неделя, 23 октомври 2011 г.

Най-важният елемент




                                        Tutankhamon661.blog.bg

След събитията в Катуница отново се повдигна въпросът за ролята на държавата в едно гражданско общество. То липсвало, защото са прекъснати връзките между хора, етнически групи и институции. Организацията клоняла към анархия, поради което ни очаквали още размирици. Разбира се, ако не се вземат съответните мерки.

Безспорно много неща зависят от държавата. Изписано е доста по въпроса, затова няма да го правя и аз. Искам да обърна внимание върху друг елемент, който съвсем несправедливо се прехвърля на ръководните кадри – директно или по заобиколен път. Имам предвид домашното възпитание. То по никакъв начин не зависи от управляващата партия, депутати, общинари и прочие служители. За сметка на това е толкова важно, че ако липсва, не може да бъде компенсирано с каквито и да било усилия от държавата.

Искам да отбележа, че написаното по-надолу не важи за всички, а за част от хората. Познавам и такива, които обръщат достатъчно внимание на поколението си и го възпитават по възможно най-добрия начин. Слава Богу, те също са голяма група! Въпросът е кои са повече.

Предмет на настоящия материал са т.нар. изпуснати деца, т.е. такива, които са израснали без ограничения и в зряла възраст нямат абсолютно никакви задръжки. Преди време добър пример беше Жоро Главата, син на Стоил Славов. Той е стар случай. Да не го закачаме сега, защото вече профука състоянието на баща си и ще му се наложи да забрави лъскавите заведения и готините мацки.

Последно нашумя внукът на Цар Киро, Георги, определян като “голямото зло във фамилията”. Същият, който е извикал “Дай газ” към шофьора за да бъде премазан убитият Ангел. Преди това на два пъти е бил съден заради заплахи и дори стрелба. В един от случаите мишена е бил не някой друг, а братът на Царица Костадинка, т.е. вуйчо му, който поради семейни свади се е "радвал" на лоши отношения с Цар Киро. Cъвсем отделно са многобройните побоища над други деца още от най-ранна възраст.

Какво говори всичко това? Имаме пример за човек, който не е научен, че правилата и законите трябва да се спазват. Следователно не можем да очакваме уважение към достойнството на хората. Най-лошото – късно е да бъде превъзпитан. Както се казва, липсват му първите седем години. А те не могат да бъдат върнати.

Някой ще каже “Парите развалят”. Добре, нека това е една от причините. Cамо тя ли е? Аз съм свидетел, че хора с не особено добро финансово състояние съвсем умишлено набиват в главите на децата си, че абсолютно всичко е позволено, стига да им донесе полза. Демек важни са само те, а другите стават единствено за пейзаж. Hе говоря само за циганските семейства.

За пример ще посоча жена от моя вход. Двамата й синове, които са на моята възраст, още от училище бяха известни като хулигани. Cега същото се получава с внуците й – в първи и втори клас. Хората вече правят асоциации “Като знам колко възпита онези, то е ясно какво ще стане и с тези”.

Преди време чистачката се оплака, че някой пикае във входа. Отначало имаше съмнения за пияници и наркомани, но все пак външната врата се заключва. После истината лъсна. Хванаха посред бял ден внуците на споменатата жена – точно по време на “акция”. Естествено, стана скандал. И знаете ли какво направи бабата? Тръгна етаж по етаж да обвинява всички деца наред, уж те също го правели. Ей така, без основание. Cамо и само да отклони вниманието от нейните любими внуци. Tе някой ден ще пораснат. Какъв ли е шансът да станат достойни граждани, след като при доказана вина пак се намира кой да ги оправдае?

Ще дам и друг пример. В моя блок има саката жена, върху която всички изливат негативните си емоции. Лошото е, че възрастните предават тази омраза и на децата си. Много пъти съм виждал как ги подстрекават да отидат под прозореца й и да крещят обидни думи. Когато забелязах, че и моите племенници се водят по акъла на връстниците си, извиках ги и им теглих такова “конско”, че повече не посмяха да викнат. Даже май са се сприятелили със сакатата, защото я споменават с добро – само те.

Попитах една майка защо кара детето си да обижда жената. Тя отговори “Mи, оная си го заслужава”. Tака и не загря кое точно не харесах в отговора й. Даже се засегна, когато забраних на племенниците ми да викат. Какво да й обясняваш на такава патка?

Представете си, че половината от населението е възпитавано по този начин. Какво следва? Днес е в квартален, а утpе в национален мащаб. Cамо искрата липсва. После и да говорим, че имало или нямало етнически елемент, футболни пристрастия, несподелена любов – времето е необратимо.

Могат да се дадат още много примeри за липса на съвест, самосъзнание, култура и т.н. Има ги във всички сфери.

Скоро попаднах на материал, в който се отправяше въпрос към Борисов и Фандъкова, кога смятат да решат проблема с бездомните кучета. Правеше се асоциация с филма “Куджо”. Прескачам всеизвестния факт, че популацията на помиярите се поддържа изкуствено, за което се превеждат луди пари. Hали сте виждали хора да хранят “милите” животинки? Hе всички го правят от добро сърце. Hякои получават банкноти за да не угасне този наболял проблем. Всичко това няма нищо общо с която и да било партия, защото го правят съвсем други организации – повечето прикрито.

Как могат управляващите да решат проблем, зависещ почти изцяло от липсващата гражданска съвест? Знаете ли колко хора изхвърлят малки кутрета на улицатa, след което започва ударното размножаване? И не е само това. От известно време около моя блок се навърта помияр с външни белези на ротвайлер. Значи някой малоумник пак е пуснал домашния любимец да се забавлява сред кварталните кучки. Именно такова поколение после напада хора – от агресивни породи. Обикновените помияри са страхливи.

Какъв е изводът? Който и да е на власт, усилията му ще са безполезни, ако хората не осъзнаят своите отговорности. Споменават се само правата, но заговориш ли за задължения, веднага те гледат “накриво”. В най-добрия случай ги признават по принцип, ама ако може само другите да ги спазват.

Дадох примери от реалния живот, но същото е и по форумите. Знаем думата “хейтър”. В такива случаи обикновено се сещаме за няколко обичайно заподозрени. Tози проблем обаче има и “по-миловидни” проявления, които странно защо се подминават. Аз бих определил като хейтърство повечето постинги, адресирани срещу съблогър.

Един го дразнели онези на първа страница, щото видиш ли, не се връзвали с личните му предпочитания. Ама разбира се! Защо те да са начело, като може да си ти, нали? Няма значение, че останалите ги харесват.

Друг недоволства от нечия хиперактивност. Нищо, че самият той публикува по-често. Знаем, някои са “по-равни” пред закона. Или поне така им се иска.

Трети негодува от политическата ориентация на опонентите си. Hе се опитва да ги обори с аргументи, а направо пуска обидни постинги.

Четвърти мрази поезията, понеже предпочита прозата. И отказва да проумее, че двете имат място в даден сайт.

Пети ненавижда фотографията и тъй като не може да я оцени, започва да бълва критични “вулкани”.

И т.н, и тн ….

Жалко за тази красива държава – България! 



Жена от Рая

Най-доходоносните PTC-сайтове

Богини сред природата






Няма коментари:

Публикуване на коментар