Отдавна се знае, че настоящото футболно поколение ще гледа голямо първенство
само по телевизията или в най-добрия
случай от трибуните.
Това не поречи на нашите “велики” национали да паднат още
по-ниско.
Англия ни опука така, както никой друг не го е правил. При това с ходещо темпо. На полувремето по “Дарик’ гледаха резултатите на джуджета като
Люксембург и Лихтенщайн и тъжно отчитаха, че дори те се
представят по-достойно. Единствено Сан Марино
губеха с 3:0 след 45
минути, но като гости
на Холандия. Tомислав
Pусев дори си припомни, че когато е пътувал до Люксембург, се учудвал защо изобщо има
публика на стадиона,
след като е ясно, че
домакинът ще загуби.
Вероятно се е просълзил,
завършвайки с “Вече и
аз се чувствам като фен на отбор,
който дори не мечтае за победа”.
За пръв път в
историята си “Гол-линия” спряха да предават пряко
мача и се включиха няколко минути
след края, за да
потвърдят, че официално
сме загубили. Те и
преди това не обръщаха особено внимание на терена. По-интересен им беше фaктът, че Бербатов стои в ложата в компанията на Тодор Кючюков и Гари
Невил.
След мача журналистите успяха да издебнат добрия и възпитан
Митко, който благоволи
да говори цели десет минути от своя пиедестал. Отново наля акъл на простите българи, че играч е само онзи, който се подвизава на Острова, т.е. той,
Мартин и Стилян.
Останалите са “каруца, теглена от три коня”. За кой ли път обясни, че позволява на пишещите
братя само да го хвалят,
но не и да го критикуват.
Последното е право единствено на английската преса – там той не смее да се
отваря, колкото и да го
“разфасоват”. Слава Богу, не пожела да го пишат при
голмайсторите на мач, в който не е участвал! Нищо чудно да му се е приискало – знаем колко е самовлюбен.
Най-после Бербо спомена име на виновник за неговото оттегляне – Лечков. Само сеел интриги. Същият плешивко, който е участвал в полуфинал на
мондиал. За разлика от
вечно сърдития Митко.
Та така,
другари! Стигнахме
дъното. На следващите
квалификации ще сме в още по-неприятна компания, тъй като се смъкнахме в ранглистата. С други думи: Бербо и останалите “герои” унищожиха усилията на предишните
поколения, които нямали
основание да ги критикуват.
Това са голите факти.
Българинът много обича да спори с цифрите, но по този начин няма
да стигнем до голямо първенство. Клубният ни футбол също претърпя незапомнен крах.
А ние нека си имаме самочувствие. По света не оценявали нашето величие! Къде е то? Само във фантазиите ни.
Някои побързаха да обвинят Матеус. Същият, за когото казват, че е веднага след Бекенбауер в цялата история на немския футбол. Марадона пък го призна за най-трудния съперник - не германския отбор като цяло, а самия Матеус. Какво като е прелюбодеец? Той се е доказал като лидер на терена. И определено разбира играта повече от всеки критик.
Един не получил повиквателна, друг обявил бойкот, трети страдал от любовна мъка. Защо са ни такива, след като е ясно, че се хвърлят само за клубните си отбори? По-добре неизвестни, но играещи с желание.
Съжалявам,
Лотар, но в нашия отбор
няма нито един Матеус!
Най-малко пък Бербатов би участвал в мач с подут глезен, както ти го направи ва Мондиал’94.
Митко обаче си има друг номер – напуска терена, без да изчака смяната. Hе се учудвай, че нито един от неговите
фенове не го упрекна.
Тук сме така – на синеочкото е позволено дори да нарушава правилника. Не, човече, нямаш право да се сърдиш, защото ще те обявят за лош и неразбиращ нежната душа на манекена. Последният заслужава само
привилегии. И ги
получава, разбира се, – от “добри’ хора.
Матеус вече се изказа. Ако някой помни,
аз самият съм споменавал подобно мнение. Tогава имаше сърдити, несъгласни,
недоволни. Още колко
време ще се самозалъгваме, че разполагаме със “звезди” от световна величина? Hямаме нито една такава. Затова станахме за смях.
Разбирам девойките, които вярват,
че журналистите са лоши, и защитават българските
футболни мъжленца. Tе
просто нямат необходимата информация. Затова не са в час. Едва ли някога ще проумеят, че чифт сини,
влажни очи не струват нищо на терена.
Повече ме изненадва реакцията на хора, които следят футбола. Именно за тях ще посоча една на пръв поглед незначителна подробност. Преди мача попитаха Капело
дали се притеснява за резултата. Tой се изсмя. Cещате
ли се защо? Кой ще
тръгне да се плаши от жалко
отборче, изградено върху
стара слава и голо самочувствие?
При това без присъствието на истинска звезда.
Една от причините за постоянното ни пропадане е вечното
оневиняване на многократно провалили се футболисти. Трябва да ви кажа, че
нашата преса е прекалено мекушава в
критиките си. Hа
запад става страшно след подобна безидейна игра. Tам никой не си позволява
публична сръдня, защото
лесно ще бъде сменен.
Дори и нашите “лъвове” звездеят само тук, понеже останалите са още
по-зле и нямаме равностойни резерви.
Нека сложим ръка на сърцето и да се запитаме честно: още колко големи първенства
трябва да пропуснем и колко невинни треньори трябва да се сменят, за да проумеем, че вината е в самите играчи?
Крайно време е да го направим, защото стигнахме дъното. А тук не е никак приятно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар