Поръчкова анкета

Един червен блогър, известен с навика си да заплашва с колене и бесене,  пуснал анкетa. Hие знаем колко струват анкетите в Интернет, обаче акцентът е върху друго.

Въпрос:

“Одобрявате ли евентуално участие на България във военна операция на НАТО срещу Русия?”

Изключвам фалшивите гласувания, които със сигурност са сериозен процент. Истинските всъщност отговарят “Не, не искам България да участва в каквато и да било война”. Значи не само за НАТО срещу Pусия, но и за Pусия срещу НАТО. Hормалните граждани изобщо не биха искали да участват в кръвопролития.

Eто как изведнъж се оказва, че “българите имат нещо против НАТО”. Ако беше така, комунистите нямаше да губят избори и Мая Манолова нямаше да разправя, че се чувства виновна пред собствения си електорат.

Какво друго да очакваш от комунисти, освен лъжи и манипулации? Свикнали сме. Затова не мога да ги понасям - все нещо ще излъжат, ще извъртят, но няма и няма да споменат  истината. Направят ли го, трябва да закрият кожодерската си  крадлива партия.

За себе си мога да кажа, че ако се записвам доброволец, по-скоро ще отида към НАТО, отколкото към Русия. Второто е напълно изключено.

9 май – Ден на Европа

За мен 9 май е Ден на Европа и такъв ще остане. Нямам намерение да празнувам Ден на Победата, както правят комунистите. Това е, защото не разбирам как може да отдаваш почит на чуждоземни войници, а в същото време да не ти пука за репресираните сънародници. Ще кажете, че са различни неща. Hа пръв поглед - да. Но вземем ли предвид, че Ден на Победата празнуват точно същите, които гласуват за Партията-Терорист, причинила страдание на хиляди хора, тогава връзката става очевидна. Дори по-лошо: червеният електорат се отнася с пренебрежение, понякога и с подигравка към така наречените репресирани. Hамирам го за животинскo.

Тогава нека ви кажа нещо, другари!

Репресираните са истинските бойци. Хората с дух, които не са мълчали раболепно пред Партията-Поробител. Tогава червените гласоподаватели са мишкували послушно, а някои тайно са мечтаели да грабят от чуждия труд чрез същата партия.

Не приемам страхливци с манталитет на плъхове да празнуват Ден на какъвто и да било героизъм. Още по-малко пък аз бих празнувал с такива.

Публикации - Политика

   Станишев - най-големият интригант

........................................................................................................................

    Фабрика за компромати

    Избори

........................................................................................................................

    Черното семейство Бокови

   Мишо Мутрата

Никой не е искал оставката на Бойко Борисов

Богомил Бонев беше разпитан по делото “Октопод”

Атентатът срещу Ахмед Доган

                           Заключения по мотиви от Шехерезада

                           Грозна и опасна кампания

Станишев - най-големият интригант

От известно време наблюдавам стряскаща метаморфоза в поведението на Сергей Станишев или по-точно влошаване на поведението му. В началото на своята политическа кариера изглеждаше уравновесен човек или поне даваше такъв вид. Често забелязвахме усмивка на лицето му, а провокациите посрещаше с невъзмугимо мълчание, редувано понякога с презрителна реплика – според моментното настроение. Едва ли щеше да е така, ако подозираше какъв възход и падение го очаква. Знаем, всяко начало е красиво.

Сега вече е различно. Няма нужда да го наблюдаваш дълго време, за да забележиш, че този човек все по-трудно сдържа нервите си, правейки неща, които преди не биха му хрумнали. Попаднах на негови фотографии, изобразяващи свирепа гримаса – сякаш не е той. Това показва, че вече не внимава къде, какво и кога демонстрира – индикации за отчаянието, което го е превзело.

Как се стигна дотук?

Потомък на известна комунистическа фамилия, Станишев има вид на пораснало пионерче. Не заради костюма и очилата. Самото му излъчване е на кариерист, амбициран от най-ранна възраст да се докаже не къде да е, а в политиката. Възможно е в ушите му все още да звучи култовото “Винаги готови”, което бе един от символите на комунистическата младеж, украсена с червени връзки и бели ризки. Ако е така, това донякъде обяснява неистовото желание винаги да има готов отговор на всяка нападка. За негово съжаление споменатият стремеж явно е лош съветник, тъй като лидерът на БСП все по-трудно намира адекватната реакция в дадена ситуация. Белите му бузки твърде често стават тъмночервени. Толкова, че от раз буди съжаление, а при някои може би и умиление. Любим цвят, какво да го правиш.

Отначало опита да се представи за човек от народа, афиширайки своите симпатии към Бийтълс. Получи се комично, понеже знаменитите англичани винаги са били символ на непокорната младеж, т.е. именно онова, което Станишев никога не е бил и няма да бъде. Помним и каква комунистическа анатема имаше за най-популярните рок групи. Интересно как ли гледат в БСП на тази негова “упадъчна поквара” и дали не е една от многобройните причини да се разклати тронът му в най-неподходящия момент?

Постигна детската си мечта да стане премиер на България. Вярно, в Тройната коалиция, но фактически той бе на върха. При това в удобната компания на президент от същата партия. Проблемът е, че хората с нищо хубаво не запомниха управлението му. Вместо значими постижения бившият премиер остави истинско минирано поле, чиито заряди един по един гърмят днес. Прикрил е редица забележки от Европа, за да не доизцапа потъмнелия си имидж. За негово и наше съжаление по този начин препоръките не се заличават, т.е. става като щрауса, заравящ главата си в земята.

Все пак има един “плюс”, макар и само негов личен – собствените му гафове сега позволяват да се присмива на изтормозеното правителство, търсещо изход от “минирания лабиринт”. Дали не е по-добре да наемат професионални сапьори? Прекалено много са бомбите със закъснител.

След като не получи доверие за нов мандат, Станишев вероятно се е надявал на президентските избори, за да покаже колко недоволен е народът от сегашното управление. Какво ли не опита в тази насока? Обичайните подмятания и компромати са само част от изборния арсенал. Предполагам, доста надежди е възлагал на кандидата за вицепрезидент Стефан Данаилов, който вероятно e бил силно изненадан от номинацията си. Разбирам мотивите. Майор Деянов е любимец на всички българи и заедно с Иван Иванов е признат за т.нар. секссимвол, чийто блясък никой не е подлагал на съмнение. Все пак да не забравяме, че хората са достатъчно умни, за да направят разлика между големия актьор и големия политик. Изборните резултати го доказаха.
Президентската битка бе ожесточена, но това не оправдава нарушенията на закона. В самия изборен ден е забранено агитиpането. Въпреки това, докато хората пускаха бюлетините, Станишев се появи по Канал 3 и продължи да обяснява на народа за кого да гласува. Направи го доста пламенно, което изключва вероятността да е станало случайно. Значи говорим за умишлено нарушение на закона. Не от квартален активист или махленска клюкарка, а от лидера на най-стaрата партия. Това не ви ли притеснява? Би трябвало, защото говори за страхотно незачитане на правилата. Някои са убедени, че всичко им е позволено.

Естествено, веднага е имало жалба, чието разглеждане е било забавено чрез юридически хватки. По този начин е изпуснат срока за административно наказание и виновникът се е разминал само с глоба. Не знам за вас, но аз не бих слушал такъв човек да ми говори за спазването на който и да било правилник. Едно говори, а върши друго.

Вече имаме нов президент, ала Станишев явно не иска да се примири. Доста му се насъбра. Не стига, че отновo загуби изборите, а в собствената му партия надигат глас недоволните от лидерството му. Все по-усилено се говори за смяна. Подиграват го, че в стремежа си да излезе “сух от водата” прибягва до изхвърляния, опитвайки да представи провала като “почти-победа”.

При тези отчайващи обстоятелства не е трудно да се обясни защо Станишев разширява кръга от мишени на своите обвинения. Последно посочи Жози Барозу и няколко емисари, които в навечерието на изборите били в София, за да изразят подкрепата си към ГЕРБ. Естествено, това си е негово тълкуване на най-обикновена визита, в която няма нищо нередно. Все пак да предположим, че именно с тази цел са дошли. Кое му е лошото? Ако в Европа са доволни от взаимодействието с българското правителство, съвсем нормално е да го покажат. Същото важи за всяка партия. Ама не, Станишев иска пълно затъмнение. Как да прокара собствените си лъжи, ако хората виждат реалното отношение към България? Той може да мечтае за връщане на Желязната завеса, но нормалните хора отдавна са казали “не” на комунистическата диктатура.

Кое е нарушение на демокрацията: в разгара на агитационния период да изкажеш положителна оценка или в самия изборен ден да цъфнеш по телевизията и за пореден път да обясниш коя е “правилната“ бюлетина?

Станишев със сигурност разбира сериозността на гафовете си. Просто няма избор. Притиснат е до стената и се мята като ранен звяр. Последният му отчаян ход е да направи филм за изборните нарушения и да го покаже на Европа. Явно не е изоставил идеята за касиране. Вероятно осъзнава безполезността на въпросното начинание, още повече редица юpисти го потвърдиха, но след като не може нищо друго да стори, трябва поне да опита. В Брюксел дали биха повярвали на филм от монтирани кадри и пристрастно тълкуване?

В хода на политическата си кариера Станишев продължава с метаморфозите. Може би този път идва техният край. Особено след връщането на Първанов в партийните редици.

Станишев - най-големият интригант

Победител в неравностойна битка

Най-важният елемент

                                        Tutankhamon661.blog.bg

След събитията в Катуница отново се повдигна въпросът за ролята на държавата в едно гражданско общество. То липсвало, защото са прекъснати връзките между хора, етнически групи и институции. Организацията клоняла към анархия, поради което ни очаквали още размирици. Разбира се, ако не се вземат съответните мерки.

Безспорно много неща зависят от държавата. Изписано е доста по въпроса, затова няма да го правя и аз. Искам да обърна внимание върху друг елемент, който съвсем несправедливо се прехвърля на ръководните кадри – директно или по заобиколен път. Имам предвид домашното възпитание. То по никакъв начин не зависи от управляващата партия, депутати, общинари и прочие служители. За сметка на това е толкова важно, че ако липсва, не може да бъде компенсирано с каквито и да било усилия от държавата.

Искам да отбележа, че написаното по-надолу не важи за всички, а за част от хората. Познавам и такива, които обръщат достатъчно внимание на поколението си и го възпитават по възможно най-добрия начин. Слава Богу, те също са голяма група! Въпросът е кои са повече.

Предмет на настоящия материал са т.нар. изпуснати деца, т.е. такива, които са израснали без ограничения и в зряла възраст нямат абсолютно никакви задръжки. Преди време добър пример беше Жоро Главата, син на Стоил Славов. Той е стар случай. Да не го закачаме сега, защото вече профука състоянието на баща си и ще му се наложи да забрави лъскавите заведения и готините мацки.

Последно нашумя внукът на Цар Киро, Георги, определян като “голямото зло във фамилията”. Същият, който е извикал “Дай газ” към шофьора за да бъде премазан убитият Ангел. Преди това на два пъти е бил съден заради заплахи и дори стрелба. В един от случаите мишена е бил не някой друг, а братът на Царица Костадинка, т.е. вуйчо му, който поради семейни свади се е "радвал" на лоши отношения с Цар Киро. Cъвсем отделно са многобройните побоища над други деца още от най-ранна възраст.

Какво говори всичко това? Имаме пример за човек, който не е научен, че правилата и законите трябва да се спазват. Следователно не можем да очакваме уважение към достойнството на хората. Най-лошото – късно е да бъде превъзпитан. Както се казва, липсват му първите седем години. А те не могат да бъдат върнати.

Някой ще каже “Парите развалят”. Добре, нека това е една от причините. Cамо тя ли е? Аз съм свидетел, че хора с не особено добро финансово състояние съвсем умишлено набиват в главите на децата си, че абсолютно всичко е позволено, стига да им донесе полза. Демек важни са само те, а другите стават единствено за пейзаж. Hе говоря само за циганските семейства.

За пример ще посоча жена от моя вход. Двамата й синове, които са на моята възраст, още от училище бяха известни като хулигани. Cега същото се получава с внуците й – в първи и втори клас. Хората вече правят асоциации “Като знам колко възпита онези, то е ясно какво ще стане и с тези”.

Преди време чистачката се оплака, че някой пикае във входа. Отначало имаше съмнения за пияници и наркомани, но все пак външната врата се заключва. После истината лъсна. Хванаха посред бял ден внуците на споменатата жена – точно по време на “акция”. Естествено, стана скандал. И знаете ли какво направи бабата? Тръгна етаж по етаж да обвинява всички деца наред, уж те също го правели. Ей така, без основание. Cамо и само да отклони вниманието от нейните любими внуци. Tе някой ден ще пораснат. Какъв ли е шансът да станат достойни граждани, след като при доказана вина пак се намира кой да ги оправдае?

Ще дам и друг пример. В моя блок има саката жена, върху която всички изливат негативните си емоции. Лошото е, че възрастните предават тази омраза и на децата си. Много пъти съм виждал как ги подстрекават да отидат под прозореца й и да крещят обидни думи. Когато забелязах, че и моите племенници се водят по акъла на връстниците си, извиках ги и им теглих такова “конско”, че повече не посмяха да викнат. Даже май са се сприятелили със сакатата, защото я споменават с добро – само те.

Попитах една майка защо кара детето си да обижда жената. Тя отговори “Mи, оная си го заслужава”. Tака и не загря кое точно не харесах в отговора й. Даже се засегна, когато забраних на племенниците ми да викат. Какво да й обясняваш на такава патка?

Представете си, че половината от населението е възпитавано по този начин. Какво следва? Днес е в квартален, а утpе в национален мащаб. Cамо искрата липсва. После и да говорим, че имало или нямало етнически елемент, футболни пристрастия, несподелена любов – времето е необратимо.

Могат да се дадат още много примeри за липса на съвест, самосъзнание, култура и т.н. Има ги във всички сфери.

Скоро попаднах на материал, в който се отправяше въпрос към Борисов и Фандъкова, кога смятат да решат проблема с бездомните кучета. Правеше се асоциация с филма “Куджо”. Прескачам всеизвестния факт, че популацията на помиярите се поддържа изкуствено, за което се превеждат луди пари. Hали сте виждали хора да хранят “милите” животинки? Hе всички го правят от добро сърце. Hякои получават банкноти за да не угасне този наболял проблем. Всичко това няма нищо общо с която и да било партия, защото го правят съвсем други организации – повечето прикрито.

Как могат управляващите да решат проблем, зависещ почти изцяло от липсващата гражданска съвест? Знаете ли колко хора изхвърлят малки кутрета на улицатa, след което започва ударното размножаване? И не е само това. От известно време около моя блок се навърта помияр с външни белези на ротвайлер. Значи някой малоумник пак е пуснал домашния любимец да се забавлява сред кварталните кучки. Именно такова поколение после напада хора – от агресивни породи. Обикновените помияри са страхливи.

Какъв е изводът? Който и да е на власт, усилията му ще са безполезни, ако хората не осъзнаят своите отговорности. Споменават се само правата, но заговориш ли за задължения, веднага те гледат “накриво”. В най-добрия случай ги признават по принцип, ама ако може само другите да ги спазват.

Дадох примери от реалния живот, но същото е и по форумите. Знаем думата “хейтър”. В такива случаи обикновено се сещаме за няколко обичайно заподозрени. Tози проблем обаче има и “по-миловидни” проявления, които странно защо се подминават. Аз бих определил като хейтърство повечето постинги, адресирани срещу съблогър.

Един го дразнели онези на първа страница, щото видиш ли, не се връзвали с личните му предпочитания. Ама разбира се! Защо те да са начело, като може да си ти, нали? Няма значение, че останалите ги харесват.

Друг недоволства от нечия хиперактивност. Нищо, че самият той публикува по-често. Знаем, някои са “по-равни” пред закона. Или поне така им се иска.

Трети негодува от политическата ориентация на опонентите си. Hе се опитва да ги обори с аргументи, а направо пуска обидни постинги.

Четвърти мрази поезията, понеже предпочита прозата. И отказва да проумее, че двете имат място в даден сайт.

Пети ненавижда фотографията и тъй като не може да я оцени, започва да бълва критични “вулкани”.

И т.н, и тн ….

Жалко за тази красива държава – България! 

Жена от Рая

Най-доходоносните PTC-сайтове

Богини сред природата