Синът на Перуна

Ако харесвате романи, където има преплитане на историческа истина с увлекателна измислица, "Cинът на Перуна" е точно за вас. В нея ще откриете описание на събития, разтърсили цяла Европа през 18-19 век.  Между тях cа вмъкнати народни легенди, суеверия и най-вече поговорки - последните присъстват в почти всяка реплика.

На знам дали е взета точно определена историческа личност за образа на Сина на Перуна  или е комбинация от различни хора, но такива неща наистина са се случвали.  Доказват го не само митовете, но и документите.

Атеш, станал по-късно известен като Сина на Перуна,  е командир на еничарския корпус,  един от малкото оцелели след голямото избиване на еничари, извършено от султана. Като вътрешен човек Атеш знае къде се крият несметни турски съкровища, събрани от кожодерски данъци, и ги използва за да изгради  революционна мрежа в цяла Европа. Първо обединява оцелелите еничари, после се свързва с най-важните хора за времето си: императори, крале, министри и прочути революционери като Джузепе Гарибалди. Подобно на Левски превъплъщенията му са безброй, а с находчивостта си прониква дори по спалните на враговете. През цялото време малко хора знаят истинската му самоличност.

Важно място в повествованието заема родоотстъпникът Делчо, превърнал се по-късно в Хаджи Делчо и Делчооглу. Той и Анго са по-малките братя на Атеш, но отдавна не са го виждали, защото най-големият брат е взет още като дете за еничарския корпус. Докато Атеш живее при турците, другите двама братя водят жалко съществуване като селски ратаи. Това приключва за Делчо, когато случайно намира скривалището на част от съкровището, чрез което Атеш смята да организира революционната мрежа. Делчо не казва нищо на Анго и сам заминава за турски и гръцки земи,  където става прочут търговец. Връща се в родното село, строи къща-палат и толкова се самозабравя, че спира да поздравява Анго. По-късно най-големият брат - Атеш - ще накара Делчо да съжалява за кражбата и родоотстъпничеството си.

Годините минават, децата на братята вече са пораснали и чичо им, Синът на Перуна, решава да ги направи своите най-доверени хора. Успява да ги внедри дори в двореца на султана. Огнян, най-големият син на Анго, пътува из цяла Европа, замествайки Сина на Перуна. Йоана, дъщерята на Делчо, е до самия султан и чрез нея Атеш контролира владетеля. Девойката знае за  родоотстъпничеството на баща си  и в края на книгата му показва нестихващото си презрение.

Романът припомня и някои неудобни истини. Hапример че братска Русия се  сеща за нас, чак когато има интерес да ни освободи. Преди това между Русия и Османската империя е подписан договор за ненападение и взаимопомощ. Защо не са тръгнали да ни освобождават тогава? Обективността изисква да кажем цялата истина и да помним, че никоя държава не би тръгнала на война ей така, заради сините очи на поробения. Интересът клати феса, както казват.

Обединяване на българите

Преди време и аз си задавах такива въпроси, но вече не вярвам да стане.  Говоря  за сложни процеси, а дори простите не се получават. Елементарни неща и схващания са наопаки.

Огледай се! Пълно е с хора, които едно говорят, второ правят, в трето опитват да те убедят. Помнещите по пет минути вярват на всяко извъртане, но ако имаш повече мозък, задължително се чудиш кога говорят истината.

Перверзници, разпространяващи снимки с мръсотии, се възмущават, че в Европа имало жена с брада, сякаш те са по-добри.

Злобари, псуващи като каруцари, говорят за Доброто, сякаш те са негови представители.

Мошеници във всяко второ изречение споменават “честните хора”, сякаш ние не виждаме мошеническите им занимания.

Идиоти с предателско мислене дрънкат за българщина и национално достойнство.

Измет с цигански манталитет се възмущава от циганията в държавата.

Не говоря за политици, а за най-обикновени граждани. Всичко е сбъркано. Как ще се обединим, щом интриганти, сеещи лъжи и омраза, също споменават “обединение”? Hямам представа какво имат предвид, след като работят в обратната посока.

Трябва тотална подмяна на мисленето. И тъй като мисленето на възрастен човек не може да се промени, остава смяната на поколенията. Стискам палци следващите да не са толкова увредени ...

     
         Избрано от Facebook

                                                                                  Страница

9 май – Ден на Европа

За мен 9 май е Ден на Европа и такъв ще остане. Нямам намерение да празнувам Ден на Победата, както правят комунистите. Това е, защото не разбирам как може да отдаваш почит на чуждоземни войници, а в същото време да не ти пука за репресираните сънародници. Ще кажете, че са различни неща. Hа пръв поглед - да. Но вземем ли предвид, че Ден на Победата празнуват точно същите, които гласуват за Партията-Терорист, причинила страдание на хиляди хора, тогава връзката става очевидна. Дори по-лошо: червеният електорат се отнася с пренебрежение, понякога и с подигравка към така наречените репресирани. Hамирам го за животинскo.

Тогава нека ви кажа нещо, другари!

Репресираните са истинските бойци. Хората с дух, които не са мълчали раболепно пред Партията-Поробител. Tогава червените гласоподаватели са мишкували послушно, а някои тайно са мечтаели да грабят от чуждия труд чрез същата партия.

Не приемам страхливци с манталитет на плъхове да празнуват Ден на какъвто и да било героизъм. Още по-малко пък аз бих празнувал с такива.

Футболни фантазии - 2 част

                   Продължава от 1 част

Сега ще посоча два факта, също доказващи, че БКП действително е обичала своя любимец – любов, която на моменти е дразнила самия Гунди / тук – браво на него!/.

За своя бенефис Лев Яшин изпраща покана до България – за най-добрия наш централен нападател, който безспорно е бил Петър Жеков, носител на “Златната обувка” за най-добър реализатор в Европа /за разлика от Гунди/. Тук е моментът да попитам: има ли друга държава, която в националния си отбор да държи на пейката носител на “Златната обувка”? Представяте ли си примерно Марко ван Бастен сред резервите? Обаче на Жеков се е случило. Познайте защо? За да играе Гунди – още едно доказателство за “омразата” на Партията. Явно е било част от дълбоко законспириран план – давайки му привилегии, те всъщност са искали да го унищожат. Ама, хора, вие сериозно ли не сте чували за логика?!!!

Партийната любов поема в стряскащо изкривена посока – поканата на Яшин е за Жеков, но БКП иска да изпрати “мразения” Гунди – нечуван абсурд, способен да изненада дори най-пресъхналия комунистически мозък. Добре, че е направено с предварително запитване, та Яшин отказва Аспарухов и настоява за Жеков. Последният отива, играе и дори бележи гол.

А сега една документирана изненада, срещу която самият Гунди се е възпротивил публично - явно му е натежала партийната любов …. пардон, “омраза”.

В началото на 70-те години най-силният български отбор не се казва ЦСКА или Левски, а е Берое /Стара Загора/. Шампионски състав, способен на подвизи, ако не е бил съсипан заради …… инцидент с Гунди. Онези, които твърдят, че Берое били сателит на ЦСКА, как ли го връзват със следващия абзац.

По време на мач Берое – Левски Гунди стъпва накриво в неравност върху терена и изкълчва глезен. По случайно съвпадение става едновременно с невинен сблъсък с противников играч. Лошо! “Деветката” ще трябва да отсъства известно време. Какво прави “мразещата го” Партия? Hещо шокиращо! Приема, че играчът на Берое нарочно е “контузил” Гунди и за назидание ……. вади целият шампионски отбор от А Група/!!!!!!!/. За да не се случи това, самият Гунди пише отворено писмо, заявявайки че никой не го е ритал, а просто е стъпил в неравност. Партията не го слуша и изхвърля Берое. Тук виждаме реалното отношение на БКП не само към Аспарухов, но и към Левски като цяло. Bероятно по този начин са искали да …… унищожат “Отбора на народа”/ друга левскарска фантасмагория/. Ако така унищожават, интересно как ли подпомагат?!!!?

На това ли викате “омраза”? Както виждате, дори Гунди не е харесвал специалното отношение към него.

Колата, с която катастрофират Аспарухов и Котков, е била Алфа Ромео. Колко “мразени от Партията хора” за можели да си я позволят по онова време – откъм пари и откъм разрешение? И не е ли било привилегия, запазена само за приближени до БКП? Не че нещо, ама ей така, просто си подпитвам.

Не е нужно да си видял, за да разбереш истината. Понякога е достатъчно просто да свържеш 2 и 2, след което оставаш изненадан от резултата. Ако не да убедиш друг, най-малкото ще усетиш лично удовлетворение, че за разлика от останалите, не си се превърнал в играчка за интриганти.

Та, другари от синия сектор! Продължавайте да измисляте легенди! Hародното творчество е хубаво нещо – внася колорит.

А фактите и истината оставете на други!


Този материал е готов отдавна, но и днес нямаше да го пусна, ако не бях прочел това



Жените в политиката

Учители-хулигани