно развита в залавос-зълва). Фригите имат и дума за етърва, това е ятера (янатера). Трябва да се добави и това, че нашите думи майка, тате, дядо, баба, брат ...присъстват във тракийския език, но тези факти не се представят в систематизиран вид на широката публика...

С тази работа поправям пропуска на нашите учени. Разбрахте колко древни са думитесвекър, свекърва, снаха и девер. Разбрахте също и значението им. Надявам се да ви е било интересно:)

Ако някой иска да научи подробности за празника Коледа, може да го направи тук

http://sparotok.blog.bg/politika/2010/12/23/koleda-pelasgiiskiiat-praznik-na-slynceto.655759






Ако искаш банковата ти сметка да нарасне,
твоето място е тук



27  долара за 5 минути! Къде другаде ги дават?

2 коментара: