Преди време писах материал за състоянието на българския футбол и го качих в една група. Там отново ми припомниха абсурдното “Hе Стоичков, а Гунди е българският бог”. Тъй като нямах намерение да водя спор чрез коментари, обещах да напиша цяла публикация. Отдавна съм се заканил да събера на едно място повечето левскарски фантасмагории, някои от които са толкова изкривени, че плачат за психиатър.
От малък съм фен на ЦСКА – естествено, под влияние на баща ми. Помня колко ме беше яд, защото съвсем сериозно вярвах, че Левски имат по-голяма публика. Имат, ама друг път! С годините обикалях из държавата и навсякъде срещах предимно цесекари. Същото наблюдение е имал и някакъв журналист, направил съответното проучване. Толкова за броя, който явно е в наша полза.
Какви левскари съм срещал? Един заслужава специално внимание, защото думите му още отекват в ушите ми – години наред. Той изрече следното: “При нас Левски бият ЦСКА със 7:0. При вас, НА София, не знам как е”. Тук ми е трудно да коментирам, понеже всеки път като си го припомня, се задавям от смях.
Митове и легенди
1. ЦСКА е отборът на Армията, а Левски - Отборът на народа.
Нито един цесекар не отрича, че сме армейски отбор. Ще кажете: би било нагло. Да, точно толкова нагло, колкото е отричането, че Левски бяха отбора на МВР. Последното е масово “забравяно” от левскарите. Разберете: няма да промените този неоспорим факт, па ако ще и на челна стойка да застанете! Партията подкрепяше еднакво двата отбора. Ние имахме Милко Балев, а вие – Ангел Солаков. Даже вторият е направил повече за своя любим отбор, отколкото първият.
Измишльотината “Отбор на народа” вероятно е свързана със смехотворния навик на левскарите да се представят като дисиденти, неудобни, трън в обувката на другарите и други подобни дивотии.
Какъв отбор на народа, бе? За броя на публиката споменах по-нагоре. Колкото до дисидентството, не го бъркайте с гаменското поведение! Трошенето на седалки ли е дисидентство? Срещу кого протестирате? Срещу левия болт на седалката?! Да слушаш рок ли е дисидентство? Само по себе си не означава нищо, освен любов към определена музика. Tа, можете да си задържите вицовете.
Странно защо и не знам дали наистина си вярват, но левскарите обичат да припомнят, че са най-интелигентните играчи и запалянковци, защото отборът им е създаден от софийски студенти ……. преди цял век /!!!!!/. Тук ще ми трябва време да се съвзема от гърления смях. Тази дивотия напомня “велико” изказване на Петър Василев, направено по време на мача България-Швеция от Мондиал’94:
“Скандинавците имат опит в полуфинали на световни първенства, защото вече са участвали в такъв …….. през 1958г” /!!!!/.
Ама, хора, вие сериозно ли откривате нещо общо между поколение преди един век и днешните играчи?!!!!?!!! Ако отговорите с да, моля, отидете на лекар – възможно е просто да не стига кислород до мозъка ви!
2. Статистиката
Тя е изцяло в полза на ЦСКА. С едно изключение – преките двубои. Тук левскарите обичат да казва “Това е най-важното”. Кое му е важното бе, тарикат? Като уважаващ себе си европейски гранд ЦСКА винаги са мислили повече за международните мачове и шампионската титла – така правят всички големи отбори. Един отделен мач е само за днес и точка – няма нищо ценно в него. Абсолютно всеки левскар мечтае за червените успехи – титли и Европа. На секундата би ги разменил срещу статистиката на преките двубои. Ама понеже не може, затова се самозалъгват, че държат точно пък на незначителните мачове.
Айде да си говорим честно! Кое е по-важно: цялостното представяне за годината или 1-2 мача? Аха, разбрахте ли какво имам предвид?!!!?
Левскарите обичат да спекулират със 7:1 и 7:2. Първото се случи точно когато ЦСКА бяха тотално разнебитени по съвсем други, нефутболни линии – точно защото винаги са представлявали най-апетитната хапка от А Група. При това положение беше въпрос на време да пострадат от “сините”, които в същия момент разполагаха с последния си сравнително добър отбор. Да не говорим, че половината армейски играчи очакваха трансфери точно в Левски – при парите. Сещате се колко ги е мотивирало това и в каква посока.
7:2 се случва, когато ЦСКА са един от най-силните отбори в света. Същият състав продава мача на Интер /Милано/, което ни прави единствени на Балканския полуостров без европейска титла. Пак същият състав е шампион и носител на купата няколко кръга преди края, т.е. излиза срещу Левски без капка мотивация. Всеки зрител на този мач го потвърждава – “червените” са се разхождали по терена, чакайки с нетърпение последния съдийски сигнал. Докато за “сините” това е мачът на сезона – без никакво отличие, тук съзират едничката възможност да направят нещо значимо.
В спорта мотивацията e най-важният елемент – може да го разбере само човек, който е спортувал активно /не по български – пред телевизора, с бира в ръка и семки на масата/. Всичко останало е на заден план. Без мотивация, колкото и да си добър, ще се провалиш с гръм и трясък дори срещу значително по-слаб противник – примерите са безброй и не само във футбола.
3. Стоичков или Гунди?
Аз лично не харесвам това противопоставяне, защото двамата са донесли много радост не на агитки, а на целия народ. Всички викахме от радост при головете на Камата през 1994г, както и цялата държава е плакала за Гунди през 1971г. Тъпо е да се отричат неоспорими факти.
Ако все пак трябва да направя паралел, какво може да се каже? Говоря за обективност, а не за лични пристрастия и тълкувания.
Стоичков е най-великият български футболист – това говори статистиката. Никой друг няма неговите успехи. Въпреки спирането на кариерата му, в Испания го боготвотворят и така ще продължи столетия напред – той е в златната история на Барселона. Стане ли дума за Дриймтийм-а, първо споменават Стоичков и Йохан Кройф. Да, нарочно ги посочвам едновременно. Нали помните, че първият изгони втория? Tа, може да се спори кой е направил повече за Барселона и кой е по-обичан. Нищо че Кройф често е спряган като най-велик игpач в цялата история на световния футбол – редом с Пеле, Марадона и Бекенбауер.
Каквото и да говорим, колкото и да извъртаме, нямаше да има Американско лято без Христо Стоичков. Примирете се и благодарете на маестрото!
Гунди
Неговите реализаторски качества са безспорни, но тъй като не е номер едно по този показател /дори ако не броим Стоичков/, по-често посочват възпитанието му. Окей, културата е хубаво нещо. Oбаче не е сред важните качества в спорта. Често дори пречи. Събудете се! Хората съсипват организма си, поемат какви ли не химикали, някои държави - за по-високи резултати - изпращат хермафродити в силовите дисциплини ….. във футбола понякога става истинска война на терена …. А вие дрънкате за възпитание! Tова е повече от неуместно.
Казват, Гунди не се реализирал, понеже не го пускали в чужд отбор. Това действително е съсипало много кариери. Но я помислете от друга гледна точка: само по себе си излизането навън гарантира ли блестяща кариера? Не. Малко ли добри играчи отидоха и се върнаха с подвита опашка. Сираков, Гибона, даже Бербатов не стана лидер и след Манчестър Юнайтед сега го гледат “на кръв” във Фулъм заради звездеенето му.
Значи явно не е гаранция. Какви са шансовете на чуждестранен играч, чието най-популярно качество е възпитанието? Някой може ли да гарантира, че Гунди щеше да е звезда, ако играеше в чужд отбор? Не отричам съществуването на такъв вариант, но дали би се случил, ние никога няма да разберем. Можем само да предполагаме. Докато при Стоичков всичко е подплатено с безпристрастни цифри.
Не, не обиждам Гунди, както биха ме обвинили само хора с изкривено мислене /предварително плюя на такива и изобщо не ме друса за мнението на болните кукувици!/. Просто не желая да пробутвам като “гарантирано” нещо, което изобщо не се е случило и е в сферата на хипотезите.
Да ви кажа ли какво е обида? Това да твърдиш, че Гунди не искал да играе в чуждестранен отбор. Алооу, “дисидентите”, докога ще пробутвате тази комунистическа измишльотина? Hали сте против Партията. Нещо не ви личи. Къде другаде наблюдаваме дивотията “Ще играя само за родината си”? При всички комунистически държави – пропагандата работи “на шест”. Последно го видяхме при “неандерталците” от комунистическата Северна Корея. Ха да ви е честито комунистическото дисидентство!
Не искал да играе в друга държава! Кой бяга от парите, бе? Tа това е мечтата на абсолютно всеки спортист. Вие, ако искате, продължавайте да се самозалъгвате. Аз няма!
Да ви кажа ли какво е обида? Това да твърдиш, че Гунди не искал да играе в чуждестранен отбор. Алооу, “дисидентите”, докога ще пробутвате тази комунистическа измишльотина? Hали сте против Партията. Нещо не ви личи. Къде другаде наблюдаваме дивотията “Ще играя само за родината си”? При всички комунистически държави – пропагандата работи “на шест”. Последно го видяхме при “неандерталците” от комунистическата Северна Корея. Ха да ви е честито комунистическото дисидентство!
Не искал да играе в друга държава! Кой бяга от парите, бе? Tа това е мечтата на абсолютно всеки спортист. Вие, ако искате, продължавайте да се самозалъгвате. Аз няма!
.jpg)
Неудобни и непопулярни факти за Гунди
Аз съм набор 1976г и не съм гледал този играч, но от възрастни хора съм слушал много. Да не говорим колко съм прочел. Вярвам, че е бил добър човек /противно на онова, което твърдеше съотборникът му Жоро Соколов – по-надолу съм обяснил/. Но съм длъжен да опиша непопулярните неща - за по-пълна картина.
От възрастни запалянковци знам, че по времето на Гунди, в самият Левски е имало поне двама-трима по-добри играчи, включително гореспоменатият Жоро Соколов. Може да не ви се вярва, но доста хора го смятат за “жертва на Гунди”. Самият Соколов описва Аспарухов като “завистлив лицемер, играещ пиеси пред хората”. Аз не го твърдя и се въздържам от коментар.
Какво знам със сигурност?
Никога няма да приема абсолютната лъжа, че БКП искали да унищожат Гунди като човек и играч, защото го “мразели”. Това е толкова тъпо, че „белите конци“ се виждат чак от Космоса. Именно заради възпитанието, за което свидетелстват почти всички, Гунди е бил перфектният комунистически идол за малки и възрастни. Хем голям играч, хем харизматичен, хем обичан и посочван за пример. Щеше ли да бъде такъв, ако го мразеха? Hякой ще посочи ли какво би попречило на другарите да го изпратят в Белене, ако наистина са искали да го смачкат?
Гунди е бил любимец на Партията и това ще го признае всеки, който се интересува от истината, а не от личните си пристрастия. Можеш ли да бъдеш идол на цяла държава без подкрепата на БКП? Абсурд! Айде да не се лъжем! Знаете, че не е било възможно.
Нещо за майорските чинове от МВР – за Гунди и Котков? Това ще подмина просто като щрих. Споменавам го, защото не е имало майор, който да е мразен от Партията. И това го знаете.
Продължава във 2 част
.......................
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар