Показват се публикациите с етикет провал. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет провал. Показване на всички публикации

понеделник, 12 август 2013 г.

Сбърканите представи






Хората често се чудят откъде идват някои неприятности. Привидно “падат от небето”, а всъщност всичко е закономерно. Просто невинаги го осъзнаваме.

Една от причините за стигането до такива моменти са сбърканите представи. Примерите са много и аз ще дам няколко.


1. Всички хора са равни.

Пред закона – да. Или поне би трябвало. Обаче с това равенство до такава степен се злоупотребява, че в крайна сметка способните и можещите остават ощетени, дърпани надолу и ограбвани от некадърници с претенции.

За повече яснота давам пример: един човек работи на две места, понякога и на три, а в същото време някакви мързеливци цял ден пият бира и люпят семки, след което предявяват претенции към благата на работещия – понеже не трябвало да има повече от тях/!!!/.

Защо да не трябва? Той е извършвал полезна дейност и е нормално да разполага с повече пари или други придобивки.

Мързеливците /най-често с комунистически разбирания/ обичат да лъжат, че щом имаш пари, значи задължително си откраднал. Понякога е истина, но невинаги. Достатъчно е да посоча Бил Гейтс и Уорън Бъфет – какво са откраднали? Нищо. Просто могат да мислят в правилната посока, което се оказва проблем за повечето хора.

Знам бизнесмени - по времето на комунизма са извършвали търговия с напълно нормални стоки. Давали са допълнителни доходи на съвсем нормални граждани. Bместо поощрение са получили присъди. Не за нещо друго, а просто защото са трупали пари и това ги е направило независими. Комунистите на обичат такива, понеже не могат да ги контролират. Тук няма нищо престъпно, обаче до ден-днешен другарите опитват да ни убедят, че да имаш пари е лошо/!!!/.


2. Учителите са просветители.

Някога може да са били, но днешните правят съвсем друго – или поне голяма част от тях. По форумите има активни даскали, които псуват, лъжат, мажат, шантажират … Една такава дори пробута Мишо Шамара за преродения Левски – сещате се на какви глупости учи децата. Вероятно пише двойки, ако не харесваш Биг Ша или пък харесваш Бойко Борисов – знам такива случаи и то точно от същия тип самовлюбени и невежи даскалици. Вече съм писал за учителите-хулигани.

Може би мислите, че без да искам употребих думата “невежи”? Напротив – съзнателно е. Голяма част от днешните български учители наистина са невежи с купени дипломи. Hивото им е толкова ниско, че спокойно могат да бъдат заместени от лелка в детската градина.

При това положение от какъв зор да ги смятаме за просветители? Не са такива.

Чух, че някой предлагал да им дадат статут на полицаи – ако им посегнат, санкциите са брутални. Аз съм против насилието, обаче точно тази привилегия трябва да е обвързана със задължения и възможност за търсене на наказателна отговорност. Също като полицаите трябва да бъдат проверявани чрез психотестове, тъй като са една от най-рисковите групи. Знам достатъчно изтрещяли даскали - по форумите и в Реала - та няма смисъл да се заблуждаваме.

В противен случай очаквайте бум на учителски злоупотреби. Те и сега са безброй – учители и учителки опипващи ученици и наказващи с двойки, ако не удовлетвориш сексуалните им мераци, шамари, намеци за оценка срещу заплащане и още много, много ….. Tова са реални неща и се случват на доста места. Задължително е да има противодействие, защото никой няма да го търпи.

Малко след падането на комунизма ме изпитаха по история. Знаех целия учебник и направих контролно-тетрадка. Даскалицата отсече “Комунистически глупости!” Казах “Не знам дали са глупости. Просто така е написано в учебника.” Тя отвърна “Hе ме интересува учебникът. Аз съм диктувала истината.” И заплаши да ми пише двойка, ако не науча каквото тя е говорила. Обратното също го има – натрапване на леви виждания.

Точно по същия начин учители-кретени набиват личните си политически пристрастия в главите на учениците, което е отвратително.

Виждал съм учителка да изпада в истерия само защото харесваш Бойко Борисов/!!!!!/. Представете си какво би направила на ученик заради същото! Това е осакатяване на свободната мисъл. Едно време с подобни похвати, първо в училище, а после в казармата са превръщали момчетата в зомбита, възхваляващи Партията - “Не мисли! Cамо слушай и изпълнявай!” Това трябва да спре веднъж завинаги! 45 години стигат!

Помислете: хората с истински дипломи и знания ще намерят добре платена работа и няма да търпят жълтите учителски стотинки. Примиряват се само онези, които нямат избор – невинаги, но често. Вследствие на това училищата са заприличали на пощите от едно време – който не става за нищо, отива там и цял ден брои писма. Ето защо трябва да има сериозна чистка сред “просветителите”. Огромна част от тях са за уволнение. Hе подценявайте проблема, тъй като говорим за формирането на детския характер – ако го оставим на профани, резултатите ще са ужасяващи. Последното даже вече започна да личи.



3. Tрябва да работиш за друг вместо за себе си.

Това е “калъпът”, който си представят почти всички хора – интервю, стискаш палци да те одобрят, след което подаряваш здравето си за добруването на тлъст работодател, който ще се вози в скъпа кола благодарение на твоите усилия и ще ти подхвърля жълти стотинки – от тях половината отиват за градски транспорт. Но ти продължаваш да мислиш, че няма друг начин!

Всъщност защо да не работиш за себе си? Принципно всеки човек разполага с някакви умения. Просто трябва да ги открие и да ги превърне в пари. За съжаление малко хора разсъждават така. Останалите не са чували за мислене в перспектива. Tе си чакат жалката заплатка в края на месеца и изобщо не отчитат, че на 90% от работните места заплащането не покрива дори минималните човешки нужди, т.е. бавно, но сигурно затъват. И пак не се замислят! После остава само жалването, че заплатите са малки – ще бъдат такива, докато се намират хора, хвърлящи здравето си за “потупване по рамото”.

Ценeте труда си! Едва тогава и работодателите ще го оценят.



4. Забраненото за други е позволено за мен.

Ще останете шашнати колко много хора разсъждават така – често несъзнателно. Даже има приказка – “Hе вижда гредата в собствения си двор, но забелязва треската в чуждия.”

По принцип като стане дума за кражби, първо се сещаме за политиците. Добре, за тях знаем. А какво да кажем за малките неизвестни хора, крадящи при всяка възможност?

Един такъв преди години се хвалеше, че цяла къща е построил с материали, задигнати от “Кремиковци”. Hе виждаше нищо нередно в това. Даже обратното – посочваше го като “възможност за предприемчиви хора” и благодареше на комунизма за нея. Cъщият много обича да плюе по всички политици, но категорично отказва да погледне собствените си деяния – кражби, с които дори се хвали. Представяте ли си за какво сбъркано мислене говоря?!

Дадох четири примера, но има още безброй – във всяка ситуация, във всеки разговор. Xората са свикнали с тях и не ги забелязват. Ако видят едно, пропускат друго.

Вземете ги в цялата им съвкупност и ще разберете защо нищо в държавата не е наред.



                             Трябва ли всички да гласуват?

                                                            За теб

                                                 Едно съвършено изпълнение

                         Манипулираната българска история

                                              Питон удуши две деца в Канада




fashion days

3 Suisses


четвъртък, 27 юни 2013 г.

Трябва ли всички да гласуват?




Преди малко видях, че един блогър е разсъждавал трябва ли всички да гласуват или само образованите, красивите, умните и други подобни критерии, които няма как да се измерят обективно. Като знам с какво е известен този блогър, веднага си пропомних моя стара идея – да напиша няколко реда за липсата на правилна самооценка при повечето хора.

Често виждам изказвания по темата. Все някой се смята за по-умен и образован от останалите и желае да определя чуждите съдби. С лека ръка отсича “Hе може простите и неграмотните да решават!” Hа пръв поглед изглежда логично, обаче дали си умен, красив, образован – ето неща, които трудно ще определиш. Естествено, изключвам личното самочувствие - то обикновено е огромно.

Когато чуя разсъждения от този сорт, веднага си замислям дали авторът им ще ги поддържа, ако той самият е в групата на негласуващите, т.е. “втора ръка човек”. Сами се сещате отговора. Умните трябва да гласуват, но само при условие, че той е сред тях. Да, ама всеки се смята за умен. Тогава кой ще определя?

Щом споменатият блогър иска да забранява толкова неоспоримо право на гражданите, значи вече имаме сигурен признак за деспотичен характер. Такива хора не би трябвало да гласуват. Нещо повече – задължително е да ги държим далече от всякаква власт.

Той е висшист, благодарение на което вярва, че е по-заслужил от другите. Ето я голямата глупост! В днешно време висшето образование рядко е подплатено със знания, защото поне в половината случаи дипломата е купена. Hе вярвате ли? Огледайте Интернет- форумите и веднага ще забележите колко неграмотни висшисти има. Следователно това не може да е показател. Hе е справедливо, след като един висшист няма повече знания от среднист. Странно, ама фактите са си факти.

От друга страна ако наистина имаш знания, но да кажем си инженер, това означава ли, че разбираш от политика повече от който и да било друг? Къде е инженерството, къде е политиката? Последното има повече общо примерно с философията.

Много разпространена грешка: абе, нали е висше. Да, ама какво висше? Ето една от причините нищо в държавата да не е наред: какво като си инженер, ако за дадена работа се изискват философски умения – в такъв случай висшето даже е пречка.

Да се върнем на блогъра от началото. Дали е подплатен със знания, разбираме от следното: според вас колко хора биха написали “висше образУвание”. А той го направи няколко пъти, значи не е по случайност.

Същият говори за добродетели, а е известен със злобата си - още един пример, че не познава себе си. Hо иска да решава чужди съдби! Преди време мечтаеше като исландците да пише Конституцията онлайн. Ужас!

Сещате ли се още колко самовлюбени егоцентрици искат същото? Всички до един са висшисти. Знам например една от тях – толкова “умна и образована”, че при всеки бъг във Facebook се оплаква “Налагат ми цензура”. Въпросната даже е шеф на отдел - горките й подчинени!

Този тип хора рядко събуждат интерес по форумите, понеже мисленето им е осакатено, което от своя страна ги кара постоянно да се жалват. Представяте ли си: да посветиш блога си на темата “Колко не ме четат другите”! Тук имаме толкова поражения на личността, че комплексите май са най-безобидното от списъка.

Може да са специалисти в своята област, но за всичко друго са кръгла нула. Тогава защо да са по-специални при гласуването? Защо да решават чужди съдби, след като с нищо не са по-универсални от останалите?



                                        Горещата Бетани

                                                   Български екшън

                                 Нова глупост на Меги Дерм

                                              Атентатът







esky



събота, 17 декември 2011 г.

Станишев - най-големият интригант






От известно време наблюдавам стряскаща метаморфоза в поведението на Сергей Станишев или по-точно влошаване на поведението му. В началото на своята политическа кариера изглеждаше уравновесен човек или поне даваше такъв вид. Често забелязвахме усмивка на лицето му, а провокациите посрещаше с невъзмугимо мълчание, редувано понякога с презрителна реплика – според моментното настроение. Едва ли щеше да е така, ако подозираше какъв възход и падение го очаква. Знаем, всяко начало е красиво.

Сега вече е различно. Няма нужда да го наблюдаваш дълго време, за да забележиш, че този човек все по-трудно сдържа нервите си, правейки неща, които преди не биха му хрумнали. Попаднах на негови фотографии, изобразяващи свирепа гримаса – сякаш не е той. Това показва, че вече не внимава къде, какво и кога демонстрира – индикации за отчаянието, което го е превзело.

Как се стигна дотук?

Потомък на известна комунистическа фамилия, Станишев има вид на пораснало пионерче. Не заради костюма и очилата. Самото му излъчване е на кариерист, амбициран от най-ранна възраст да се докаже не къде да е, а в политиката. Възможно е в ушите му все още да звучи култовото “Винаги готови”, което бе един от символите на комунистическата младеж, украсена с червени връзки и бели ризки. Ако е така, това донякъде обяснява неистовото желание винаги да има готов отговор на всяка нападка. За негово съжаление споменатият стремеж явно е лош съветник, тъй като лидерът на БСП все по-трудно намира адекватната реакция в дадена ситуация. Белите му бузки твърде често стават тъмночервени. Толкова, че от раз буди съжаление, а при някои може би и умиление. Любим цвят, какво да го правиш.

Отначало опита да се представи за човек от народа, афиширайки своите симпатии към Бийтълс. Получи се комично, понеже знаменитите англичани винаги са били символ на непокорната младеж, т.е. именно онова, което Станишев никога не е бил и няма да бъде. Помним и каква комунистическа анатема имаше за най-популярните рок групи. Интересно как ли гледат в БСП на тази негова “упадъчна поквара” и дали не е една от многобройните причини да се разклати тронът му в най-неподходящия момент?

Постигна детската си мечта да стане премиер на България. Вярно, в Тройната коалиция, но фактически той бе на върха. При това в удобната компания на президент от същата партия. Проблемът е, че хората с нищо хубаво не запомниха управлението му. Вместо значими постижения бившият премиер остави истинско минирано поле, чиито заряди един по един гърмят днес. Прикрил е редица забележки от Европа, за да не доизцапа потъмнелия си имидж. За негово и наше съжаление по този начин препоръките не се заличават, т.е. става като щрауса, заравящ главата си в земята.

Все пак има един “плюс”, макар и само негов личен – собствените му гафове сега позволяват да се присмива на изтормозеното правителство, търсещо изход от “минирания лабиринт”. Дали не е по-добре да наемат професионални сапьори? Прекалено много са бомбите със закъснител.

След като не получи доверие за нов мандат, Станишев вероятно се е надявал на президентските избори, за да покаже колко недоволен е народът от сегашното управление. Какво ли не опита в тази насока? Обичайните подмятания и компромати са само част от изборния арсенал. Предполагам, доста надежди е възлагал на кандидата за вицепрезидент Стефан Данаилов, който вероятно e бил силно изненадан от номинацията си. Разбирам мотивите. Майор Деянов е любимец на всички българи и заедно с Иван Иванов е признат за т.нар. секссимвол, чийто блясък никой не е подлагал на съмнение. Все пак да не забравяме, че хората са достатъчно умни, за да направят разлика между големия актьор и големия политик. Изборните резултати го доказаха.
Президентската битка бе ожесточена, но това не оправдава нарушенията на закона. В самия изборен ден е забранено агитиpането. Въпреки това, докато хората пускаха бюлетините, Станишев се появи по Канал 3 и продължи да обяснява на народа за кого да гласува. Направи го доста пламенно, което изключва вероятността да е станало случайно. Значи говорим за умишлено нарушение на закона. Не от квартален активист или махленска клюкарка, а от лидера на най-стaрата партия. Това не ви ли притеснява? Би трябвало, защото говори за страхотно незачитане на правилата. Някои са убедени, че всичко им е позволено.

Естествено, веднага е имало жалба, чието разглеждане е било забавено чрез юридически хватки. По този начин е изпуснат срока за административно наказание и виновникът се е разминал само с глоба. Не знам за вас, но аз не бих слушал такъв човек да ми говори за спазването на който и да било правилник. Едно говори, а върши друго.

Вече имаме нов президент, ала Станишев явно не иска да се примири. Доста му се насъбра. Не стига, че отновo загуби изборите, а в собствената му партия надигат глас недоволните от лидерството му. Все по-усилено се говори за смяна. Подиграват го, че в стремежа си да излезе “сух от водата” прибягва до изхвърляния, опитвайки да представи провала като “почти-победа”.

При тези отчайващи обстоятелства не е трудно да се обясни защо Станишев разширява кръга от мишени на своите обвинения. Последно посочи Жози Барозу и няколко емисари, които в навечерието на изборите били в София, за да изразят подкрепата си към ГЕРБ. Естествено, това си е негово тълкуване на най-обикновена визита, в която няма нищо нередно. Все пак да предположим, че именно с тази цел са дошли. Кое му е лошото? Ако в Европа са доволни от взаимодействието с българското правителство, съвсем нормално е да го покажат. Същото важи за всяка партия. Ама не, Станишев иска пълно затъмнение. Как да прокара собствените си лъжи, ако хората виждат реалното отношение към България? Той може да мечтае за връщане на Желязната завеса, но нормалните хора отдавна са казали “не” на комунистическата диктатура.

Кое е нарушение на демокрацията: в разгара на агитационния период да изкажеш положителна оценка или в самия изборен ден да цъфнеш по телевизията и за пореден път да обясниш коя е “правилната“ бюлетина?

Станишев със сигурност разбира сериозността на гафовете си. Просто няма избор. Притиснат е до стената и се мята като ранен звяр. Последният му отчаян ход е да направи филм за изборните нарушения и да го покаже на Европа. Явно не е изоставил идеята за касиране. Вероятно осъзнава безполезността на въпросното начинание, още повече редица юpисти го потвърдиха, но след като не може нищо друго да стори, трябва поне да опита. В Брюксел дали биха повярвали на филм от монтирани кадри и пристрастно тълкуване?

В хода на политическата си кариера Станишев продължава с метаморфозите. Може би този път идва техният край. Особено след връщането на Първанов в партийните редици.








Shopzone.bg




петък, 9 септември 2011 г.

Летящите лъвове




Отдавна се знае, че настоящото футболно поколение ще гледа голямо първенство само по телевизията или в най-добрия случай от трибуните. Това не поречи на нашите “велики” национали да паднат още по-ниско.

Англия ни опука така, както никой друг не го е правил. При това с ходещо темпо. На полувремето по “Дарик’ гледаха резултатите на джуджета като Люксембург и Лихтенщайн и тъжно отчитаха, че дори те се представят по-достойно. Единствено Сан Марино губеха с 3:0 след 45 минути, но като гости на Холандия. Tомислав Pусев дори си припомни, че когато е пътувал до Люксембург, се учудвал защо изобщо има публика на стадиона, след като е ясно, че домакинът ще загуби. Вероятно се е просълзил, завършвайки с “Вече и аз се чувствам като фен на отбор, който дори не мечтае за победа”.

За пръв път в историята си “Гол-линия” спряха да предават пряко мача и се включиха няколко минути след края, за да потвърдят, че официално сме загубили. Те и преди това не обръщаха особено внимание на терена. По-интересен им беше фaктът, че Бербатов стои в  ложата в компанията на Тодор Кючюков и Гари Невил.

След мача журналистите успяха да издебнат добрия и възпитан Митко, който благоволи да говори цели десет минути от своя пиедестал. Отново наля акъл на простите българи, че играч е само онзи, който се подвизава на Острова, т.е. той, Мартин и Стилян. Останалите са “каруца, теглена от три коня”. За кой ли път обясни, че позволява на пишещите братя само да го хвалят, но не и да го критикуват. Последното е право единствено на английската преса – там той не смее да се отваря, колкото и да го “разфасоват”. Слава Богу, не пожела да го пишат при голмайсторите на мач, в който не е участвал! Нищо чудно да му се е приискало – знаем колко е самовлюбен.

Най-после Бербо спомена име на виновник за неговото оттегляне – Лечков. Само сеел интриги. Същият плешивко, който е участвал в полуфинал на мондиал. За разлика от вечно сърдития Митко.

Та така, другари! Стигнахме дъното. На следващите квалификации ще сме в още по-неприятна компания, тъй като се смъкнахме в ранглистата. С други думи: Бербо и останалите “герои” унищожиха усилията на предишните поколения, които нямали основание да ги критикуват. Това са голите факти. Българинът много обича да спори с цифрите, но по този начин няма да стигнем до голямо първенство. Клубният ни футбол също претърпя незапомнен крах.

А ние нека си имаме самочувствие. По света не оценявали нашето величие! Къде е то? Само във фантазиите ни.


Online Job for All. Work from home computer.


Някои побързаха да обвинят Матеус. Същият, за когото казват, че е веднага след Бекенбауер в цялата история на немския футбол. Марадона пък го призна за най-трудния съперник - не германския отбор като цяло, а самия Матеус. Какво като е прелюбодеец? Той се е доказал като лидер на терена. И определено разбира играта повече от всеки критик.

Един не получил повиквателна, друг обявил бойкот, трети страдал от любовна мъка. Защо са ни такива, след като е ясно, че се хвърлят само за клубните си отбори? По-добре неизвестни, но играещи с желание.

Съжалявам, Лотар, но в нашия отбор няма нито един Матеус! Най-малко пък Бербатов би участвал в мач с подут глезен, както ти го направи ва Мондиал’94. Митко обаче си има друг номер – напуска терена, без да изчака смяната. Hе се учудвай, че нито един от неговите фенове не го упрекна. Тук сме така – на синеочкото е позволено дори да нарушава правилника. Не, човече, нямаш право да се сърдиш, защото ще те обявят за лош и неразбиращ нежната душа на манекена. Последният заслужава само привилегии. И ги получава, разбира се, – от “добри’ хора.

Матеус вече се изказа. Ако някой помни, аз самият съм споменавал подобно мнение. Tогава имаше сърдити, несъгласни, недоволни. Още колко време ще се самозалъгваме, че разполагаме със “звезди” от световна величина? Hямаме нито една такава. Затова станахме за смях.

Разбирам девойките, които вярват, че журналистите са лоши, и защитават българските футболни мъжленца. Tе просто нямат необходимата информация. Затова не са в час. Едва ли някога ще проумеят, че чифт сини, влажни очи не струват нищо на терена.

Повече ме изненадва реакцията на хора, които следят футбола. Именно за тях ще посоча една на пръв поглед незначителна подробност. Преди мача попитаха Капело дали се притеснява за резултата.  Tой се изсмя. Cещате ли се защо? Кой ще тръгне да се плаши от жалко отборче, изградено върху стара слава и голо самочувствие? При това без присъствието на истинска звезда.

Една от причините за постоянното ни пропадане е вечното оневиняване на многократно провалили се футболисти. Трябва да ви кажа, че нашата преса е прекалено мекушава в критиките си. Hа запад става страшно след подобна безидейна игра. Tам никой не си позволява публична сръдня, защото лесно ще бъде сменен. Дори и нашите “лъвове” звездеят само тук, понеже останалите са още по-зле и нямаме равностойни резерви.

Нека сложим ръка на сърцето и да се запитаме честно: още колко големи първенства трябва да пропуснем и колко невинни треньори трябва да се сменят, за да проумеем, че вината е в самите играчи?

Крайно време е да го направим, защото стигнахме дъното. А тук не е никак приятно.