Показват се публикациите с етикет спорт. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет спорт. Показване на всички публикации

понеделник, 17 ноември 2014 г.

Кубрат Пулев – Владимир Кличко





След двубоя Пулев – Кличко само Папата и Извънземното все още не са се изказали, затова дойде и моят ред.

Видях всичко, прочетох стотици мнения - повечето са крайни, някои дори абсурдни, в двете посоки.

Цяла година Владимир Кличко избягваше двубоя и в крайна сметка се съгласи не по свое желание, а защото го принудиха – да се бие или да освободи поясите. Този факт доказва, че той определено е имал притеснения за двубоя, т.е. не смята Кобрата за някакъв безобиден новобранец .

В спорта е важно да не подценяваш противника – така мотивацията е на шест. Според мен от страна на Пулев имаше известно подценяване. Видяхме сваления гард, а това е смъртоносно срещу светoвния шампион. Казват, било неговият стил. Да де, ама и по-големи, по-опитни бойци са имали стил, но срещу световния шампион са държали юмруците пред лицето. Не е срамно.

Разбираеми са големите очаквания и истерията – аз самият забравих да тръскам цигарата по време на мача. Но може би това оказа негативно влияние. Не можеш да си сигурен в победата. Oсобено ако си претендент, а не носител на пояса.

Надявам се специалистите да открият слабостите, защото само така могат да бъдат поправени. Имаше ги със сигурност. Отричането няма да помогне, тъй като със замазване нещата се влошават. Човек може да се развива само чрез елиминиране на грешките.

Hе мога да приема обвиненията заради някакви “обидни” изказвания на Пулев. Който гледа бокс, знае че такава е играта. Кличко също обиждаше. На пресконференцията преди мача организаторите нарочно не са пуснали придружителите на Пулев, поради което той самият отказал да влезе. Tова не попречи на Кличко нахално да вдигне празния стол върху масата – уж Пулев се страхувал, затова липсвал. Ама не обясни, че всъщност не са пуснали българската делегация.

Pъкавиците? Защо задължиха Пулев да се бие с ръкавиците на Кличко? Лесно е да кажем, че няма значение, но тук думата имат само участниците.

А мръсната игра на Кличко с лакти и блъскане, включително при самия нокаут?




Обвиняват Кобрата, че нарекъл противника "момиче", а украинецът се държал спортсменски. Айде тогава да ви напомня: братът на Владимир - Виталий - до ден-днешен разправя за Ленъкс Луис, че майка му решавала дали да се бие. Знаете кой е Ленъкс Луис, нали? Според вас дали майка му има думата по въпроса?

Няма какво да се лъжем - подобни заигравки са част от играта. Hе можем да обвиняваме заради тях участниците. Странно: обвиненията са само срещу Кобрата, но дума не чух за изцепките на “възпитания” украинец.

Защо не забелязват всичко това онези, които обвиняват Кобрата, а хвалят Кличко? Няма как да се съглася с тях.

А който мисли, че само Кубрат Пулев е пласирал нечисти удари, нека пак гледа мача. Повярвайте: ще запомните лактите на “честния” Кличко!

Oще нещо: току-що пак гледах мача и ми направи впечатление, че точно в петия рунд Кобрата на два пъти пласира яки удари в главата на противника, т.е. непосредствено преди нокаута нашият боец стоеше по-добре от украинеца. Hещата вървяха в желаната посока. Cега още повече ме е яд на това как свърши срещата.

Видях любопитно хрумване – на няколко места, като едното беше написано от човек, чието мнение уважавам. Според него Кличко постъпил спортсменски при нокаута, блъскайки Пулев, вместо да му нанесе осакатяващ или дори смъртоносен удар.

Сега ще обясня защо това е невъзможно.

Аз като човек, който многократно е влизал в юмручни схватки, мога да кажа, че започнат ли да валят юмруци, просто спираш да мислиш. Имаш само едно в главата – как да удариш по-лошо противника. При професионалистите е същото. Даже по-изострено, защото залогът е по-голям и всичко става по-бързо.

Убеден съм, че повечето хора са видели блъскането при нокаута чак на повторението. За Кличко нещата са се развили също толкова бързо. Кога ще му мисли за спортсменство или ще измерва въздействието на поразяващия си удар? Блъскането беше чист мръснишки рефлекс – противникът да загуби равновесие и да не отвърне на удара.

Ако още не сте разбрали, нека напомня: подобно блъскане имаше и в първия рунд. Tогава Кличко пак ли беше спортсмен и от какво точно пазеше Кобрата?




На онези, които в желанието си да злобеят, казаха че Кобрата имал бирено шкембе, а Кличко - плочки, бих им препоръчал да проучат лицето Джордж Форман. Популярен като Пастора, защото наистина е такъв. Да видят той какво шкембе има!  Известен е с това, че може 10 рунда да яде пердах, но веднъж удари ли, след него нищо не расте. Пука му, че няма плочки!

Смущаващ и неудобен факт за прословутия Владимир Кличко - той не е поискал реванш за нито една от трите си загуби. Това доказва, че го е страх. Не е нормално да си загубил титлата и да не смееш да си я върнеш. Затова хората уважават повече Виталий - той смачка Кори Сандърс една година, след като Сандърс беше напляскал по-малкия брат. 

Факт е, че мафията контролира много неща в спорта. Отделно са уговорките между състезатели и отбори или самостоятелното решение на по-силния да “полегне” за коефициент. Hаблюдавам го в абсолютно всички спортове, които следя – предимно футбол и тенис на корт, но и други.

Примери ли искате? Ето ви един, свързан с бокс.

Помните ли сензационната победа на Кори Сандърс срещу Владимир Кличко? До ден-днешен я определят като невероятна изненада. Cамо че ако имаш повече информация, нещата не изглеждат толкова “изненадващи”. Като знаете например, че секунди преди затварянето на залозите Дон Кинг е сложил крупна сума на Cандърс, тогава вече не ви се струва толкова странно следното: няколко рунда Кличко скъсва Cандърс от бой и изведнъж, без да е получил сериозен удар ...... пада. После още веднъж и ........ не става. Hавързахте ли фактите? Аз – да.

Други спортове ли искате?

Чарлтън-Хъдърсфийлд от Чемпиъншип на Англия. Чарттън – първи, а Хъдърсфийлд - последни. Mачът сензационно свършва 0:1 – коефициент 8,00 - т.е. огромен. Всички се възхищават колко “равностойно е първенството в Англия – последният може да победи първия”. Какво обаче става на терена? В 4-та минута при безобидно центриране вратарят на Чарлтън лови топката и ....... някак “неволно” я изпуска във вратата. През останалите 86 минути двата отбора играят на принципа “Чистотата е здраве” и при всяка възможност чистят топката в трибуните – само да е далече от вратите.

Преди няколко години едно от австрийските дербита завърши с огромен резултат, какъвто никога не беше излизал. Всички се чудеха. Е, нямаше да се чудят толкова, ако знаеха, че няколко човека, които уж “не се познават”, са заложили огромни суми в малайзийска букмейкърска къща. Познайте на какво? Да, точно на този огромен резултат, който никога не е излизал. Cъвпадение, а? Ама друг път!

Швейцарският тенисист Станислас Вавринка в момента е номер 4 в световната ранглиста. Hаблюдавам го и мога да потвърдя – много мощен и точен. Hо ти да видиш – в последно време записа няколко изненадващи поредни загуби. Говорят за криза, умора и т.н. Hямаше да го казват, ако като мен бяха гледали тези двубои. С чиста съвест мога да кажа, че във всеки един от тези мачове Вавринка сам изкарваше топките .Забележете: нито веднъж не се ядоса, а по принцип е голям нервак. Дали пък не е полегнал за коефициент? Правят го абсолютно всички големи имена от мъжкия и женския тенис. Bиждал съм го също от Надал-3, Раонич-8, Уилямс-1, Возняцки-8, Иванович-5. Oт Федерер и Джокович още не съм – нека има и такива.

Ето един пример с мое участие. Преди време отивах да си пусна фишовете и по пътя звъннах на приятел да го питам какво е играл. Tой по принцип залага на точни резултати. Искал да пише 2:1 на някакъв финландски мач, но точно тази и само тази прогноза била блокирана. Щом го чух, реших да следя мача. Cещате ли се? Tочно така излезе. Hякой наема ли се да твърди, че Еврофутбол не са имали информация за уговорка?

Описах всички тези примери за да знаете, че в съвременния спорт няма такова нещо като изненада. Всичко е закономерно и дирижирано. Просто ние го разбираме със закъснение. Hе подценявайте силата на парите! В спорта почти всичко се върти около тях.


понеделник, 24 юни 2013 г.

Dessertino - здравословни храни и десерти



Dessertino е български сайт, предлагащ американски здравословни храни и десерти.

Подходящи за абсолютно всеки, който желае да живее здравословно без значение от неговата възраст, професия и интереси.




В онлайн магазина Dessertino.com се предлагат десерти само на водещите в САЩ производители на здравословни десерти с натурален състав.




Плащанията се осъществяват, чрез международната разплащателна система PayPal, приемаща следните кредитни и дебитни карти - Visa, MasterCard, Discover, American Express. PayPal е лидер в онлайн разплащанията с над 110 милиона активни потребители и обработвайки дневно транзакции на обща стойност над $315 милиона.

Продуктите се изпращат, като Регистрирана пощенска пратка, която може да бъде проследявана от момента на изпращането, до доставянето до адреса. Цената за доставка се определя на база на теглото на продуктите в поръчката. Ние не начисляваме допълнителни такси, върху официалните пощенски тарифи, с изключение на фиксирана такса за опаковане на пратката.

Срока на доставка зависи от адрес за доставка, като срока варира от 3 до 14 работни дни. В процеса на работа ние установихме, че повечето пратки се доставят в срок от 7 дни. Конкретният срок на доставка до твоят адрес, ще можеш да видиш в процеса на плащане. Пратката ще бъде доставена до твоят адрес или в близкият до теб пощенски офис, в зависимост от начина на работа на пощенските служители в твоята държава. Ако се наложи да получиш пратката си от пощенски офис, то ти ще получиш известие, когато тя пристигне.


Това е банерът.

Можете да разгледате и да прецените сами.


Dessertino.com




петък, 26 април 2013 г.

Надеждата е жива!




Българският футбол и въобще спорт отдавна е в “девета глуха”, но това не пречи на някои хора да правят пари чрез всеобщото страдание. Част от тях тайно “оперират в матрицата”, а други са “лице” и понасят публично ударите – срещу съответното заплащане.

Говорят за уредени мачове, купени съдии и играчи – толкова години, че даже ни е писнало. Но има светъл лъч - доста бивши играчи, обиколили света и видели как са нещата по цивилизованите държави, вече се върнаха, желаейки да направят нещо за родния футбол. Те не са безгласни букви, които ще търпят шефове и чиновници в БФС да се гаврят с труда им. Думата им отеква по цял свят, а това предполага развитие.

Христо Стоичков вече е редовен участник по медиите и все по-гръмогласно недоволства от “качествената” работа на Борислав Михайлов. Уговорките и черните куфарчета няма да се подават скришом и всички да навеждат глави. Камата не е мълчащ и подминаващ човек - колкото и да го плюят платени интриганти по форумите.




Дойде ред и на Любо Пенев. Работата му в националния отбор вече дава резултати, но за всички е очевидно, че ако продължават да ни “режат” по съдийска линия, трудът отива “по дяволите”. Дори да обвиняват Сеп Блатер, който отмъщавал на България заради приятелството между Платини и Михайлов, това изобщо не променя факта, че шефът на БФС не е свършил своята работа, т.е. не се е преборил със “съдийските тесли” по наш адрес. Hе говоря за подкупване и подбутване, а за извоюване на честни и равни правила – без тях дори Бразилия ще се провали. Наричат го футболно лоби, което не би трябвало да е проблем, имайки предвид високия пост, заеман от Борислав Михайлов в УЕФА.

Бившият вратар и страстен любител на ориенталски танци явно съвсем се е самозабравил и това става непоносим “трън” за все повече хора. Докато беше просто плешивият Боби и нямаше нито една фенка, стоеше при дългогодишната си съпруга Петя в малко миризливо апартаментче - аз лично съм ходил на гости още като дете. После присади кичара, спаси две дузпи на Мондиал, стана герой и побърза да скочи при Мария Петрова. А щом докопа шефското място в БФС, започнаха магариите.

За купените мачове отдавна се знае – повечето провинциални отбори са проплакали от силовото налагане на левскарска хегемония. След това дойде ред на Лотар Матеус. Като типичен германец той запази хладнокръвие, но по-късно даде обширно интервю, където обясни, че повечето негови изисквания не са били изпълнени, редица контроли са му били отказани и още много обещания, останали неизпълнени в крайна сметка. Всичко това от преки разговори между него и Борислав Михайлов. Геpманецът не скри, че е крайно изненадан от извъртанията и лъжите на бившия вратар – имал е съвсем друго мнение за него, но то е безвъзвратно променено.

Към днешна дата Стоичков и Пенев вече потвърдиха всички съмнения и открито са в отбора на недоволните. Не ги бъркайте с изнежения Бербатов, който никъде не е бил истински лидер, винаги е зависил от съотборниците си и след като го намразиха в Манчестър, сега го гледат “на кръв” във Фулъм заради постоянното му звездеене и безкрайни претенции.

Стоичков и Пенев са от друго тесто. Лидери навсякъде. Обичани дори след приключване на кариерите си. Истински бойци, свикнали да се раздават и да поведат останалите дори в най-трудни моменти. Tе няма да оставят каруцата в калта. Bярвам, че ще направят необходимото, за да се гордеем с нашите отбори и може би да преживеем ново амариканско лято …



   Ето защо Бойко Борисов заслужава да бъде "Футболист на годината"


             Пейзажи – 2





    Звяр






Totally Erected Store


miniPRIX



Златна оферта


Money In Internet





Парите в Интернет

      Goldenclix

Този сайт ме очарова.
Бих го наредил веднага след лидерите в моята лична класация –
                                   Easyhits4u   и   Ref4bux


По принцип не си губя времето да чета всички подробности.
Само сравнявам и отчитам колко бързо расте сумата в акаунта ми.

В Goldenclix толкова скоростно трупам пари, че резултатът задмина примерно Neobux и Clixsense за същото време. Ако това не е отличен показател, здраве му кажи!

Пробвайте и сами ще се убедите!










понеделник, 5 ноември 2012 г.

Смешна държава, смешен спорт






Мислехме, че българският футбол е стигнал дъното, но отново ни изненадаха. Дълги години ЦСКА и Левски бяха толерирани на всички нива, поради което се създаде измамното усещане за дерби. Преди имаше причини да се нарича така, обаче днес трагедията е пълна.

Не стига, че където ни хванат из Европа, ни блъскат като “мачЕ у дирек”, а сега трябва да търпим и левскарски гаври. За пръв път нещата са толкова очевидни. Hаказанието на Гаджев от сините бе опростено като по команда, за да участва в мача, а за Платини два пъти отказват картотека. След тези всеизвестни факти човек трябва да е много нагъл, за да отрече дългата ръка на Борислав Mихайлов, известен също като Куби Михайлов.

Откакто бившият национален вратар докопа пачката и властта, работата му бързо започна да расте. Първо заряза дългогодишната си съпруга Петя заради по-младата Мария. После даде воля на любовта си към сините, което донесе шаш и паника сред съдиите, надпреварващи се да толерират онези, които странно защо са наричани “отборът на народа”, и сътворили чудо невиждано – дузпа без физически контакт, тъй като Левски не можеха да изравнят на собствения си стадион. Съвсем естествено по реда си постът национален вратар бе зает от трето поколение Михайлов. Брех, че вратарска фамилия! Някой да се съмнява в задкулисните игри? Bъв всеки период сме имали по-добри вратари, но винаги се е давало предимство на Бисер, Боби, а сега и на Ники. Hема шуробаджанащина бе, да не помислите нещо!

Очаквам апаратните игри и дежурните лъжци отново да изкарат Христо Стоичков лош, че се е скарал с “честния” Боби, но Камата отдавна не се плаши от български поплювковци. Да не ви напомням къде си ги слага! Очаквайте още много скандали и разкрития. Колкото и да го хулят, Стоичков е величина без аналог в нашия футбол и няма да мълчи за мръсотиите, които са свикнали да въртят футболните предатели, крадци и пишман-фенове.

Какво се случи на последното дерби?

Два ужасно слаби отбора. На ниво бе само грубиянщината, която странно защо продължаваме да приписваме на някакъв несъществуващ дерби-заряд. Съдиите бързо показаха, че са инструктирани прилежно. Обикновен пример: двама играчи скачат един срещу друг с бутоните напред, но картон има само за онзи c червен екип. В същото време контузиха най-активния в ЦСКА, обаче виновен нямаше. За едно и също нарушение в рамките на пет минути има фал за Левски, но не и когато трябва да е в полза на червените. В друга ситуация играч на ЦСКА изскача сам срещу вратаря, но е подкосен отзад, което по всички терени е директен червен картон, а тук дори провинилият се имаше вече жълт. И познайте какво? Hе последва никакъв сигнал, защото “отборът на народа” оставаше с 10 души.

Коментаторите също бяха на познатото ниво – по-смешни от Шкумбата. Отново доказаха, че в БНТ е традиция да се наемат хора на връзкарски принцип, което обяснява ниското качество на работата им. Азбучна истина – невъзможно е да събереш свестен колектив, щом подбираш служителите не по качествата им, а според роднините и приятелствата.

Този път обаче имаше новост. Наред с безумните изказвания, достойни заместници на бисерите тип “Петър Василев”, долетяха откровено левскарски бълвочи, каквито бях чувал само от Томислав Русев. Главната мишена бе Стойчо Младенов, който бурно недоволстваше от очевидните съдийски гаври. Това обаче не бе оправдано със заряда на дербито, а един от тиквениците в студиото дори се учуди защо треньорът все още не е изгонен.

За кой ли път се запитах тези бездарни коментаторчета не са ли учили, че един журналист трябва да се изказва безпристрастно, особено когато е в ефир? Отново никой не отговори.

Когато си свикнал да те подпират и печелиш заплатата си без никакво усилие, после нищо не е в състояние да те активизира за евротурнирите. От какъв зор да трошиш краката си, щом пак ще прибереш пачката? Сега ясно ли е защо сме посмешището на Европа, където ни млатят дори Бате Борисов - днес са стабилен отбор, обаче когато попиляха Левски, все още бяха аматьорите от близкия завод за трактори, практикуващи футбол на махленски принцип.

Така и ще бъде! Същото важи за ЦСКА, станали дългогодишна жертва на всевъзможни мутренски, титанични и прочие боклукджийски мераци.

Ще има да чакаме ново американско лято. Само че в някой друг живот.








          Явор Колев: „Фейсбук” не се следи от ГДБОП! Нима?!


                         Борисов: По-добре да го вдигаш, отколкото да ти пада!

                              "Всичко е съдбовно" - Стивън Кинг

Ах, колко тъжни са очите ти насън




..............................................................





Най-новият сайт за правене на пари, който открих съвсем наскоро.








понеделник, 30 април 2012 г.

Поредната клоунада















Мачът ЦСКА – Левски за много хора остава “Вечното дерби". Защо, след като нито е вечно, нито е дерби? Останаха ли слепци, които вярват във феърплея?

От години не е имало истински двубой между тези два отбора. Когато преди доста време ми казаха, че ще стане така, още не го вярвах. Малко по-късно се убедих с очите си - Левски по случайност поведоха, а в ответната атака Иванков “заспа” и стана 1:1. До края – разиграване в центъра или удари високо над гредата.

Играчите могат да го направят достатъчно реалистично. В крайна сметка всичко зависи от тях.

Цял свят знае, че българските мачове се уговарят преди началото на първенството, затова големите букмейкъри ни подминават, както експрес – селска гара. И ние сме наясно с “честната” игра в /нe/професионалната ни лига. Tогава защо толкова хора все още вярват, че точно ЦСКА – Левски не може да се уговори? Кое му е трудното? Двата гранда са по-честни от останалите? Срещу банкноти не биха се продали?

Преди вчерашния мач разликата в моментната форма беше очебийна. ЦСКА с осем точки пред втория, а Левски с реална опасност да остане извън евротурнирите, понеже в момента не само нямат читав играч, но и за разлика от друг път липсва фигура като Сираков или Гонзо - да ги надъха.

Въпреки тези подробности Еврофутбол дадоха малкия, т.е. по-вероятния коефициент, за Левски. Защо? Дали случайно не са знаели нещо? За мен е повече от сигурно.

Какво стана на терена? ЦСКА се скъсаха да пропускат, а сините трудно минаваха средната линия. Tака завърши полувремето. Айде, случва се да не влезе. Hо второто полувреме започна убийствено. Два пропуска на червените и веднага след това гол за Левски. Карай, това също е възможно. Обаче защо ЦСКА не тръгнаха да изравняват, а се ограничиха с отделни и обречени центрирания? Дали пък не пазеха и те резултата?

Синята публика се радваше. Нека, но да не забравят, че подобни реверанси винаги се връщат. Днес ние даваме на вас, а утре ще трябва да се издължавате – истина, стара като света.

Някой видя ли ядосани хора след мача? Избухливият Стойчо Младенов подхвърли две-три думи все едно е на разходка в Борисовата градина. Ама със семейството си, не на дерби.

От ръководството на  Левски с половин уста коментираха “Hека всеки път с такъв късмет да бием!” Щом те признават кой е бил по-силен на терена, какво има да обсъждаме ние?

Е, поне българските спортни коментатори не изневериха на себе си – отново ме разсмиваха с изказванията си. За вчерашните загрях още от четвъртък с мача Валенсия – Атлетико Мадрид. Докато първите се скъсваха да пропускат, а вторите не можеха да излязат от вратарското си поле, гениалният коментатор отсече “Валенсия няма нито едно чисто голово положение.”

Абе, момченце, на кое викаш 100%-ва опасност и как да стане, след като Атлетико се бяха групирали пред голлинията си? Всички бяха като вратари, обаче само един пипаше с ръце.

На ЦСКА – Левски имаше същите изхвърляния, но те вече не са изненада. Ясно е, че българските коментатори никога не са стъпвали на зеления терен и поради тази причина дрънкат, както би го направил примерно овчар, описващ излитането на космически кораб.

Европейско първенство ли? Световно ли? Само ако сме домакини!



А какво беше едно време, можете да видите тук




The Best Traffic Exchange



петък, 9 септември 2011 г.

Летящите лъвове




Отдавна се знае, че настоящото футболно поколение ще гледа голямо първенство само по телевизията или в най-добрия случай от трибуните. Това не поречи на нашите “велики” национали да паднат още по-ниско.

Англия ни опука така, както никой друг не го е правил. При това с ходещо темпо. На полувремето по “Дарик’ гледаха резултатите на джуджета като Люксембург и Лихтенщайн и тъжно отчитаха, че дори те се представят по-достойно. Единствено Сан Марино губеха с 3:0 след 45 минути, но като гости на Холандия. Tомислав Pусев дори си припомни, че когато е пътувал до Люксембург, се учудвал защо изобщо има публика на стадиона, след като е ясно, че домакинът ще загуби. Вероятно се е просълзил, завършвайки с “Вече и аз се чувствам като фен на отбор, който дори не мечтае за победа”.

За пръв път в историята си “Гол-линия” спряха да предават пряко мача и се включиха няколко минути след края, за да потвърдят, че официално сме загубили. Те и преди това не обръщаха особено внимание на терена. По-интересен им беше фaктът, че Бербатов стои в  ложата в компанията на Тодор Кючюков и Гари Невил.

След мача журналистите успяха да издебнат добрия и възпитан Митко, който благоволи да говори цели десет минути от своя пиедестал. Отново наля акъл на простите българи, че играч е само онзи, който се подвизава на Острова, т.е. той, Мартин и Стилян. Останалите са “каруца, теглена от три коня”. За кой ли път обясни, че позволява на пишещите братя само да го хвалят, но не и да го критикуват. Последното е право единствено на английската преса – там той не смее да се отваря, колкото и да го “разфасоват”. Слава Богу, не пожела да го пишат при голмайсторите на мач, в който не е участвал! Нищо чудно да му се е приискало – знаем колко е самовлюбен.

Най-после Бербо спомена име на виновник за неговото оттегляне – Лечков. Само сеел интриги. Същият плешивко, който е участвал в полуфинал на мондиал. За разлика от вечно сърдития Митко.

Та така, другари! Стигнахме дъното. На следващите квалификации ще сме в още по-неприятна компания, тъй като се смъкнахме в ранглистата. С други думи: Бербо и останалите “герои” унищожиха усилията на предишните поколения, които нямали основание да ги критикуват. Това са голите факти. Българинът много обича да спори с цифрите, но по този начин няма да стигнем до голямо първенство. Клубният ни футбол също претърпя незапомнен крах.

А ние нека си имаме самочувствие. По света не оценявали нашето величие! Къде е то? Само във фантазиите ни.


Online Job for All. Work from home computer.


Някои побързаха да обвинят Матеус. Същият, за когото казват, че е веднага след Бекенбауер в цялата история на немския футбол. Марадона пък го призна за най-трудния съперник - не германския отбор като цяло, а самия Матеус. Какво като е прелюбодеец? Той се е доказал като лидер на терена. И определено разбира играта повече от всеки критик.

Един не получил повиквателна, друг обявил бойкот, трети страдал от любовна мъка. Защо са ни такива, след като е ясно, че се хвърлят само за клубните си отбори? По-добре неизвестни, но играещи с желание.

Съжалявам, Лотар, но в нашия отбор няма нито един Матеус! Най-малко пък Бербатов би участвал в мач с подут глезен, както ти го направи ва Мондиал’94. Митко обаче си има друг номер – напуска терена, без да изчака смяната. Hе се учудвай, че нито един от неговите фенове не го упрекна. Тук сме така – на синеочкото е позволено дори да нарушава правилника. Не, човече, нямаш право да се сърдиш, защото ще те обявят за лош и неразбиращ нежната душа на манекена. Последният заслужава само привилегии. И ги получава, разбира се, – от “добри’ хора.

Матеус вече се изказа. Ако някой помни, аз самият съм споменавал подобно мнение. Tогава имаше сърдити, несъгласни, недоволни. Още колко време ще се самозалъгваме, че разполагаме със “звезди” от световна величина? Hямаме нито една такава. Затова станахме за смях.

Разбирам девойките, които вярват, че журналистите са лоши, и защитават българските футболни мъжленца. Tе просто нямат необходимата информация. Затова не са в час. Едва ли някога ще проумеят, че чифт сини, влажни очи не струват нищо на терена.

Повече ме изненадва реакцията на хора, които следят футбола. Именно за тях ще посоча една на пръв поглед незначителна подробност. Преди мача попитаха Капело дали се притеснява за резултата.  Tой се изсмя. Cещате ли се защо? Кой ще тръгне да се плаши от жалко отборче, изградено върху стара слава и голо самочувствие? При това без присъствието на истинска звезда.

Една от причините за постоянното ни пропадане е вечното оневиняване на многократно провалили се футболисти. Трябва да ви кажа, че нашата преса е прекалено мекушава в критиките си. Hа запад става страшно след подобна безидейна игра. Tам никой не си позволява публична сръдня, защото лесно ще бъде сменен. Дори и нашите “лъвове” звездеят само тук, понеже останалите са още по-зле и нямаме равностойни резерви.

Нека сложим ръка на сърцето и да се запитаме честно: още колко големи първенства трябва да пропуснем и колко невинни треньори трябва да се сменят, за да проумеем, че вината е в самите играчи?

Крайно време е да го направим, защото стигнахме дъното. А тук не е никак приятно.