Показват се публикациите с етикет БКП. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет БКП. Показване на всички публикации

понеделник, 21 ноември 2016 г.

Червено и синьо зомби


Тъй като политическото зомби си е зомби, без значение в какъв цвят е оцветено, ето две кратки описания.



Червено зомби

То си спомня с носталгия за Тодор Живков, защото тогава било по-спокойно. Не знам какво означава това, но нека го обясни на хората по наказателните лагери като Белене - те знаят най-добре що е туй спокойствие по време на комунизъм.

Достатъчно е да чуе за социална политика и червеното зомби веднага хваща червената бюлетина. Не му пука, че и преди го е чувал, но е останало глас в пустиня. 


Днес е ред на Корнелия Нинова да завърти изтъркана плоча с обещания и публиката вече ръкопляска. После феновете по традиция ще заплачат, ама е още рано да го загреят. За такива си имаме приказка - загрява като албански реотан.










Синьо зомби

Най-често е бивш комунист, пребоядисан в синьо - точно каквито са онези от любимите му политически формации СДС, ДСБ, Реформаторски блок ... С пяна на уста възхвалява Иван Костов, при когото бе извършено доограбването на държавата. Нарича го "спасяване на губещи предприятия", забравяйки че никой не би купил нещо, което ще му донесе още разходи и загуби. Cиньото зомби не разсъждава, а подобно на червеното, просто иска да чуе какво точно да повтаря в транс. И го повтаря до припадък. 




Големият ужас на сините зомбита се нарича Бойко Борисов - само той не е забъркан в тяхната каца с лайна и може да потърси отговорност на сините крадци, представящи се днес за "преуспели бизнесмени". Преуспели, щото били "умни" /разбирай крадливи/. Ето защо плюят по Борисов и се опияняват от всяка измишльотина по негов адрес, показвайки колко им е акълът.



сряда, 13 януари 2016 г.

Извращенията на червените виртуални лумпени



За жертвите на червения терор всеки знае. Половин век хората се гледаха, следяха и шушукаха. Не смееха да си кажат две нормални приказки, защото някой може да чуе и да ги натопи в милицията. После проблеми, обяснения, а може и лагер като Белене.




За комунистическите кражби също знаем. Няма наследник на партиен функционер, който да не живее от богато по-богато. Голяма част са вече зад граница, за да не търпят последствията от управлението на родителите им.

Всичко това се отрича, сякаш няма свидетели. Опитват да ни убедят, че каквото помним, то не е било. Подмениха историята, а сега искат да подменят и спомените ни. Няма как да стане.

Възмутен съм, че има червени лумпени, които се отнасят с подигравка към репресираните. Те съвсем сериозно твърдят, че в Белене отивали престъпниците и представете си, там играели карти, все едно са на курорт. Подобно нещо може да изрече само изключително гнусен лъжец, от който биха се отвратили дори голяма част от хората с леви убеждения, защото всички знаем, че Белене беше наказателен лагер, където са извършени хиляди престъпления срещу човека.

Престъпниците отиваха в затвора, а в концентрационен лагер изпращаха неудобните за БКП. Кратко, точно и ясно - не подлежи на спор. И преди съм казвал: нечовешко е да се сравняват жертвите на комунизма с евтините билетчета и мазните банички, по които тъгуват комунистите. Някои от тях може да го правят несъзнателно, но пак си остава гавра.













Искам да разкажа за един особен вид червени гамени, използващи Интернет за да сеят раздори, да бълват лъжи и омраза. Те се възмущават, когато САЩ нападнат друга държава, но в същото време си пишат един на друг ''С нетърпение чакам следващия убит американец''. Как може да желаеш нечие убийство? Няма американец, няма руснак, няма извънземно! Щом го правиш, значи заслужаваш среща с психиатър. За твое добро, защото ако не те спрат, ще направиш нещо от компетенцията на полицията. Ясно е, нали: човек, който неистово пожелава нечия смърт, е само на една крачка от извършването на истинско убийство.

Има например един идиот, кръстил се с никнейм ''Икономист''. Вече го разобличиха, че има проблеми не само с икономиката, но и с елементарната математика. Отдавна стана за смях. Той обаче се представя за бизнесмен, хвали се с авоари и т.н. Всъщност е получил от така наречените червени пари и ги е дал за управление на двамата си съдружници. Фактически той е акционер, работещ с подарените му пари, които други инвестират. Сам не умее да върти бизнес, което лъсва от неговата неграмотност. Хората често подценяват тази подробност, но кажете: възможно ли е неграмотен човек да върти успешен бизнес? Няма начин, понеже щом е неграмотен, значи му липсват акъл и образование. Тогава как ще върти фирма? Това не е шега-работа.

Той обаче се хвали и надува. Даже съвети раздава. Простащината му лъсна почти веднага: нахвърли се с обиди срещу няколко дами, които му направиха забележка заради каруцарските изрази. След като избълва една камара нецензурна помия, той тръгна да говори за .... култура. Tук всички изпопадаха. Той, простакът, да говори за култура! Представяте ли си за какъв болен човек става дума? Не разбира собствените си думи, а се бара за Големио Инвеститор. Чул, че хората харесват Владимир Висоцки и моментално го ''прослуша''. Е, хайде кажете: нима не е обида за легендарния бард да го споменава такъв невежа?

Знаете, че съществуват доста хора от същия сорт. Намазали от червените пари, а днес тежкареят, все едно имат заслуга за спечелването им. ''Икономистът'' е откровен комунист, но подобни има и вдясно. Лесно се разпознават по самохвалството и селяндурското поведение. Както знаем, интелигентните хора не губят време с фукане. Следователно тези ''нямат никой в главата''.

За да се направи на интересен и да спечели съмишленици, въпросният ''Икономист'' по едно време започна да пише за войната, да хвали героите. Дотук добре. Обаче всичко рухна, когато издаде, че според него само балъците биха отишли на война. Що за убийствено лицемерие? А той дори не се усети. Явно има само една мозъчна гънка - за пазене на равновесие, но и за нея не съм сигурен дали функционира.

Все пак да признаем, че ''Икономистът'' намери няколко съмишленици. Естествено, до един убедени комунисти. Някои се надяват да им подхвърли трохички - те определено си заслужават подигравките. Аз също не уважавам  жалките хора, които нямат капчица самоуважение и ''достойнството им'' е само в големите гръмки приказки. Други намериха в негово лице ортак за дружно бълване на омраза в Интернет. Така стигаме до най-гнусните комунистически похвати във виртуалното пространство.

Една от най-пласираните червени реплики е: ''Преди 1989г всички симпатизирахте на БКП, но после се извъртяхте и станахте демократи''. Иска им се на другарите. Всъщност повечето хора никога не са били комунисти. Просто не смееха да кажат какво мислят наистина. Защо да го правят, след като ги чака Белене?

Знаем много добре, че преди 1989г изборите бяха нагласени, затова БКП печелеше с огромно мнозинство. Никога не е имало 90% червени българи, което лъсна още в зората на демокрацията.

Комунистическите уроди са наясно, че при диктатура няма начин да се изкажеш открито, но сега им изнася да злоупотребяват - демократите се били пребоядисали. Долно и нечестно! Всъщност точно пласиращите подобни лъжи биха се продали на всеки. За момента по случайност поддържат БСП, защото само тя им обещава, обещава, обещава неизпълними неща. Те съвсем сериозно вярват, че ограбването на нечие имущество може да реши проблемите на държавата. Колко милиарда трябват, за да напълнят бездънна каца? Първо е необходимо да се запушат пробойните, а на това пречат гореспоменатите лумпени.

По подобен начин използват и всеизвестния факт, че всеки българин има по някой роднина комунист. Неизбежно е след половин век диктатура. Доста от хората се изпокараха заради политиката. Или имат други отношения. Например дядо ми по бащина линия беше толкова голям комунист, че десет години от живота му преминаха в пътувания по света. Да, беше фрашкан с долари, но баща ми не видя нито цент, съответно и аз. Всичко отиде при чичо ми, който днес го играе голям капиталист и хич не обича да му напомнят за летящия комунистически старт, финансиран благодарение на комунистически връзки. Аз от своя страна не отидох при дядо ми цели 7-8 години, тъй като не обичам да ми дрънкат колко хубаво било преди 1989г.

Ама на кой му пука? Червените лумпени викат ''Имаш роднина комунист, значи си намазал''. Нищо че може да не си виждал този роднина години наред, защото сте се изпокарали за политика или друго. Злоба да се лее!










Има и още, което е още по-мръсно. Знаете ли, че тази червена сган открито подиграва репресираните? Не с намеци, а в прав текст. Всеки ден го виждам. Разбирате ли, това не са нормални хора. Все едно да ръкопляскат, че някакъв садист е отрязал краката на кучето Мими в Дряново. Същото е.

Представяте ли си тези кроманьонци да споменават Васил Левски? Или да говорят за изкуство? Това е истинска перверзия.


                                                           За злобата в Интернет

                                                        Наказват за омраза в интернет
                                                  
                                                       Крайно време е!
.............................................................................
Ето защо човек не трябва да говори за числа,
когато е скаран с математиката:
До плебса у блогу, гледайте фнимателну ей....




понеделник, 30 март 2015 г.

Осъдително



Един от начините да разпозная най-големите червени боклуци  e навикът им да викат “Сега говориш против комунизма, но тогава лапаше”. Това е мръсна нечовешка гавра, съизмерима с радостта им, когато аплодират всеки убит украинец (естествено, викат им "фашисти").




Хората са били привидно с партията, защото не е имало друг начин. Един ще го пратят в Белене, друг в психиатрията, трети направо ще го убият. Отнели са ти правото да избираш и сега е цинично да го използват срещу теб, знаейки че нещата са съвсем различни.

При това положение не виждам нищо осъдително да си бил с партията, а след 1989г да си се разграничил от нея. Осъдително е другото: ако и след 1989г продължаваш да гласуваш за червените убийци. Правят го родените за слуги. Тях никой не заплашва. Просто искат да слугуват и е нормално да завиждат на свободните духом.



сряда, 19 ноември 2014 г.

Никой не може да ме настройва срещу Бойко Борисов





С повечето приятели имаме негласна уговорка да не си дуднем и натякваме, ако сме на различни политически позиции и в интерес на истината го спазваме. Понякога обаче се получават заигравки, следва напомняне, дори настояване. Не е приятно да опитват да променят политическите ти виждания, нали? Аз не го правя спрямо другите и имам право да очаквам същото спрямо мен. Още повече ако двама души се разбират, защо трябва да си развалят отношенията с политика? Нека просто я заобикалят!

Реших да посоча два от най-популярните доводи срещу Бойко Борисов, с които обикновено опитват да ми излязат. Нека знаят какво е мнението ми за да не мислят, че ще го променят. Много от нещата съм казвал в коментари и статуси, но другo е да са на едно място.




1. Бойко Борисов е бил охрана на Тодор Живков, значи е комунист.

Първия път, когато го чух, помислих че е майтап. После разбрах: съвсем сериозно ми го пробутват. Няма как да мине. Това е просто работа. Ако беше истина, то тогава всеки охранител щеше да сменя политическите си виждания със смяната на поредния охраняван човек. Cещате се - невъзможно е.

Преди да започна да работя за себе си, години наред бях на служба при мутра от най-близкото обкръжение на Иван Костов. Освен с Командира имаше много близки контакти с Петър Стоянов и Стефан Софиянски. С такива приятелства нали разбирате: стана милионер благодарение на “честната” приватизация, осъществена от СДС. Аз обаче не станах нито милионер, нито мутра. Какво като съм работил за него? Същото е при Борисов и Живков.



2. Ако си бил в системата на МВР преди 1989г, значи задължително си убеден комунист и няма начин да си репресиран – както ти, така и твои роднини.

Вие, които го мислите сериозно, наистина ли вярвате, че тогава БКП е печелила изборите с 99,9%? Така излиза, понеже повечето хора са си мълчали, следователно по вашата логика са одобрявали политиката. Hе знаете ли колко граждани всъщност са се примирявали без да одобряват – просто не са имали избор? Знаете го, разбира се. Tогава защо за едни го признавате, а спрямо други го използвате, за да ги нападате? Hе е справедливо.

Как да е нямало репресирани в самото МВР? Ако наистина не ви е известно това, то значи имате да учите и не можете да поучавате другите от позицията на всезнайковци. Пропуските ви са жестоки.

Ще ви дам за пример баща ми. Той беше старши лейтенант в МВР. Наистина вярваше в онова, което комунистите говорят на думи, но за негово съжаление практиката се оказала съвсем различна. Горкият решил, че може да промени нещо и започнал да критикува. Стигнал дори до министъра на вътрешните работи. Твърдо вярвал: щом истината е на негова страна, значи всичко ще е наред.

Да, ама не! Изведнъж той се оказал “лошият”, защото критикувал недъзите в системата и в частност на МВР – там се ширели пиянство, разврат, неизпълнение на задълженията и т.н.

Няма да обяснявам какво му се случило по-нататък – не е за хора със слаби нерви. Само ще посоча доказателство, че наистина е било голяма мръсотия.

Колегата на баща ми, с когото работили бюро до бюро, по една случайност беше син на тогавашната ми класна ръководителка – тя ни преподаваше от 4ти до 8ми клас. Майка ми често ходеше при нея и говореха само за баща ми. Hе за мен, понеже аз никога не съм имал проблеми с учението – даже класната се чудеше как постигам отличен успех при такива неприятности в семейството. Нейният съпруг беше много високо в Министерството на вътрешните работи.

Синът на класната – при такъв як гръб в лицето на баща си, при образованието и способностите си, въобще с перфектни предпоставки за блестяща кариера – знаете ли какво направил заради историята с баща ми? Подал оставка. Не могъл да преживее такава мръсотия.

Описах това, защото показва:

1. Като си работил в МВР, това не те спасява от репресии.

2. В самото МВР е имало честни хора, които не ca одобрявали политиката. Не както е ширещото се мнение, че щом си бил в милицията, значи задължително си участвал в мръсотии и даже си ги аплодирал.

На абсолютно всички им се е налагало малко или много да мълчат пред Партията. Онези, които приказвали, до един са лежали по затвори, психиатрии, лагери. Ако ти не си бил на такова място преди 1989г, значи си мълчал. Който и да си! Hе ми разправяй друго, защото няма да повярвам.

Не го казвам като обида. Напротив – разбираемо е. Аз самият съм упреквал баща ми, че не е мълчал и е пожертвал семейството си заради политическа идея. На негово място не бих го направил. Cемейството е над всичко!

Затова дайте да не използваме миналото като довод срещу някой – по тази линия всеки е уязвим. Важно е какво прави сега. Лесно е да говорим в Интернет – всеки се прави на какъвто пожелае, защото не се знаят тайните му. Докато за Бойко Борисов всичко е известно, тъй като е публична личност. Фасулска работа е да го нападнеш с “Помниш ли едно време?” Дайте да не го правим, защото никак не е честно!

неделя, 22 септември 2013 г.

Футболни фантазии - 2 част





                   Продължава от 1 част

Сега ще посоча два факта, също доказващи, че БКП действително е обичала своя любимец – любов, която на моменти е дразнила самия Гунди / тук – браво на него!/.

За своя бенефис Лев Яшин изпраща покана до България – за най-добрия наш централен нападател, който безспорно е бил Петър Жеков, носител на “Златната обувка” за най-добър реализатор в Европа /за разлика от Гунди/. Тук е моментът да попитам: има ли друга държава, която в националния си отбор да държи на пейката носител на “Златната обувка”? Представяте ли си примерно Марко ван Бастен сред резервите? Обаче на Жеков се е случило. Познайте защо? За да играе Гунди – още едно доказателство за “омразата” на Партията. Явно е било част от дълбоко законспириран план – давайки му привилегии, те всъщност са искали да го унищожат. Ама, хора, вие сериозно ли не сте чували за логика?!!!

Партийната любов поема в стряскащо изкривена посока – поканата на Яшин е за Жеков, но БКП иска да изпрати “мразения” Гунди – нечуван абсурд, способен да изненада дори най-пресъхналия комунистически мозък. Добре, че е направено с предварително запитване, та Яшин отказва Аспарухов и настоява за Жеков. Последният отива, играе и дори бележи гол.

А сега една документирана изненада, срещу която самият Гунди се е възпротивил публично - явно му е натежала партийната любов …. пардон, “омраза”.

В началото на 70-те години най-силният български отбор не се казва ЦСКА или Левски, а е Берое /Стара Загора/. Шампионски състав, способен на подвизи, ако не е бил съсипан заради …… инцидент с Гунди. Онези, които твърдят, че Берое били сателит на ЦСКА, как ли го връзват със следващия абзац.

По време на мач Берое – Левски Гунди стъпва накриво в неравност върху терена и изкълчва глезен. По случайно съвпадение става едновременно с невинен сблъсък с противников играч. Лошо! “Деветката” ще трябва да отсъства известно време. Какво прави “мразещата го” Партия? Hещо шокиращо! Приема, че играчът на Берое нарочно е “контузил” Гунди и за назидание ……. вади целият шампионски отбор от А Група/!!!!!!!/. За да не се случи това, самият Гунди пише отворено писмо, заявявайки че никой не го е ритал, а просто е стъпил в неравност. Партията не го слуша и изхвърля Берое. Тук виждаме реалното отношение на БКП не само към Аспарухов, но и към Левски като цяло. Bероятно по този начин са искали да …… унищожат “Отбора на народа”/ друга левскарска фантасмагория/. Ако така унищожават, интересно как ли подпомагат?!!!?

На това ли викате “омраза”? Както виждате, дори Гунди не е харесвал специалното отношение към него.

Колата, с която катастрофират Аспарухов и Котков, е била Алфа Ромео. Колко “мразени от Партията хора” за можели да си я позволят по онова време – откъм пари и откъм разрешение? И не е ли било привилегия, запазена само за приближени до БКП? Не че нещо, ама ей така, просто си подпитвам.




Не е нужно да си видял, за да разбереш истината. Понякога е достатъчно просто да свържеш 2 и 2, след което оставаш изненадан от резултата. Ако не да убедиш друг, най-малкото ще усетиш лично удовлетворение, че за разлика от останалите, не си се превърнал в играчка за интриганти.

Та, другари от синия сектор! Продължавайте да измисляте легенди! Hародното творчество е хубаво нещо – внася колорит.

А фактите и истината оставете на други!


Този материал е готов отдавна, но и днес нямаше да го пусна, ако не бях прочел това



Жените в политиката

Учители-хулигани