четвъртък, 3 октомври 2013 г.

Нужда или стимул


                                                                    


Попаднах на интересен коментар, който отново засягаше изтърканaта тема за “лошите и вредни пари”, но ги разглеждаше по малко необичаен начин. Тезата бе изградена върху идеята, че всяка печалба експлоатира някаква човешка нужда. Посоченият пример бе: дори когато отиваш за хляб, то е защото си гладен – значи нужда. Tова било лошо. Авторът на два-три пъти апелира “Замислете се и ще признаете, че е така !”

Аз се замислих и го признавам. Hо защо трябва да се представя в тъмни нюанси? Тръгнем ли по този начин, на всяко нещо ще намерим кусури. Човекът казва “Печалбата идва от някаква нужда”. Hе е ли нормално да получиш възнаграждение за задоволяването на тази нужда? Защо плащането винаги се представя като нещо негативно?

По същата логика бихме могли да представим и самия труд като лош. Cега аз казвам: помислете! Каквато и дейност да извършваш, тя винаги е продиктувана от дадена нужда. Защо засяваш пшеница? Причината е същата като тази, поради която отиваш до магазина – да купиш хляб. Защо произвеждаш дрехи? Заради студа – пак е нужда.

Щом е лошо първопричината да бъде някаква необходимост, тогава защо работим? Hека лежим по цял ден и нищичко да не пипаме.


                                                                            


Абсурд е да търсим невъзможната ситуация, при която един-единствен човек произвежда абсолютно всичко, т.е. няма нужда да търси от друг дадена стока или действие. Следователно с какво и да се занимаваш, винаги ще трябва да търсиш и очакваш от някой. Така е устроен светът и аз не виждам нищо лошо. Дори е полезно – сплотява ни. Ако всеки беше самодостатъчен, щяха да отпаднат и причините да контактуваме помежду си. Mоже би някой мисли, че най-малкото щяхме да се забавляваме заедно? Напротив! Защо ти е да се забавляваш с други, след като можеш и сам – нали си самодостатъчен.

Искам да попитам: задължително ли е да го определим като нужда? Можем да го наречем стимул или крайна цел. Така звучи по-добре, нали? Hе е реалистично да очакваме каквото и да било от когото и да било без наличието на стимул. Ако мислите друго, тогава намерете някой да ви разясни защо комунизмът е утопия. Просто не е възможно да приемаш всичко на честна дума и да работиш от сутрин до вечер заради едно “браво”, следвайки единствено “Трудът краси човека”.

Ако имаш всичко на този свят, нуждите ти са задоволени напълно и не преследваш никаква цел – тогава няма сила, която би те накарала да извършиш каквато и да било полезна дейност. Забелязал съм: хората, излизащи с номера, че парите са "зло и няма нужда от тях", защото трябвало да се работи по съвест и чисто желание, падне  ли им възможност, първи кръшкат от работа. С други думи: на практика срещу банкнотите  говорят предимно онези, които мечтаят да отпадне плащането за да елиминират причината, принуждаваща ги  да работят. Стане ли факт, тогава на мига ще забравят всичките си възвишени приказки и идеали и нищо повече няма да ги мръдне от леглото, канапето или мястото, където са свикнали да мързелуват. Именно заради същата мечта те смятат за нормално друг да работи вместо тях и да им подарява, подарява ... - безплатно до безкрай.


.......................
Публикации

Левскарски фантазии - 2 част
Атентатът срещу Ахмед Доган








Няма коментари:

Публикуване на коментар