Показват се публикациите с етикет МВР. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет МВР. Показване на всички публикации

сряда, 19 ноември 2014 г.

Никой не може да ме настройва срещу Бойко Борисов





С повечето приятели имаме негласна уговорка да не си дуднем и натякваме, ако сме на различни политически позиции и в интерес на истината го спазваме. Понякога обаче се получават заигравки, следва напомняне, дори настояване. Не е приятно да опитват да променят политическите ти виждания, нали? Аз не го правя спрямо другите и имам право да очаквам същото спрямо мен. Още повече ако двама души се разбират, защо трябва да си развалят отношенията с политика? Нека просто я заобикалят!

Реших да посоча два от най-популярните доводи срещу Бойко Борисов, с които обикновено опитват да ми излязат. Нека знаят какво е мнението ми за да не мислят, че ще го променят. Много от нещата съм казвал в коментари и статуси, но другo е да са на едно място.




1. Бойко Борисов е бил охрана на Тодор Живков, значи е комунист.

Първия път, когато го чух, помислих че е майтап. После разбрах: съвсем сериозно ми го пробутват. Няма как да мине. Това е просто работа. Ако беше истина, то тогава всеки охранител щеше да сменя политическите си виждания със смяната на поредния охраняван човек. Cещате се - невъзможно е.

Преди да започна да работя за себе си, години наред бях на служба при мутра от най-близкото обкръжение на Иван Костов. Освен с Командира имаше много близки контакти с Петър Стоянов и Стефан Софиянски. С такива приятелства нали разбирате: стана милионер благодарение на “честната” приватизация, осъществена от СДС. Аз обаче не станах нито милионер, нито мутра. Какво като съм работил за него? Същото е при Борисов и Живков.



2. Ако си бил в системата на МВР преди 1989г, значи задължително си убеден комунист и няма начин да си репресиран – както ти, така и твои роднини.

Вие, които го мислите сериозно, наистина ли вярвате, че тогава БКП е печелила изборите с 99,9%? Така излиза, понеже повечето хора са си мълчали, следователно по вашата логика са одобрявали политиката. Hе знаете ли колко граждани всъщност са се примирявали без да одобряват – просто не са имали избор? Знаете го, разбира се. Tогава защо за едни го признавате, а спрямо други го използвате, за да ги нападате? Hе е справедливо.

Как да е нямало репресирани в самото МВР? Ако наистина не ви е известно това, то значи имате да учите и не можете да поучавате другите от позицията на всезнайковци. Пропуските ви са жестоки.

Ще ви дам за пример баща ми. Той беше старши лейтенант в МВР. Наистина вярваше в онова, което комунистите говорят на думи, но за негово съжаление практиката се оказала съвсем различна. Горкият решил, че може да промени нещо и започнал да критикува. Стигнал дори до министъра на вътрешните работи. Твърдо вярвал: щом истината е на негова страна, значи всичко ще е наред.

Да, ама не! Изведнъж той се оказал “лошият”, защото критикувал недъзите в системата и в частност на МВР – там се ширели пиянство, разврат, неизпълнение на задълженията и т.н.

Няма да обяснявам какво му се случило по-нататък – не е за хора със слаби нерви. Само ще посоча доказателство, че наистина е било голяма мръсотия.

Колегата на баща ми, с когото работили бюро до бюро, по една случайност беше син на тогавашната ми класна ръководителка – тя ни преподаваше от 4ти до 8ми клас. Майка ми често ходеше при нея и говореха само за баща ми. Hе за мен, понеже аз никога не съм имал проблеми с учението – даже класната се чудеше как постигам отличен успех при такива неприятности в семейството. Нейният съпруг беше много високо в Министерството на вътрешните работи.

Синът на класната – при такъв як гръб в лицето на баща си, при образованието и способностите си, въобще с перфектни предпоставки за блестяща кариера – знаете ли какво направил заради историята с баща ми? Подал оставка. Не могъл да преживее такава мръсотия.

Описах това, защото показва:

1. Като си работил в МВР, това не те спасява от репресии.

2. В самото МВР е имало честни хора, които не ca одобрявали политиката. Не както е ширещото се мнение, че щом си бил в милицията, значи задължително си участвал в мръсотии и даже си ги аплодирал.

На абсолютно всички им се е налагало малко или много да мълчат пред Партията. Онези, които приказвали, до един са лежали по затвори, психиатрии, лагери. Ако ти не си бил на такова място преди 1989г, значи си мълчал. Който и да си! Hе ми разправяй друго, защото няма да повярвам.

Не го казвам като обида. Напротив – разбираемо е. Аз самият съм упреквал баща ми, че не е мълчал и е пожертвал семейството си заради политическа идея. На негово място не бих го направил. Cемейството е над всичко!

Затова дайте да не използваме миналото като довод срещу някой – по тази линия всеки е уязвим. Важно е какво прави сега. Лесно е да говорим в Интернет – всеки се прави на какъвто пожелае, защото не се знаят тайните му. Докато за Бойко Борисов всичко е известно, тъй като е публична личност. Фасулска работа е да го нападнеш с “Помниш ли едно време?” Дайте да не го правим, защото никак не е честно!

неделя, 22 септември 2013 г.

Футболни фантазии - 1 част




Преди време писах материал за състоянието на българския футбол и го качих в една група. Там отново ми припомниха абсурдното “Hе Стоичков, а Гунди е българският бог”. Тъй като нямах намерение да водя спор чрез коментари, обещах да напиша цяла публикация. Отдавна съм се заканил да събера на едно място повечето левскарски фантасмагории, някои от които са толкова изкривени, че плачат за психиатър.




От малък съм фен на ЦСКА – естествено, под влияние на баща ми. Помня колко ме беше яд, защото съвсем сериозно вярвах, че Левски имат по-голяма публика. Имат, ама друг път! С годините обикалях из държавата и навсякъде срещах предимно цесекари. Същото наблюдение е имал и някакъв журналист, направил съответното проучване. Толкова за броя, който явно е в наша полза.

Какви левскари съм срещал? Един заслужава специално внимание, защото думите му още отекват в ушите ми – години наред. Той изрече следното: “При нас Левски бият ЦСКА със 7:0. При вас, НА София, не знам как е”. Тук ми е трудно да коментирам, понеже всеки път като си го припомня, се задавям от смях.




Митове и легенди

1. ЦСКА е отборът на Армията, а Левски - Отборът на народа.

Нито един цесекар не отрича, че сме армейски отбор. Ще кажете: би било нагло. Да, точно толкова нагло, колкото е отричането, че Левски бяха отбора на МВР. Последното е масово “забравяно” от левскарите. Разберете: няма да промените този неоспорим факт, па ако ще и на челна стойка да застанете! Партията подкрепяше еднакво двата отбора. Ние имахме Милко Балев, а вие – Ангел Солаков. Даже вторият е направил повече за своя любим отбор, отколкото първият.

Измишльотината “Отбор на народа” вероятно е свързана със смехотворния навик на левскарите да се представят като дисиденти, неудобни, трън в обувката на другарите и други подобни дивотии.

Какъв отбор на народа, бе? За броя на публиката споменах по-нагоре. Колкото до дисидентството, не го бъркайте с гаменското поведение! Трошенето на седалки ли е дисидентство? Срещу кого протестирате? Срещу левия болт на седалката?! Да слушаш рок ли е дисидентство? Само по себе си не означава нищо, освен любов към определена музика. Tа, можете да си задържите вицовете.

Странно защо и не знам дали наистина си вярват, но левскарите обичат да припомнят, че са най-интелигентните играчи и запалянковци, защото отборът им е създаден от софийски студенти ……. преди цял век /!!!!!/. Тук ще ми трябва време да се съвзема от гърления смях. Тази дивотия напомня “велико” изказване на Петър Василев, направено по време на мача България-Швеция от Мондиал’94:

“Скандинавците имат опит в полуфинали на световни първенства, защото вече са участвали в такъв …….. през 1958г” /!!!!/.

Ама, хора, вие сериозно ли откривате нещо общо между поколение преди един век и днешните играчи?!!!!?!!! Ако отговорите с да, моля, отидете на лекар – възможно е просто да не стига кислород до мозъка ви!




2. Статистиката

Тя е изцяло в полза на ЦСКА. С едно изключение – преките двубои. Тук левскарите обичат да казва “Това е най-важното”. Кое му е важното бе, тарикат? Като уважаващ себе си европейски гранд ЦСКА винаги са мислили повече за международните мачове и шампионската титла – така правят всички големи отбори. Един отделен мач е само за днес и точка – няма нищо ценно в него. Абсолютно всеки левскар мечтае за червените успехи – титли и Европа. На секундата би ги разменил срещу статистиката на преките двубои. Ама понеже не може, затова се самозалъгват, че държат точно пък на незначителните мачове.

Айде да си говорим честно! Кое е по-важно: цялостното представяне за годината или 1-2 мача? Аха, разбрахте ли какво имам предвид?!!!?

Левскарите обичат да спекулират със 7:1 и 7:2. Първото се случи точно когато ЦСКА бяха тотално разнебитени по съвсем други, нефутболни линии – точно защото винаги са представлявали най-апетитната хапка от А Група. При това положение беше въпрос на време да пострадат от “сините”, които в същия момент разполагаха с последния си сравнително добър отбор. Да не говорим, че половината армейски играчи очакваха трансфери точно в Левски – при парите. Сещате се колко ги е мотивирало това и в каква посока.

7:2 се случва, когато ЦСКА са един от най-силните отбори в света. Същият състав продава мача на Интер /Милано/, което ни прави единствени на Балканския полуостров без европейска титла. Пак същият състав е шампион и носител на купата няколко кръга преди края, т.е. излиза срещу Левски без капка мотивация. Всеки зрител на този мач го потвърждава – “червените” са се разхождали по терена, чакайки с нетърпение последния съдийски сигнал. Докато за “сините” това е мачът на сезона – без никакво отличие, тук съзират едничката възможност да направят нещо значимо.

В спорта мотивацията e най-важният елемент – може да го разбере само човек, който е спортувал активно /не по български – пред телевизора, с бира в ръка и семки на масата/. Всичко останало е на заден план. Без мотивация, колкото и да си добър, ще се провалиш с гръм и трясък дори срещу значително по-слаб противник – примерите са безброй и не само във футбола.



3. Стоичков или Гунди?

Аз лично не харесвам това противопоставяне, защото двамата са донесли много радост не на агитки, а на целия народ. Всички викахме от радост при головете на Камата през 1994г, както и цялата държава е плакала за Гунди през 1971г. Тъпо е да се отричат неоспорими факти.

Ако все пак трябва да направя паралел, какво може да се каже? Говоря за обективност, а не за лични пристрастия и тълкувания.



Стоичков е най-великият български футболист – това говори статистиката. Никой друг няма неговите успехи. Въпреки спирането на кариерата му, в Испания го боготвотворят и така ще продължи столетия напред – той е в златната история на Барселона. Стане ли дума за Дриймтийм-а, първо споменават Стоичков и Йохан Кройф. Да, нарочно ги посочвам едновременно. Нали помните, че първият изгони втория? Tа, може да се спори кой е направил повече за Барселона и кой е по-обичан. Нищо че Кройф често е спряган като най-велик игpач в цялата история на световния футбол – редом с Пеле, Марадона и Бекенбауер.

Каквото и да говорим, колкото и да извъртаме, нямаше да има Американско лято без Христо Стоичков. Примирете се и благодарете на маестрото!





Гунди

Неговите реализаторски качества са безспорни, но тъй като не е номер едно по този показател /дори ако не броим Стоичков/, по-често посочват възпитанието му. Окей, културата е хубаво нещо. Oбаче не е сред важните качества в спорта. Често дори пречи. Събудете се! Хората съсипват организма си, поемат какви ли не химикали, някои държави - за по-високи резултати - изпращат хермафродити в силовите дисциплини ….. във футбола понякога става истинска война на терена …. А вие дрънкате за възпитание! Tова е повече от неуместно.

Казват, Гунди не се реализирал, понеже не го пускали в чужд отбор. Това действително е съсипало много кариери. Но я помислете от друга гледна точка: само по себе си излизането навън гарантира ли блестяща кариера? Не. Малко ли добри играчи отидоха и се върнаха с подвита опашка. Сираков, Гибона, даже Бербатов не стана лидер и след Манчестър Юнайтед сега го гледат “на кръв” във Фулъм заради звездеенето му.

Значи явно не е гаранция. Какви са шансовете на чуждестранен играч, чието най-популярно качество е възпитанието? Някой може ли да гарантира, че Гунди щеше да е звезда, ако играеше в чужд отбор? Не отричам съществуването на такъв вариант, но дали би се случил, ние никога няма да разберем. Можем само да предполагаме. Докато при Стоичков всичко е подплатено с безпристрастни цифри.

Не, не обиждам Гунди, както биха ме обвинили само хора с изкривено мислене /предварително плюя на такива и изобщо не ме друса за мнението на болните кукувици!/. Просто не желая да пробутвам като “гарантирано” нещо, което изобщо не се е случило и е в сферата на хипотезите.

Да ви кажа ли какво е обида? Това да твърдиш, че Гунди не искал да играе в чуждестранен отбор. Алооу, “дисидентите”, докога ще пробутвате тази комунистическа измишльотина? Hали сте против Партията. Нещо не ви личи. Къде другаде наблюдаваме дивотията “Ще играя само за родината си”? При всички комунистически държави – пропагандата работи “на шест”. Последно го видяхме при “неандерталците” от комунистическата Северна Корея. Ха да ви е честито комунистическото дисидентство!

Не искал да играе в друга държава! Кой бяга от парите, бе? Tа това е мечтата на абсолютно всеки спортист. Вие, ако искате, продължавайте да се самозалъгвате. Аз няма!



Неудобни и непопулярни факти за Гунди

Аз съм набор 1976г и не съм гледал този играч, но от възрастни хора съм слушал много. Да не говорим колко съм прочел. Вярвам, че е бил добър човек /противно на онова, което твърдеше съотборникът му Жоро Соколов – по-надолу съм обяснил/. Но съм длъжен да опиша непопулярните неща - за по-пълна картина.

От възрастни запалянковци знам, че по времето на Гунди, в самият Левски е имало поне двама-трима по-добри играчи, включително гореспоменатият Жоро Соколов. Може да не ви се вярва, но доста хора го смятат за “жертва на Гунди”. Самият Соколов описва Аспарухов като “завистлив лицемер, играещ пиеси пред хората”. Аз не го твърдя и се въздържам от коментар.

Какво знам със сигурност?

Никога няма да приема абсолютната лъжа, че БКП искали да унищожат Гунди като човек и играч, защото го “мразели”. Това е толкова тъпо, че „белите конци“ се виждат чак от Космоса. Именно заради възпитанието, за което свидетелстват почти всички, Гунди е бил перфектният комунистически идол за малки и възрастни. Хем голям играч, хем харизматичен, хем обичан и посочван за пример. Щеше ли да бъде такъв, ако го мразеха? Hякой ще посочи ли какво би попречило на другарите да го изпратят в Белене, ако наистина са искали да го смачкат?

Гунди е бил любимец на Партията и това ще го признае всеки, който се интересува от истината, а не от личните си пристрастия. Можеш ли да бъдеш идол на цяла държава без подкрепата на БКП? Абсурд! Айде да не се лъжем! Знаете, че не е било възможно.

Нещо за майорските чинове от МВР – за Гунди и Котков? Това ще подмина просто като щрих. Споменавам го, защото не е имало майор, който да е мразен от Партията. И това го знаете.

Продължава във 2 част


.......................

Публикации


                           Хищник !!!

                              Жена от Рая


                                                     Entertainment


skyvision

събота, 21 септември 2013 г.

Атентатът срещу Ахмед Доган





Много се изговори по въпроса, но все пак да обобщим подробностите около това незабравимо шоу – първи български принос в световната история, демонстриращ уникалната ни склонност да се излагаме с аматьорски инсценировки.

1. Човек с условна присъда присъства като делегат на конференция /!!!/.

2. Същият влиза въоръжен въпреки уж засилената охрана /!!!/




Ммда, въоръжен с ….   газов пистолет – първи сигнал за театрална постановка /следващият опит може да е с воден пистолет/. Румен Петков опита да го омаловажи с “Ако открият у него бойно оръжие, ще стане лошо с условната присъда”
Егати, този човек беше шеф на МВР!!! Експерт, ти да видиш!

Доста тъпо! Тръгваш да правиш атентат, а се притесняваш да не те хванат с боен пистолет! Все едно да размишляваш дали си фотогеничен за камерата.
Явно близкото приятелство между Доган и Петков процъфтява повече отвсякога и двамата ще се защитават взаимно по необходимия начин.

3. Hападателят  изминава няколко десетки метра, без да бъде забелязан нито от НСО, нито от личната охрана на Доган, които би трябвало да са нащрек след заплахите по адрес на шефа им, усилено рекламирани в медиите /явно да се разбере, че нЕкой мноу, ама мноу иска да застреля бившия затворник и настоящ лидер на ДПС/.

4. С драматичен скок атентаторът излиза на трибуната и насочва пистолет към главата на Доган. Засечка! Втора засечка!!! Все още няма охрана. Дребничкият Сокол успява сам да изблъска по-едрият агресор, който явно съвсем е забравил целта си и не пробва нищо повече от “облещен поглед”. Чак сега идват хората от НСО.

5. Обезвреждане на атентатора. Като заловена циганка-джебчийка на Женски пазар – който мине откъм гърба, блъска и удря. Всеки мераклия се изрежда. Няма белезници, няма бързо извеждане – трябва повече хора да видят стрелеца в този “истински атентат”.


6 Лютви Местан, наследник на Доган, побърза да каже пред чуждестранните медии, че в България липсват права и свободи. Или както отбеляза акад Георги Марков, гост на Карбовски – “Нечестно и лицемерно иска да прехвърли неприятностите от болната глава на здравата, т.е. вълненията в поразклатената му партия трябва да станат проблем на България”.

Същият Лютви Местан /явно в час с шоуто/ опита да ни убеди, че газовият пистолет е едва ли не най-опасното оръжие и е съвсем нормално да бъде използвано в такова начинание. “Eкспертно” отсече “Който твърди, че това е безопасен пистолет, нека подложи собственото си слепоочие!”
Хитро! По същия начин може да обяви тръба за фунийки като смъртоносно пособие, защото с нея се вади око.



JTN Research





понеделник, 19 септември 2011 г.

Избори





Tutankhamon661.blog.bg

Наближат ли избори, винаги става напечено. Вече го виждам по всички форуми. Hякои хора изведнъж се активизираха и ежеминутно ни информират какво прави човекът, подкрепян от тях. Tова е хубаво. Hай-малкото доказва, че никой не пречи на словото. В противен случай кaртинката щеше да е съвсем различна.

Тъй като вече станах свидетел на виртуални престрелки, искам да ви напомня, че добрият тон винаги трябва да се спазва. Забравянето му не може да бъде оправдано по абсолютно никакъв начин.

Тук е мястото да се възхитя от феновете на ГЕРБ – те са еталон за възпитание. Сякаш са подбирани с конкурс. Може да спорят, понякога дори ожесточено, ала не съм прочел нито един обиден коментар. Ако някой твърди обратното, нека ми посочи изключението. Честно, ще ми бъде интересно да видя поне един невъзпитан гербер.

Същите добри думи могат да се кажат и за доста от противниците на Борисов, но аз искам да говоря за другите. Попаднах на потресаващи публикации. Колкото и да мразиш човек, не може на обществено място да го наричаш свиня, животно, роб. Последното задължително е свързано с “Аз съм твой господар”. 

Моля?!? В кой свят живееш? Обръщаш се към премиера, а това има своите правила, които си длъжен да спазваш, без значение дали ти харесва. Забележете: не говорим за полицейщина и тоталитаризъм, а просто за възпитание и етикеция. 

Омръзна ми всеки ден да си задавам въпроса “Този от коя кръчма са го взели?” Съжалявам, но такива хора нямат право да се изказват по форумите. Самото им присъствие е обида за всеки нормален гражданин, включително за онези, които по принцип споделят политическите виждания на оратора-простак.

Добре е всеки да си зададе въпроса “Искам ли такива хора, с такива фенове, да спечелят изборите и мога ли да очаквам от тях нещо добро, след като им липсва дори елементарна култура?” Щом Бойко Борисов може да се държи възпитано, значи същото важи и за другите. Hе е честно някои да ползва привилегии.

Появиха се съмнения за саботажи. Със сигурност има такива, но от кого? Оказа се, че лудите по форумите са много повече, отколкото подозирах. И не е задължително да са тийнейджъри. Може да не ви се вярва, но зрели хоpа си погаждат тъпи номера, контрастиращи на самата идея за дискусия. Случва се в абсолютно всички посоки, поради което не е коректно веднага да се обвинява МВР. Може да е просто луд нехранимайко. Да не забравяме, че не само Цветанов разполага с компютърни специалисти.

От друга страна, ако говорим за нарушаване свободата на словото, не съм видял нито един гербер, който да го прави. Докато на мен лично са ми казвали “В моя блог никой няма право да хвали ГЕРБ”. Ето това е абсолютната цензура. Забележетe: във вреда на ГЕРБ. Нямам предвид недопускане на псувни, а изтриване на най-обикновено мнение. С други думи: правят точно онова, за което напълно несправедливо обвиняват управляващите. Просто някои хора не търпят опозиция. Hай-много ги е страх от онези, които умеят да се обосноват.

Във връзка със саботажите искам да ви информирам, че напоследък Facebook правят някои нововъведения и от това изникват бъгове. Вероятно повечето потребители вече са го забелязали по личните си профили. Това се отразява на цялата система.

Понеже cтана дума за вечно стряскащата полицейщина, държа да ви напомня, че колкото и да са затегнати правилата, те важат за всички. В момента точно се сещам за десетките катаджии, глобени от свои колеги заради нарушения на пътя. Това говори ли ви нещо? Помните ли, че самият Красимир Велчев, шеф на парламентарната група на ГЕРБ, олекна с 50 лева, защото говорел по телефона? Преди виждали ли сте нещо подобно?

Значи хората на Борисов могат да си носят наказанията и да плащат глоби, а противниците им ще минават метър, иначе пищят за полицейщина? Това се нарича обратна дискриминация и мен никак не ме устройва.

Наред със споменатите обвинения отново се повдига въпросът за защита на нечии интереси. Същото може да се говори за всички други, но не и за ГЕРБ, които отново потвърдиха, че няма да приемат дарения за да не ги обвинят в корупция. Mога да ви уверя, че само те ще се откажат от финансовата инжекция. Това е все едно мачът да започне от 1:0 са противника, защото знаем колко са важни парите. Особено по време на избори. При описаната ситуация кой е с привилегии? А нещо за равнопоставеност, каквато липсва в случая?

Призовавам към коректност не само блогърите по всички форуми, но и журналистите! Наложително е, тъй като отново видях двойния аршин в действие.

Скоро един човек cъвсем целенасочено успя да привлече вниманието, използвайки смъртта на делфин. Не е приятно събитие, но да твърдиш, че е убит само защото имал дупка в тялото, е меко казано, хистерично. След като никой не е проверил трупа, би трябвало повече да се внимава с “експертните” заключения, понеже тези неща не стават само с гледане. А хистерикът дори е развил фантазиите си – можело да е стреляно с автоматично оръжие. Ха така ! Абе хора, това са рибари, не наркотрафиканти. И то ако допуснем, че делфинът наистина е убит. Само че няма нито едно доказателство в подкрепа на подобно твърдение.

Споменах историята, защото Анна Заркова я използва за да се прояви с любимото си занимание – сеенето на интриги и слухове. Тази жена непрекъснато говори, че полицията не събира качествени доказателства, т.е не си върши работата. А сeга приема за “чиста монета” думите на някакъв непознат, който забелязал мъртъв делфин на брега.

Добре де, защо в този случай не поиска поне едно сигурно доказателство, че е стреляно по животното? Как за едни събития е свръхкритична, а за други не толкова? Честно ли е и бихте ли повярвали на такъв “ценен” информатор? Та това е мащабно подлъгване на населението. Сигурно знаете какъв отзвук получи случаят с мъртвия делфин. Може и досега да го разнасят по форумите. Трябва ли по този некоректен начин да се взривява обществото? Hима жалкото материалче на някаква журналистка е по-важно от истината? А имаше време, когато я уважавах. Вече няма как, защото не й е първата издънка. 




Още:

Фейсбук Страница - For Everyone

Публикации - Политика

Избори 2011 - ближи си сладоледа