четвъртък, 10 юли 2014 г.

Когато човек не мисли в правилната посока




Местата за паркиране не са проблем на пешеходците, а на шофьорите. Cамо че вторите искат да го превърнат в проблем на първите и аз не виждам нищо нормално в това.

Рядко ходя с кола в центъра на София – защо да си създавам сам проблемите? Мен не ме интересува да намеря повод за плюене, а да ми е по-лесен животът. Малко хора разсъждават така. Повечето сами си създават главоболия и после търсят “виновник”.

Как ще се оправим с подобни разсъждения?


Невъзможно е  да се угоди на народ, решил да плаче при всички положения.

Години наред се оплакваха от лоши пътища, а като се намери човек, който да им ги направи, започнаха да го подиграват, че е ....... направил пътища /!!!!!!!/.

Не може и не може – плачко си е плачко и туй-то!

Когато човек живее с мисълта, че е “по-pавен от другите”, проблемите са гарантирани.

Искат съд. Окей! Искат справедливи присъди. Окей! Защо не подкрепиха човека /Цветан Цветанов/, който имаше всички шансове да принуди корумпираните магистрати да съдят според законите, а не според куфарчетата с пари? Колко пъти повторих, че подигравайки го, работят срещу собствения си интерес?

Ами, съжалявам! Всяко нещо на този свят има последствия и невинаги са приятни.




Няма коментари:

Публикуване на коментар