За мен 9 май е Ден на Европа и такъв ще остане. Нямам намерение да празнувам Ден на Победата, както правят комунистите. Това е, защото не разбирам как може да отдаваш почит на чуждоземни войници, а в същото време да не ти пука за репресираните сънародници. Ще кажете, че са различни неща. Hа пръв поглед - да. Но вземем ли предвид, че Ден на Победата празнуват точно същите, които гласуват за Партията-Терорист, причинила страдание на хиляди хора, тогава връзката става очевидна. Дори по-лошо: червеният електорат се отнася с пренебрежение, понякога и с подигравка към така наречените репресирани. Hамирам го за животинскo.
Тогава нека ви кажа нещо, другари!
Репресираните са истинските бойци. Хората с дух, които не са мълчали раболепно пред Партията-Поробител. Tогава червените гласоподаватели са мишкували послушно, а някои тайно са мечтаели да грабят от чуждия труд чрез същата партия.
Не приемам страхливци с манталитет на плъхове да празнуват Ден на какъвто и да било героизъм. Още по-малко пък аз бих празнувал с такива.
Няма коментари:
Публикуване на коментар