Аз не вярвам на тези компромати

Обичате ли да ви лъжат? И аз не обичам. Затова като видя или прочета нещо, което е на кантар, не бързам да вярвам или отричам, а първо си задавам въпроса как е направено, т.е. дали е възможно да бъде създадено. Така постъпих с компроматите за Бойко Борисов, които напоследък изскачат като по команда и очевидно целта им е да постигнат напълно изкуствено компрометиране на премиера.

Първо беше записът, където Борисов уж изрича разни неща за Цвета Караянчева. Ама защо отричал. Е, как няма да отрича? Трябва ли да признае една лъжа?

Да не мислите, че телефонът на Бойко Борисов обикаля от ръка на ръка и всеки може да сложи подслушвателно устройство? Или пък ловят думите му от въздуха? Или смятате, че той не е наясно какви опасности го дебнат и говори каруцарски пред масова публика, та да го запишат? Особено за такъв важен за него човек като Цвета Караянчева.

После изникнаха снимки на шкафче, пълно с евро. Било в спалнята на премиера, където той държал огромни суми до възглавницата си. Като прибавим, че въпросната спалня явно е по-оживена от Цариградско шосе и там влиза който си поиска, направо става чуден и "достоверен" компромат. Hа това толкова лично място може да снима всеки един от безбройните случайни, познати и непознати минувачи. Hаправо е като исторически паметник, посещаван редовно от туристи.

Как си го представяте? Hякой ще влезе, па ще рови, па ще снима. Да не говорим, че Бойко Борисов много обича да споделя с всеки срещнат какво държи в нощното си шкафче. Дава и подробности, задоволява всяко любопитство.

Да ви кажа ли нещо, което наистина е лесно да се направи? Фасулска работа е да намериш снимка на същото шкафче, до което е позирал Бойко Борисов, и да го напълниш с каквото пожелаеш. Що пък не? Наивници винаги е имало и ще има. Все при някой ще върже.

Около премиера всичко е толкова точно координирано, че буквално за секунди може да бъде стеснен кръгът от заподозрени, съответно разкрит евентуалният създател на компромати. Особено за спалнята можете да сте сигурни, че не влизат непроверени хора.

Преди време същите тролски сайтове пуснаха слух, че дъщерята на Бойко Борисов карала с 340 км/ч по американска магистрала. Колко хора се замислиха, че тази скорост е проблем дори за професионален състезател от Формула 1, да не говорим за млада и неопитна шофьорка?

Хич не е трудно да разкриеш такива фейк-новини. Просто трябва да се замислиш.

Любопитни линкове
Изненада от сериен убиец
Легенда за Бойко Борисов

Най-ефективното лекарство

Червено и синьо зомби

Мишо Шамара пак показа, че се комплексира от Бойко Борисов

Да ме прощава Бойко Борисов, че го споменавам заедно с такова леке като Мишо Шамара, но само по този начин мога да изразя възмущението си.

Варненският рапър е от хората, които смятат, че могат да бъдат известни само ако поддържат скандали. Е, разбираемо е, като няма с какво друго да ги запомнят. Опитаха да го замесят във "война" с Бойко Борисов. Чакайте бе, кой е той, та ще води война с премиера? Дори не му е равностоен противник. Hо нека проследим хронологията, която е повече от забавна.

За пръв път Мишо се осмели да говори открито против Бойко Борисов, когато участваше в Биг Брадър. По същото време правителството на ГЕРБ беше в оставка и нямаше нищо по-лесно от това да сипеш обвинения. Рапърът използва трибуната на шоуто, за да хвърля помия. Някой от съквартирантите го попита нещо и Мишо веднага споменава "Бойко" Никой нищо не го пита, но Мишо пак:"Бойко". Нарочно и изсмукано от пръстите. Жалка гледка. Явно няма акъл, за да измисли нещо по-ефектно.

После ГЕРБ се върнаха на власт и Мишо моментално млъкна. Досещам се как е треперила душицата му. Но лъвът не може да се впечатли от мишката и никой не потърси отговорност на рапъра.

По-късно Шамара замина в САЩ, надявайки се да направи кариера под псевдонима Биг Ша. Май не му е потръгнало много, след като прочетох, че се издържа като шофьор на такси. Аз лично бих сложил тази професия наравно с мияч на чинии, но щом го влече, нека върти волана.

Избягал на хиляди километри разстояние, Мишо пак стана мъж. Смело пусна видео, в което сипеше брутални обиди по адрес на Бойко Борисов. Няма да изброявам мръсотиите, изречени от него - те доказват липсата на доводи. Мен лично повече ме издразни, че споменава самозапалилите се хора. Сериозно: някой вярва ли, че на Мишо му пука за тези мъченици? Аз не вярвам. На такъв простак като него не е възможно да му пука за която и да било съдба, освен неговата собствена. Във видеото този "майстор на римите" на няколко пъти заекваше, губейки дар-слово - може би се давеше в собствената си отрова.

Последната изцепка на "съвестния будител" е защитата му за богатите хора, които били репресирани от Бойко Борисов. Това е истински туш! Да оправдаваш доказани крадци, наричайки крадец онзи, който им е попречил да крадат! За такава полюция трябва наистина да си голям лъжец и лицемер.

Използвам случая за малък паралел. Известна е враждата между  варненеца Мишо  и софиянците от Ъпсурт. Няма да оценявам музиката им, защото не харесвам този жанр. По-любопитно е противопоставянето между Ицо Хазарта и Мишо Шамара. Първият печели категорично. Ицо е интелигентен човек с политическа позиция, без да бълва хамалски изрази. Има убийствено чувство за хумор и нещо много важно: умее да се майтапи със себе си. Bие представяте ли си Шамара да се самоиронизира? На него му дай да обижда. Той дори не подозира, че можеш да си политически ангажиран, без да използваш нецензурни думи от човешката анатомия и животинския свят. Ама нали му било простено, щото си бил такъв по характер. Аз пък не съм съгласен, че му е простено.

Повече в
Забавление
и
Entertainment

                                                                                        Горещата Наталия Велес

Лицемерието е начин на живот

Преди време попаднах на любопитен за мен профил - човек, когото познавам лично, но не ми е приятел в нито една социална мрежа. Няма начин да ми стане приятел под каквато и да е форма, защото цял живот съм стоял настрана от такива духовни уроди.

Изненадата ми беше огромна, когато видях, че той също споделя добре познатите картинки с възвишени послания. Мразел лицемерието, разбираш ли. Ай стига, бе! Говорим за човек, който е способен да излее река от мазнотии в очите ти, но обърнеш ли се, моментално ще те оплюе все едно си по-черен от Дявола. Даже веднъж е хапнал пердах заради този свой навик. Същият настоява за засилване на мерките от страна на банките спрямо некоректните кредитополучатели, при условие че дължи пари на половината блок и нагло се сърди, ако му напомниш, че трябва да ги връща. Пак същият двуличник подкрепя връщането на задължителната казарма, а навремето е платил за да не служи.

Боже Господи, как е възможно да съществува такъв лицемер! Не е някакъв герой от книга или филм, та да си кажеш "Абе, чак такъв едва ли има". Съществува реално - познавам го лично. Въпросът е още колко като него има?

Сещам се за цяла фамилия, на която неслучайно викат "семейство Адамс". Mайка, син и дъщеря, които слагат в малкия си джоб споменатите филмови герои. Навремето майката е извършила имотна измама, заради която е осъдена и до днес плаща. Въпреки доказаната си вина тя продължава да се представя за жертва на зли хора и бълва клетви по адрес на онези, които с право са я осъдили.

Преди години синът се е занимавал с мутренски изпълнения, рекет, побоища. В моменти на откровение обича да се хвали с това свое "мъжкарство". Два пъти е бил осъждан заради нанасяне на телесна повредa, поради което абсолютно заслужено е лежал в затвора.

Това не му пречи да разправя, че да си бил зад решетките не те прави престъпник и не означава, че е заслужено. Да плачеш ли, да се смееш ли на такива словоблудства? Значи дори след години той не е осъзнал вината си, т.е. няма как да се е поправил. Следователно е готов пак да извърши престъпление, стига да попадне в подходяща ситуация.

Дъщерята не е престъпвала закона, но е известна с истеричните си пристъпи. Това е доказателство за психични отклонения. Hека не се лъжем: нормалните хора не крещят. Щом го правиш, значи не можеш да се контролираш, а щом не можеш, значи нещо не ти е в ред.

Познавам това семейство от години, ала до ден-днешен не съм ги чул да кажат добра дума за някого. Все нещо ще наплюят, все нещо ще хвърлят помия. Май не могат да заспят без това.

Със сигурност има много хора като описаните. Събрах в постинг само част от впечатленията си, защото не мога да се примиря. Cъщо така се надявам да предупредя някого. Оглеждайте се и внимавайте! Ако някой ви говори мили думи, това все още не означава, че ги мисли наистина. Може би просто подготвя почвата за да ви забие нож в гърба. Невинаги се случва, но е толкова разпространено, че си заслужава да го имате предвид.

Не харесвам тези неща в съвременния свят

Понеже нямам никакво намерение да вървя срещу собствените си разбирания и да харесвам разни предмети/клишета/действия, за да угодя на обществото, реших да опиша някои неща, които не просто не харесвам, а направо ме дразнят. Често се чудя как могат другите да ги харесват, но това си е мое мнение - не ангажирам никого, не твърдя, че е правилно или полезно, не налагам, не изисквам. Просто такова е моето виждане.

1. Не харесвам татуировките под абсолютно никаква форма. За Бога, човешкото тяло не е място за рисуване! Кой измисли тази разрастваща се мода? Нали живеем в 21ви век, нали вървим напред, развиваме се. Как така половината общество заприлича на туземците, които е срещал Джеймс Кук по време на пътешествията си преди няколко века? Сериозно ли ви харесва да изглеждате като индианци? О, нека позная - то било друго. Hе, просто не осъзнавате, че е абсолютно същото.


2. Скъсаните дънки са скъсана дреха, която заслужава да отиде на боклука. Не ми я показвайте, защото будите моето съжаление. Опитват да мe убедят, че ако аз скъсам дънките, те са за кофата с отпадъци, но ако някой хомо-моделиер я наръфа, тогава става егати гъзарската дрeха, струваща егати колко скъпо. Сори, не съм толкова луд и категорично отказвам да принадлежа към такова сбъркано общество.

На 24 май 2019 дъщерята на мой познат беше абитуриентка. 50 човека, включително аз, чакахме да дойде щастливият баща. И той, гъзар по природа и навици, дойде нaй-накрая. С красива риза и много скъпи, но ........    наръфани дънки. Идваше ми да го хвана за яката и да изкрещя в лицето му "Дъщеря ти е абитуриентка, идиот такъв! Защо си се облякъл като циганин с този скъсан панталон?" Сещате се, че не го направих, но остана неприятното чувство от шантавата съвременна мода.

3. Срещна ли човек със зелени обувки, моментално започвам да мисля, че съм в цирка и гледам представление от клоун. Веднъж на НДК видях Евгени Минчев с такива и доста се чудих на широко афишираните му претенции, че разбира от мода. Явно наистина разбира, след като все по-често наблюдавам  същите обувки при много други хора. Може би ме подвежда моето лично мнение - става ли дума за обувки /официални или спортни/, признавам единствено черния цвят. Окей, мнението си е мое. Hо аз никога няма да обуя такива шарении. Клоун в клоунада няма да бъда!

Ако говорим за маратонки, те задължително трябва да са с дебели масивни подметки. Явно и по тази точка съм изключение, защото обществото масово харесва онези обувки, които в моето детство наричахме гуменки и се носеха само в час по физкултура. Не знам как се възродиха, сменяйки единствено цветовата гама. Cигурно минават за гъзарски, а цената им е солена. Добре де, който иска, нека си ги носи. Аз няма! Признавам: тези обувки не са лоши, просто аз не ги харесвам. С трепет ще почакам да видя дали и други видове няма да преживеят своя нов Ренесанс. Вече не бих се учудил, ако някой ден галошите и налъмите превземат модните подиуми по света, защото гримиран моделиер е решил да прибере парите на лесното за манипулиране общество. Струва ви се пресилено? В такъв случай погледнете точка 1 и си спомнете, че само до преди 20 години единствено затворниците имаха татуировки. Днес минават за гъзария. Още ли го мислите за пресилено?

4. Днешната образователна система направо ме стряска.

От учебници и Интернет ни облъчват, че не е имало турско робство. Темата е доста дискутирана, затова няма да изпадам в подробности. За да покажа колко издиша въпросното твърдение, ще дам пример. Един от "железните доводи" на продажните душици е следният: еничарският корпус всъщност не бил нещо лошо, защото давал възможност за образование на откраднатите момчета, които в противен случай щели да пасат овце. Абе, тия луди ли са? Да ти отмъкнат детето е ужасно и никакви смахнати оправдания не могат да го омаловажат. Да учиш и да се върнеш е едно, а да учиш и през същото време да те превърнат във враг на собствените ти родители е съвсем друго.

В учебника по биология пише, че хетеро и хомосексуалността са еднакво нормални. Но пропускат много важна подробност: първостепенната задача на секса е възпроизвеждането - хетеро могат да създадат дете, а хомо не могат. Тук спорът за нормалността приключва. Останалото са лайфстайл простотии. Но когато недобросъвестни хора искат да наложат ненормални представи, прибягват до нечестни похвати. Tака в учебника по математика се появяват "случайни" грешки като например "Колко струва рокличката на  .......    момченцето?"

Отличничката на класа пита баща си къде се намира Лондон, град ли е или държава. Ако не го бях чул лично, нямаше да повярвам, че положението е чак толкова зле. Все още съм в шок. По какво ли е отличничка това момиче?

Докъде, според вас, ще стигнем по този път? Мен лично такова общество адски много ме плаши. После се чудете защо младежите се смеят, когато на 2 юни, по време на сирената, възрастни хора стават на крака и стоят мирно. Това си е абсолютно логично следствие от бруталната атака срещу ценности, идеали, психика, образование.

Истината винаги е само една

Хората обичат да казват, че в дадена ситуация истината не е само една. Имало много истини и те зависели от гледната точка. Аз пък мога да ви кажа, че истината почти винаги е една и изобщо не зависи от гледната точка. Този словесен  номер е измислен за заобикаляне на реалните факти. Неговите автори вероятно са имали нещо за криене, престъпления или други грехове, за които са търсели извинение пред обществото и близките. Себе си обаче не могат да излъжат, то е ясно. Значи говорим за замазване на проблема, но не и за решаването му. Това е вредно.

Пешо иска да скита по тузарски курорти, да пие маркови питиета, яки мацки да му правят компания. Но няма пари. За да си ги набави, той започва да работи за мутри, да ограбва, да рекетира хората. И наркопласьор да стане, примерът не се променя. Тук истината е само една: Пешо е престъпник. Hяма 6-5! Тъй като фактите са неоспорими, на него му остава само номерът с личната гледна точка. О, ние не го разбираме! Той просто иска да целува плейбойки и да кара скъпи коли. Толкова ли е трудно да проумеем личната гледна точка, която му подарява лична "истина". А какво мисли неговата майка? Тя също има гледна точка. "Злите" полицаи искат да смачкат любимото й синче. Не знаят колко сладък беше Пепи на пет годинки и не са виждали как мама бърше нослето му. Hищо че вече е голям и прави големи бели. Значи мама вади още една "истина" за да дозабърка кашата, защото както знаем "в мътна вода - я камилата, я камиларят".Може пък и да се измъкне детенцето й. Пука й на нея за рекетираните от сина хора. Tе нямат майки, нямат деца, нямат право на нормален живот.

Включат ли се приятелите, мъглата става непрогледна. Докато майката е само една, то приятелите са десетки, стотици, дори хиляди. Защитават се един друг, готови да изрекат очевадни лъжи, оплювайки напълно невинни хора, за да прикрият мръсотиите на приятеля-престъпник. Вижте какъв вой надигат разни идиоти по социалните мрежи всеки път, когато арестуват знаков престъпник. Говорят за репресии, държавата била лоша. То и децата знаят за престъпните занимания на арестувания, обаче Бойко им виновен, че ги е стиснал за гръцмуля. Последно нашумя кметицата на "Младост" Десислава Иванчева. Постановка й спретнали, не знам какво. Оставете медиите, а отидете да чуете какво говорят в "Младост"! Нещата се знаят отдавна, затова на този арест се радват и хора, които по принцип са срещу ГЕРБ, т.е. нямат сметка да защитават настоящата власт.

Същото важи за по-знаковите фигури от ъндърграунда. Има клипове, в които приятели на Георги Илиев го възхваляват като бог. На един помогнал за бизнеса /лесно е да раздаваш откраднати пари/, на друг намерил колата /открадната от собствените му хора/, на трети уредил сина на работа /вероятно бияч/. Певицата Кали го нарича истински мъж, защото финансирал кариерата й. На всички тези блюдолизци не им пука колко хора са пострадали от ВИС-2 и че такива паразитиращи мафиотски групировки дърпат държавата с векове назад.

Пиян шофьор блъска пешеходец и веднага се намира кой да го защити. Особено ако се казва Максим Стависки. Pоднините на фигуриста показаха нечувано нахалство, обвинявайки българския народ, че много бързо забравил какво е сторил Стависки за да прослави държавата, сякаш това е оневиняващо обстоятелство. Hа всеки можело да се случи. Как на всеки, бе? Защо на мен не се случи? Защото никога не забравям, че алкохолът прави хората на маймуни.

Подобни примери могат да се дадат и на битово ниво. Мъж успява да убеди баща си да му прехвърли имуществото, оставяйки брат си без наследство. Докопал имотите, мъжът веднага изпраща своя баща в старчески дом, където родителят умира седмица по-късно, отказвайки да яде, гледайки в една точка на тавана и проклинайки себе си, че е избрал грешния син. Тъй като това е истинска история, мога да ви кажа, че днес крадецът е финансов директор на печално известен холдинг. От клипове в Youtube дрънка тежко-тежко за бизнес, професионализъм, квалифицирани кадри и прочие. Но никъде не споменава злодеянието, чрез което се е замогнал. Той също има своята гледна точка и своята "истина": откраднал е заради децата си. Hищо че и брат му има деца.

Мръсотията може да изникне и без измама. Човек умира и неговите наследници вместо да разделят поравно имуществото, започват едни разправии, косата да ти настръхне. Всеки пробутва своята истина, според която "дядо обичаше най-много мен", и настоява да получи повече от останалите. Един бил първороден внук, друг носел името на починалия, трети не знам си какво. Претенции на всяка крачка. Затова адвокатите ще трупат пачки - заради глупостта на хората.

Давате ли си сметка колко е гнусно всичко това? То съществува заради номера с многото истини. И ще продължи да съществува, докато не проумеем, че истината винаги е само една. Останалото са лични гледни точки, но не и истини.

Ето още до какви абсурди води злоупотребата с личната гледна точка

Трябва ли всички да гласуват?

Природните закони са над всичко

Игра на семейство

Този постинг е от онези, които се приемат зле. Хората обичат клишетата и мразят някой да им разбърква навиците с неудобни факти от горчивата реалност. Това е моя стара идея,  за която ме подсетиха коментарите под публикация, където изказах мнение. Постинг за красивата обвивка, предлагана на обществото, и за завоалираното под нея, за което повечето хора изобщо не се замислят, а други опитват да скрият. Не важи за всички, но смятам ще се съгласите, че процентът е доста голям - повече от 50.

Идеята за семейството е много красива, но реалността я превръща в нещо по-различно от първоначалния й вариант. От една страна самият живот не позволява на семейството да бъде такова в истинския смисъл на думата, а от друга пречат чисто човешките недостатъци.

Под публикацията, където коментирах, ставаше дума за насилственото пазене на семейството преди 1989г. Нали помните: щом жената е разведена, значи е "второ качество". Ако родителите не са сключили граждански брак, детето е "копеле" и няма същите права като "нормалните". Мъж и жена ще си издерат очите от взаимна омраза, но нямат право да се разведат, защото семейството било основна градивна частица на социалистическото общество и  на БКП не й харесва да има разведени.  Все абсурди, които не би трябвало да съществуват, но се случваха. Всъщност така е по цял свят, така е и днес в България - притискането и заклеймяването само сменят вида си.

Насилственото пазене на семейството не е слабост само на социализма. Има го навсякъде и в повечето случаи хората сами си го налагат - от страх да не станат обект на приказки. Има и други възможни причини. Например прекалената заетост, която пречи на човек да оцени правилно дали това, което е създал, е семейство в истинския смисъл на думата. Животът стана такъв, че всеки иска-не иска, трябва да тича насам-натам и все по-рядко вижда партньора и децата си. Това поставя голяма въпросителна върху отношенията и създава ограничения, които могат да се окажат вредни.

Понеже темата е интересна, имам наблюдения над много семейства, но едно от тях ми е любим пример. Двамата са заедно от 40 години. Все още им се налага да работят - първо беше заради номера с точковата система при пенсиониране, после защото пенсиите не стигат за нищо. Когато са свободни, винаги правят едно и също - той играе белот с пияниците в кварталната градинка, а тя разменя "ценна информация" с клюкарките пред входа. Само спят в едно легло - наистина спят, защото на тяхната възраст хич не им е до "други неща". Когато дойдат синът или дъщерята, почти винаги успяват да се скарат за нещо и всеки хваща пътя с обещанието "да не стъпи повече там". Това ли е семейството? Аз не мисля така. Но иначе се хвалят, че са заедно от 40 години. Много стабилни, няма-що!

Друг пример. Ще ги нарека Васил и Ани. Неговият живот е изграден от лъжи и самохвалство, чрез които опитва да се изкара нещо повече от реалната си същност. Винаги е гледал на околните високомерно, вярвайки че може да излъже всеки. В резултат му се пада Ани - жена от типа "не е дала само на който не е поискал". Детето им вече порасна, а с него растат и рогата на баща му, защото Ани дори не помни колко от съседите са я "опрашили". Не стига, че го е направила рогат като благороден елен, но и не спира да го засипва с обидни думи - в очите и зад гърба му. Ако я попиташ от какъв зор е с него, щом е недоволна, тя отговаря: "Защото беше единственият, който се съгласи да ми дава цялата си заплата без уговорки и обяснения". Понякога не е толкова лесно и се налага Ани да прилага шантаж - щяла да го напусне, няма да види повече детето и т.н. Въпреки всичко описано двамата се мислят за образцово семейство. За тях е достатъчно да ходят в неделя при тъщата и тъста и да сложат снимки на партньора като корица на профилите си във Фейсбук. А дори не е сигурно дали Васил е баща на дъщерята, защото Ани сама признава, че му е изневерявала още докато били гаджета и живеела при майка си в "Дружба". Всъщност представят това като нещо похвално - той й простил, значи много я обичал. Tи да видиш: Голямата, Неизмеримата Любов!

Трети, последен пример. Мишо и Гергана за заедно от около 20 години. Той многократно е изневерявал, но не подозира, че тя не му е останала длъжна - убеден е, че Гергана се страхува прекалено много от редовните порции бой и не би посмяла да кръшне. Тогава защо е с него? Понеже е искала да избяга от родния Бургас и да живее в столицата. Пък и имат ресторант, парите валят. Друг няма да осигури същия разкош за жена на 46 години с две деца. Гергана чака да остане вдовица и тогава ще прибере плодовете на дългогодишното търпеливо слугуване. За момента е инструктирала двете дъщери да играят пред баща си точно като нея - лицемерни усмивки, целувки за лека нощ, сладки лъжовни думи от сорта "Ние сме едно цяло". Мишо се разтапя, вярвайки че дъщерите му го обожават, и развързва кесията. Пък истината за горчивината, болката и омразата остава в скритите шушукания между мама и двете дъщери. Всичко това не пречи на Мишо и Гергана да представят семейството си като "по-стабилно от Великия Съветски съюз през 1955" и дори си позволяват нахалството да критикуват други семейства. Как да не им се чуди човек?

Мога да дам още безброй подобни примери, но няма нужда. Смятам, разбрахте какво исках да кажа за деформирането на красивата и полезна идея. Само ще уточня: и аз като нормален човек подкрепям семейството, но смятам, че за да са истинско семейство, хората трябва наистина да имат общ пълноценен живот. Само едно съвмeстно "спане в легло" не е достатъчно.

Допълнително по темата

1. Неудобни истини за любовта.

2. Силата на семейството.

Синът на Перуна

Ако харесвате романи, където има преплитане на историческа истина с увлекателна измислица, "Cинът на Перуна" е точно за вас. В нея ще откриете описание на събития, разтърсили цяла Европа през 18-19 век.  Между тях cа вмъкнати народни легенди, суеверия и най-вече поговорки - последните присъстват в почти всяка реплика.

На знам дали е взета точно определена историческа личност за образа на Сина на Перуна  или е комбинация от различни хора, но такива неща наистина са се случвали.  Доказват го не само митовете, но и документите.

Атеш, станал по-късно известен като Сина на Перуна,  е командир на еничарския корпус,  един от малкото оцелели след голямото избиване на еничари, извършено от султана. Като вътрешен човек Атеш знае къде се крият несметни турски съкровища, събрани от кожодерски данъци, и ги използва за да изгради  революционна мрежа в цяла Европа. Първо обединява оцелелите еничари, после се свързва с най-важните хора за времето си: императори, крале, министри и прочути революционери като Джузепе Гарибалди. Подобно на Левски превъплъщенията му са безброй, а с находчивостта си прониква дори по спалните на враговете. През цялото време малко хора знаят истинската му самоличност.

Важно място в повествованието заема родоотстъпникът Делчо, превърнал се по-късно в Хаджи Делчо и Делчооглу. Той и Анго са по-малките братя на Атеш, но отдавна не са го виждали, защото най-големият брат е взет още като дете за еничарския корпус. Докато Атеш живее при турците, другите двама братя водят жалко съществуване като селски ратаи. Това приключва за Делчо, когато случайно намира скривалището на част от съкровището, чрез което Атеш смята да организира революционната мрежа. Делчо не казва нищо на Анго и сам заминава за турски и гръцки земи,  където става прочут търговец. Връща се в родното село, строи къща-палат и толкова се самозабравя, че спира да поздравява Анго. По-късно най-големият брат - Атеш - ще накара Делчо да съжалява за кражбата и родоотстъпничеството си.

Годините минават, децата на братята вече са пораснали и чичо им, Синът на Перуна, решава да ги направи своите най-доверени хора. Успява да ги внедри дори в двореца на султана. Огнян, най-големият син на Анго, пътува из цяла Европа, замествайки Сина на Перуна. Йоана, дъщерята на Делчо, е до самия султан и чрез нея Атеш контролира владетеля. Девойката знае за  родоотстъпничеството на баща си  и в края на книгата му показва нестихващото си презрение.

Романът припомня и някои неудобни истини. Hапример че братска Русия се  сеща за нас, чак когато има интерес да ни освободи. Преди това между Русия и Османската империя е подписан договор за ненападение и взаимопомощ. Защо не са тръгнали да ни освобождават тогава? Обективността изисква да кажем цялата истина и да помним, че никоя държава не би тръгнала на война ей така, заради сините очи на поробения. Интересът клати феса, както казват.