вторник, 17 януари 2017 г.

Крайностите винаги са вредни



Много хора се интересуват как е най-правилно да се държат в Интернет. Това е малко странно, защото във виртуалната мрежа важат същите правила като в реалния живот - бъди културен, не обиждай, не се натрапвай и т.н. Ако човек е получил необходимото възпитание през първите 7 години, не би трябвало да има проблем.




За онези, които все пак не разбират, един блогър си е направил труда да формулира правила за поведение в Интернет.

Първите две точки са посветени на добрия тон. Напълно съм съгласен. Никой не прави профил или страница, за да го псуват разни малоумни самотни хейтъри. Последните имат навика да нападат не само домакина, а и неговите гости, което означава, че могат да изгонят нормалните посетители. Ето защо е задължително да им се отнеме възможността да превърнат Интернет в кочина.

Третата точка е забрана за всезмразещите хора. Известно е, че всеки мрази нещо, но при някои потребители това е станало начин на поведение. Те не умеят друго освен да мразят, което в никакъв случай и за никого не е интересно.

Тук по-важно е да се направи разлика между омраза и недоволство. Аз например не мразя циганите, но определено съм възмутен от привилегиите, които им дават. Ако изкажа недоволството си, ще бъда определен като циганофоб. Това не отговаря на истината.



Следващата точка е малко странна: не досаждай с необмислени съобщения, които може да не са интересни за получателя. По принцип не обичам да пиша съобщения. Правя го предимно като отговор или ако имам сериозни причини. Обаче ме озадачи следното: как да знаеш предварително дали получателят ще е заинтригуван? Нали първо трябва да попиташ. И щом го направиш, ще те блокират /ако спазват описваните правила/. Така получателят може да пропусне неподозирана възможност. Hамирам го за глупаво.

Всъщност това, което ме изненада най-силно, е петата точка. Авторът съветва: не канете приятели да харесват страници. Помните ли, че Фейсбук ви съветват обратното - да поканите приятелите си? Ха сега де, кой е прав? Никога не съм използвал тази опция. Каня чрез съобщение само хора, които са ме убедили, че ме следят, и аз им давам още една възможност чрез страницата или групата ми.

Ще ви кажа кой е прав - Facebook. Правилно е да поканите приятелите си. Нали затова са ви приятели - да контактувате по-често и по различни начини и поводи. Освен това вие познавате интересите им и можете да се досетите, че дадена страница ще им хареса. Тогава защо да не ги поканите? Ако някой не е съгласен, значи явно смята, че само него трябва да харесват, докато той самият не проявява интерес към никого. Това се нарича егоцентризъм и нарцисизъм.

По подобен начин стоят нещата за друг съвет от същата точка: не канете на мероприятия. Това вече е абсурдно и противоречи на основното предназначение на социалните мрежи - да свързват хората. Та нали заради същото се регистрираш - да намериш потребители със сходни на твоите интереси и евентуално да си организирате общи преживявания. Как тогава няма да ги каниш? Защо изобщо би се регистрирал, ако пропускаш подобни неща?  Само да четат какво ти си написал? Аз съм против такова ограничаване, защото е вредно за общуването въобще.

Абсолютният връх е в точка 8: според правилата гостите на дадена страница нямат право да изказват дори леко съмнение в твърденията на автора. Тук направо онемях. Как ще се получи дискусия при такова рязане? Излиза, че домакинът иска да слуша хвалебствия за себе си, което пак е форма на нарцисизъм. Той се смята за безгрешен, което следва от факта, че не приема дори незначителна критика. Кой се страхува от критика? Онзи, който не е убеден, че може да защити успешно твърденията си и е страдал от това на други страници. Естествено, говоря за аргументирана критика, а не за самоцелни обиди - хората често ги бъркат.



След всичко описано недоумявам как може авторът на такива правила да се смята за толерантен. Наистина не разбирам, защото очевидно той е крайно нетолерантен. Вероятно е искал да помогне на неориентираните хора, но е преминал границата, а крайностите винаги са вредни.

От мен ще ви кажа, че съм против две неща: обидите в Интернет и порнографията. За останалото се доверете на възпитанието.


Допълнително по темата

1. Добри маниери в Интернет
2. От какво се интересуват мъжете в Интернет


Няма коментари:

Публикуване на коментар