Показват се публикациите с етикет лъжи. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет лъжи. Показване на всички публикации

неделя, 8 април 2018 г.

Игра на семейство


Този постинг е от онези, които се приемат зле. Хората обичат клишетата и мразят някой да им разбърква навиците с неудобни факти от горчивата реалност. Това е моя стара идея,  за която ме подсетиха коментарите под публикация, където изказах мнение. Постинг за красивата обвивка, предлагана на обществото, и за завоалираното под нея, за което повечето хора изобщо не се замислят, а други опитват да скрият. Не важи за всички, но смятам ще се съгласите, че процентът е доста голям - повече от 50.

Идеята за семейството е много красива, но реалността я превръща в нещо по-различно от първоначалния й вариант. От една страна самият живот не позволява на семейството да бъде такова в истинския смисъл на думата, а от друга пречат чисто човешките недостатъци.

Под публикацията, където коментирах, ставаше дума за насилственото пазене на семейството преди 1989г. Нали помните: щом жената е разведена, значи е "второ качество". Ако родителите не са сключили граждански брак, детето е "копеле" и няма същите права като "нормалните". Мъж и жена ще си издерат очите от взаимна омраза, но нямат право да се разведат, защото семейството било основна градивна частица на социалистическото общество и  на БКП не й харесва да има разведени.  Все абсурди, които не би трябвало да съществуват, но се случваха. Всъщност така е по цял свят, така е и днес в България - притискането и заклеймяването само сменят вида си.

Насилственото пазене на семейството не е слабост само на социализма. Има го навсякъде и в повечето случаи хората сами си го налагат - от страх да не станат обект на приказки. Има и други възможни причини. Например прекалената заетост, която пречи на човек да оцени правилно дали това, което е създал, е семейство в истинския смисъл на думата. Животът стана такъв, че всеки иска-не иска, трябва да тича насам-натам и все по-рядко вижда партньора и децата си. Това поставя голяма въпросителна върху отношенията и създава ограничения, които могат да се окажат вредни.

Понеже темата е интересна, имам наблюдения над много семейства, но едно от тях ми е любим пример. Двамата са заедно от 40 години. Все още им се налага да работят - първо беше заради номера с точковата система при пенсиониране, после защото пенсиите не стигат за нищо. Когато са свободни, винаги правят едно и също - той играе белот с пияниците в кварталната градинка, а тя разменя "ценна информация" с клюкарките пред входа. Само спят в едно легло - наистина спят, защото на тяхната възраст хич не им е до "други неща". Когато дойдат синът или дъщерята, почти винаги успяват да се скарат за нещо и всеки хваща пътя с обещанието "да не стъпи повече там". Това ли е семейството? Аз не мисля така. Но иначе се хвалят, че са заедно от 40 години. Много стабилни, няма-що!

Друг пример. Ще ги нарека Васил и Ани. Неговият живот е изграден от лъжи и самохвалство, чрез които опитва да се изкара нещо повече от реалната си същност. Винаги е гледал на околните високомерно, вярвайки че може да излъже всеки. В резултат му се пада Ани - жена от типа "не е дала само на който не е поискал". Детето им вече порасна, а с него растат и рогата на баща му, защото Ани дори не помни колко от съседите са я "опрашили". Не стига, че го е направила рогат като благороден елен, но и не спира да го засипва с обидни думи - в очите и зад гърба му. Ако я попиташ от какъв зор е с него, щом е недоволна, тя отговаря: "Защото беше единственият, който се съгласи да ми дава цялата си заплата без уговорки и обяснения". Понякога не е толкова лесно и се налага Ани да прилага шантаж - щяла да го напусне, няма да види повече детето и т.н. Въпреки всичко описано двамата се мислят за образцово семейство. За тях е достатъчно да ходят в неделя при тъщата и тъста и да сложат снимки на партньора като корица на профилите си във Фейсбук. А дори не е сигурно дали Васил е баща на дъщерята, защото Ани сама признава, че му е изневерявала още докато били гаджета и живеела при майка си в "Дружба". Всъщност представят това като нещо похвално - той й простил, значи много я обичал. Tи да видиш: Голямата, Неизмеримата Любов!

Трети, последен пример. Мишо и Гергана за заедно от около 20 години. Той многократно е изневерявал, но не подозира, че тя не му е останала длъжна - убеден е, че Гергана се страхува прекалено много от редовните порции бой и не би посмяла да кръшне. Тогава защо е с него? Понеже е искала да избяга от родния Бургас и да живее в столицата. Пък и имат ресторант, парите валят. Друг няма да осигури същия разкош за жена на 46 години с две деца. Гергана чака да остане вдовица и тогава ще прибере плодовете на дългогодишното търпеливо слугуване. За момента е инструктирала двете дъщери да играят пред баща си точно като нея - лицемерни усмивки, целувки за лека нощ, сладки лъжовни думи от сорта "Ние сме едно цяло". Мишо се разтапя, вярвайки че дъщерите му го обожават, и развързва кесията. Пък истината за горчивината, болката и омразата остава в скритите шушукания между мама и двете дъщери. Всичко това не пречи на Мишо и Гергана да представят семейството си като "по-стабилно от Великия Съветски съюз през 1955" и дори си позволяват нахалството да критикуват други семейства. Как да не им се чуди човек?

Мога да дам още безброй подобни примери, но няма нужда. Смятам, разбрахте какво исках да кажа за деформирането на красивата и полезна идея. Само ще уточня: и аз като нормален човек подкрепям семейството, но смятам, че за да са истинско семейство, хората трябва наистина да имат общ пълноценен живот. Само едно съвмeстно "спане в легло" не е достатъчно.


Допълнително по темата
2. Силата на семейството.


четвъртък, 29 януари 2015 г.

Поръчкова анкета



Един червен блогър, известен с навика си да заплашва с колене и бесене,  пуснал анкетa. Hие знаем колко струват анкетите в Интернет, обаче акцентът е върху друго.




Въпрос:

“Одобрявате ли евентуално участие на България във военна операция на НАТО срещу Русия?”

Изключвам фалшивите гласувания, които със сигурност са сериозен процент. Истинските всъщност отговарят “Не, не искам България да участва в каквато и да било война”. Значи не само за НАТО срещу Pусия, но и за Pусия срещу НАТО. Hормалните граждани изобщо не биха искали да участват в кръвопролития.

Eто как изведнъж се оказва, че “българите имат нещо против НАТО”. Ако беше така, комунистите нямаше да губят избори и Мая Манолова нямаше да разправя, че се чувства виновна пред собствения си електорат.

Какво друго да очакваш от комунисти, освен лъжи и манипулации? Свикнали сме. Затова не мога да ги понасям - все нещо ще излъжат, ще извъртят, но няма и няма да споменат  истината. Направят ли го, трябва да закрият кожодерската си  крадлива партия.

За себе си мога да кажа, че ако се записвам доброволец, по-скоро ще отида към НАТО, отколкото към Русия. Второто е напълно изключено.



петък, 31 януари 2014 г.

Безочлива комунистическа наглост





Крайно време е българските комунисти да проумеят, че не можеш да изискваш нещо, което дълго време си забранявал на другите и дори желаеш пак да го правиш.

В моя блог има модерация, защото така по-лесно следя коментарите, а и съм видял доста удари под пояса - като например псувни. Казал съм: каруцарските изрази са обида към хората, които уважавам, и знам, че не пропускат моя публикация. Те ме интересуват. А не някакви комплексари, за които смисълът на живота е да ме напсуват. Те да стоят далече!




За цензурата: другари комунисти, научете значението на тази дума! Първо, точно вие нямате право да говорите по въпроса, защото още помним Желязната завеса и обещавам да не забравим. Второ, модерация и цензура са различни неща. Като искаш коментарът ти да излезе веднага, направи свой блог и пиши там. В моя ще чакаш одобрение. Спирам само псувните, затова нямате право да недоволствате. Всеки може да види, че съм пускал дори най-безочливите комунистически лъжи, целящи манипулация на глупавите и непросветените.

Прави впечатление, че другарите все още дрънкат за човешки права. Къде са? За какви права става дума, след като одобрявате хладнокръвните убийства на невинни деца в Северна Корея? Това ли е законност? Tова ли е справедливо наказание? Защо пък вие да наказвате? Хайде вас да накажат по същия начин и да видим дали ще ви хареса! О, не сте виновни? Чакайте, не го решавате вие! То всеки се мисли за невинен.

Няма го вече филмът Партията-Майка решава и другите безропотно приемат. Забравете го, защото няма да се повтори!