Показват се публикациите с етикет играч. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет играч. Показване на всички публикации

понеделник, 24 юни 2013 г.

Най-доходоносните PTC-сайтове




Днес може би е щастливият ви ден,
защото в момента четете публикация с най-доходоносните PTC-сайтове.

Специално съм отделил тези, от които най-често тегля пари.

Продължавам да се ядосвам, че отначало не вярвах.
Та това са банкноти, които печеля, докато сърфирам в Интернет!
По-лесно няма накъде.

Ние, българите, трудно вярваме, но така или иначе
всичко е  в Интернет - бизнес, реклама, продажби ...
Дали ще сме в час или не, светът се развива.
Трябва да го догоним.


Да започнем!

Безспорният лидер е  EasyHits4u
Пари и трафик в огромни количества.
По принцип съм против ъпгрейдването,
но тук срещу 8 долара рекламите стават неограничени.
Как да го изпуснеш?!

Ако някой ви е разправял, че има по-добър PTC-сайт, пратете го при мен.
Аз ще му обясня защо точно се е заблудил.

The Best Traffic Exchange



Twickerz - минимална сума за теглене 1,50 долара.
Още когато имах само един реферал,
при всяко обновяване на страницата изникваше нова реклама.
Тогава го разгледах по-подробно и открих, че носи и добър трафик.





Ref4bux  е сайтът където съм дръпнал най-яко откъм реферали
Проверявам на всеки кръгъл час и винаги има поне десетина нови реклами
А за трафик е направо златен - гони лидера  EasyHits4u




The Bux  -  тук лидерът  EasyHits4u  има сериоpна конкуренция откъм доходност
Сложил съм  го назад, понеже не носи много трафик




Cashbible  е може би най-новият сайт.
Успя да ме изненада с българско меню и, о, чудо,
получих няколко имейла с инструкции на български!
По принцип при другите сайтове всичко е на английски.
А тук имейли на български!!!





От оставащите три сайта няма да получите кой знае какъв трафик,
но са тук заради доходността.
Ще ви изненадат приятно - гаранция!













Успех на всички умни хора с нестандартно мислене!
Вече не е нужно да се съобразявате с настроенията на шеф,

защото можете да работите за себе си.



....................................................................
Още

Финансови възможности в Интернет







понеделник, 5 ноември 2012 г.

Смешна държава, смешен спорт






Мислехме, че българският футбол е стигнал дъното, но отново ни изненадаха. Дълги години ЦСКА и Левски бяха толерирани на всички нива, поради което се създаде измамното усещане за дерби. Преди имаше причини да се нарича така, обаче днес трагедията е пълна.

Не стига, че където ни хванат из Европа, ни блъскат като “мачЕ у дирек”, а сега трябва да търпим и левскарски гаври. За пръв път нещата са толкова очевидни. Hаказанието на Гаджев от сините бе опростено като по команда, за да участва в мача, а за Платини два пъти отказват картотека. След тези всеизвестни факти човек трябва да е много нагъл, за да отрече дългата ръка на Борислав Mихайлов, известен също като Куби Михайлов.

Откакто бившият национален вратар докопа пачката и властта, работата му бързо започна да расте. Първо заряза дългогодишната си съпруга Петя заради по-младата Мария. После даде воля на любовта си към сините, което донесе шаш и паника сред съдиите, надпреварващи се да толерират онези, които странно защо са наричани “отборът на народа”, и сътворили чудо невиждано – дузпа без физически контакт, тъй като Левски не можеха да изравнят на собствения си стадион. Съвсем естествено по реда си постът национален вратар бе зает от трето поколение Михайлов. Брех, че вратарска фамилия! Някой да се съмнява в задкулисните игри? Bъв всеки период сме имали по-добри вратари, но винаги се е давало предимство на Бисер, Боби, а сега и на Ники. Hема шуробаджанащина бе, да не помислите нещо!

Очаквам апаратните игри и дежурните лъжци отново да изкарат Христо Стоичков лош, че се е скарал с “честния” Боби, но Камата отдавна не се плаши от български поплювковци. Да не ви напомням къде си ги слага! Очаквайте още много скандали и разкрития. Колкото и да го хулят, Стоичков е величина без аналог в нашия футбол и няма да мълчи за мръсотиите, които са свикнали да въртят футболните предатели, крадци и пишман-фенове.

Какво се случи на последното дерби?

Два ужасно слаби отбора. На ниво бе само грубиянщината, която странно защо продължаваме да приписваме на някакъв несъществуващ дерби-заряд. Съдиите бързо показаха, че са инструктирани прилежно. Обикновен пример: двама играчи скачат един срещу друг с бутоните напред, но картон има само за онзи c червен екип. В същото време контузиха най-активния в ЦСКА, обаче виновен нямаше. За едно и също нарушение в рамките на пет минути има фал за Левски, но не и когато трябва да е в полза на червените. В друга ситуация играч на ЦСКА изскача сам срещу вратаря, но е подкосен отзад, което по всички терени е директен червен картон, а тук дори провинилият се имаше вече жълт. И познайте какво? Hе последва никакъв сигнал, защото “отборът на народа” оставаше с 10 души.

Коментаторите също бяха на познатото ниво – по-смешни от Шкумбата. Отново доказаха, че в БНТ е традиция да се наемат хора на връзкарски принцип, което обяснява ниското качество на работата им. Азбучна истина – невъзможно е да събереш свестен колектив, щом подбираш служителите не по качествата им, а според роднините и приятелствата.

Този път обаче имаше новост. Наред с безумните изказвания, достойни заместници на бисерите тип “Петър Василев”, долетяха откровено левскарски бълвочи, каквито бях чувал само от Томислав Русев. Главната мишена бе Стойчо Младенов, който бурно недоволстваше от очевидните съдийски гаври. Това обаче не бе оправдано със заряда на дербито, а един от тиквениците в студиото дори се учуди защо треньорът все още не е изгонен.

За кой ли път се запитах тези бездарни коментаторчета не са ли учили, че един журналист трябва да се изказва безпристрастно, особено когато е в ефир? Отново никой не отговори.

Когато си свикнал да те подпират и печелиш заплатата си без никакво усилие, после нищо не е в състояние да те активизира за евротурнирите. От какъв зор да трошиш краката си, щом пак ще прибереш пачката? Сега ясно ли е защо сме посмешището на Европа, където ни млатят дори Бате Борисов - днес са стабилен отбор, обаче когато попиляха Левски, все още бяха аматьорите от близкия завод за трактори, практикуващи футбол на махленски принцип.

Така и ще бъде! Същото важи за ЦСКА, станали дългогодишна жертва на всевъзможни мутренски, титанични и прочие боклукджийски мераци.

Ще има да чакаме ново американско лято. Само че в някой друг живот.








          Явор Колев: „Фейсбук” не се следи от ГДБОП! Нима?!


                         Борисов: По-добре да го вдигаш, отколкото да ти пада!

                              "Всичко е съдбовно" - Стивън Кинг

Ах, колко тъжни са очите ти насън




..............................................................





Най-новият сайт за правене на пари, който открих съвсем наскоро.








понеделник, 30 април 2012 г.

Поредната клоунада















Мачът ЦСКА – Левски за много хора остава “Вечното дерби". Защо, след като нито е вечно, нито е дерби? Останаха ли слепци, които вярват във феърплея?

От години не е имало истински двубой между тези два отбора. Когато преди доста време ми казаха, че ще стане така, още не го вярвах. Малко по-късно се убедих с очите си - Левски по случайност поведоха, а в ответната атака Иванков “заспа” и стана 1:1. До края – разиграване в центъра или удари високо над гредата.

Играчите могат да го направят достатъчно реалистично. В крайна сметка всичко зависи от тях.

Цял свят знае, че българските мачове се уговарят преди началото на първенството, затова големите букмейкъри ни подминават, както експрес – селска гара. И ние сме наясно с “честната” игра в /нe/професионалната ни лига. Tогава защо толкова хора все още вярват, че точно ЦСКА – Левски не може да се уговори? Кое му е трудното? Двата гранда са по-честни от останалите? Срещу банкноти не биха се продали?

Преди вчерашния мач разликата в моментната форма беше очебийна. ЦСКА с осем точки пред втория, а Левски с реална опасност да остане извън евротурнирите, понеже в момента не само нямат читав играч, но и за разлика от друг път липсва фигура като Сираков или Гонзо - да ги надъха.

Въпреки тези подробности Еврофутбол дадоха малкия, т.е. по-вероятния коефициент, за Левски. Защо? Дали случайно не са знаели нещо? За мен е повече от сигурно.

Какво стана на терена? ЦСКА се скъсаха да пропускат, а сините трудно минаваха средната линия. Tака завърши полувремето. Айде, случва се да не влезе. Hо второто полувреме започна убийствено. Два пропуска на червените и веднага след това гол за Левски. Карай, това също е възможно. Обаче защо ЦСКА не тръгнаха да изравняват, а се ограничиха с отделни и обречени центрирания? Дали пък не пазеха и те резултата?

Синята публика се радваше. Нека, но да не забравят, че подобни реверанси винаги се връщат. Днес ние даваме на вас, а утре ще трябва да се издължавате – истина, стара като света.

Някой видя ли ядосани хора след мача? Избухливият Стойчо Младенов подхвърли две-три думи все едно е на разходка в Борисовата градина. Ама със семейството си, не на дерби.

От ръководството на  Левски с половин уста коментираха “Hека всеки път с такъв късмет да бием!” Щом те признават кой е бил по-силен на терена, какво има да обсъждаме ние?

Е, поне българските спортни коментатори не изневериха на себе си – отново ме разсмиваха с изказванията си. За вчерашните загрях още от четвъртък с мача Валенсия – Атлетико Мадрид. Докато първите се скъсваха да пропускат, а вторите не можеха да излязат от вратарското си поле, гениалният коментатор отсече “Валенсия няма нито едно чисто голово положение.”

Абе, момченце, на кое викаш 100%-ва опасност и как да стане, след като Атлетико се бяха групирали пред голлинията си? Всички бяха като вратари, обаче само един пипаше с ръце.

На ЦСКА – Левски имаше същите изхвърляния, но те вече не са изненада. Ясно е, че българските коментатори никога не са стъпвали на зеления терен и поради тази причина дрънкат, както би го направил примерно овчар, описващ излитането на космически кораб.

Европейско първенство ли? Световно ли? Само ако сме домакини!



А какво беше едно време, можете да видите тук




The Best Traffic Exchange



петък, 9 септември 2011 г.

Летящите лъвове




Отдавна се знае, че настоящото футболно поколение ще гледа голямо първенство само по телевизията или в най-добрия случай от трибуните. Това не поречи на нашите “велики” национали да паднат още по-ниско.

Англия ни опука така, както никой друг не го е правил. При това с ходещо темпо. На полувремето по “Дарик’ гледаха резултатите на джуджета като Люксембург и Лихтенщайн и тъжно отчитаха, че дори те се представят по-достойно. Единствено Сан Марино губеха с 3:0 след 45 минути, но като гости на Холандия. Tомислав Pусев дори си припомни, че когато е пътувал до Люксембург, се учудвал защо изобщо има публика на стадиона, след като е ясно, че домакинът ще загуби. Вероятно се е просълзил, завършвайки с “Вече и аз се чувствам като фен на отбор, който дори не мечтае за победа”.

За пръв път в историята си “Гол-линия” спряха да предават пряко мача и се включиха няколко минути след края, за да потвърдят, че официално сме загубили. Те и преди това не обръщаха особено внимание на терена. По-интересен им беше фaктът, че Бербатов стои в  ложата в компанията на Тодор Кючюков и Гари Невил.

След мача журналистите успяха да издебнат добрия и възпитан Митко, който благоволи да говори цели десет минути от своя пиедестал. Отново наля акъл на простите българи, че играч е само онзи, който се подвизава на Острова, т.е. той, Мартин и Стилян. Останалите са “каруца, теглена от три коня”. За кой ли път обясни, че позволява на пишещите братя само да го хвалят, но не и да го критикуват. Последното е право единствено на английската преса – там той не смее да се отваря, колкото и да го “разфасоват”. Слава Богу, не пожела да го пишат при голмайсторите на мач, в който не е участвал! Нищо чудно да му се е приискало – знаем колко е самовлюбен.

Най-после Бербо спомена име на виновник за неговото оттегляне – Лечков. Само сеел интриги. Същият плешивко, който е участвал в полуфинал на мондиал. За разлика от вечно сърдития Митко.

Та така, другари! Стигнахме дъното. На следващите квалификации ще сме в още по-неприятна компания, тъй като се смъкнахме в ранглистата. С други думи: Бербо и останалите “герои” унищожиха усилията на предишните поколения, които нямали основание да ги критикуват. Това са голите факти. Българинът много обича да спори с цифрите, но по този начин няма да стигнем до голямо първенство. Клубният ни футбол също претърпя незапомнен крах.

А ние нека си имаме самочувствие. По света не оценявали нашето величие! Къде е то? Само във фантазиите ни.


Online Job for All. Work from home computer.


Някои побързаха да обвинят Матеус. Същият, за когото казват, че е веднага след Бекенбауер в цялата история на немския футбол. Марадона пък го призна за най-трудния съперник - не германския отбор като цяло, а самия Матеус. Какво като е прелюбодеец? Той се е доказал като лидер на терена. И определено разбира играта повече от всеки критик.

Един не получил повиквателна, друг обявил бойкот, трети страдал от любовна мъка. Защо са ни такива, след като е ясно, че се хвърлят само за клубните си отбори? По-добре неизвестни, но играещи с желание.

Съжалявам, Лотар, но в нашия отбор няма нито един Матеус! Най-малко пък Бербатов би участвал в мач с подут глезен, както ти го направи ва Мондиал’94. Митко обаче си има друг номер – напуска терена, без да изчака смяната. Hе се учудвай, че нито един от неговите фенове не го упрекна. Тук сме така – на синеочкото е позволено дори да нарушава правилника. Не, човече, нямаш право да се сърдиш, защото ще те обявят за лош и неразбиращ нежната душа на манекена. Последният заслужава само привилегии. И ги получава, разбира се, – от “добри’ хора.

Матеус вече се изказа. Ако някой помни, аз самият съм споменавал подобно мнение. Tогава имаше сърдити, несъгласни, недоволни. Още колко време ще се самозалъгваме, че разполагаме със “звезди” от световна величина? Hямаме нито една такава. Затова станахме за смях.

Разбирам девойките, които вярват, че журналистите са лоши, и защитават българските футболни мъжленца. Tе просто нямат необходимата информация. Затова не са в час. Едва ли някога ще проумеят, че чифт сини, влажни очи не струват нищо на терена.

Повече ме изненадва реакцията на хора, които следят футбола. Именно за тях ще посоча една на пръв поглед незначителна подробност. Преди мача попитаха Капело дали се притеснява за резултата.  Tой се изсмя. Cещате ли се защо? Кой ще тръгне да се плаши от жалко отборче, изградено върху стара слава и голо самочувствие? При това без присъствието на истинска звезда.

Една от причините за постоянното ни пропадане е вечното оневиняване на многократно провалили се футболисти. Трябва да ви кажа, че нашата преса е прекалено мекушава в критиките си. Hа запад става страшно след подобна безидейна игра. Tам никой не си позволява публична сръдня, защото лесно ще бъде сменен. Дори и нашите “лъвове” звездеят само тук, понеже останалите са още по-зле и нямаме равностойни резерви.

Нека сложим ръка на сърцето и да се запитаме честно: още колко големи първенства трябва да пропуснем и колко невинни треньори трябва да се сменят, за да проумеем, че вината е в самите играчи?

Крайно време е да го направим, защото стигнахме дъното. А тук не е никак приятно.