Тополите с връхчета голи
по залез в небето припалват искра,
на брега край реката върбите
се гушат в покров изтъкан от мъгла...
Самотният вятър врабците
прогонва, замръзва в обкови от скреж
тишината след сенките крехки,
потулва се в облаци месецът блед...
Белеят пътеките снежни
по тъмния лик на вечерния мрак,
на реката през шепите мокри
изтича последният миг на деня...
Творбата е от блога на Mariniki
благодаря ти....най-сърдечно..
ОтговорИзтриванемм
ИзтриванеПоздрави за теб!