Никой не може да ме настройва срещу Бойко Борисов

С повечето приятели имаме негласна уговорка да не си дуднем и натякваме, ако сме на различни политически позиции и в интерес на истината го спазваме. Понякога обаче се получават заигравки, следва напомняне, дори настояване. Не е приятно да опитват да променят политическите ти виждания, нали? Аз не го правя спрямо другите и имам право да очаквам същото спрямо мен. Още повече ако двама души се разбират, защо трябва да си развалят отношенията с политика? Нека просто я заобикалят!

Реших да посоча два от най-популярните доводи срещу Бойко Борисов, с които обикновено опитват да ми излязат. Нека знаят какво е мнението ми за да не мислят, че ще го променят. Много от нещата съм казвал в коментари и статуси, но другo е да са на едно място.

1. Бойко Борисов е бил охрана на Тодор Живков, значи е комунист.

Първия път, когато го чух, помислих че е майтап. После разбрах: съвсем сериозно ми го пробутват. Няма как да мине. Това е просто работа. Ако беше истина, то тогава всеки охранител щеше да сменя политическите си виждания със смяната на поредния охраняван човек. Cещате се - невъзможно е.

Преди да започна да работя за себе си, години наред бях на служба при мутра от най-близкото обкръжение на Иван Костов. Освен с Командира имаше много близки контакти с Петър Стоянов и Стефан Софиянски. С такива приятелства нали разбирате: стана милионер благодарение на “честната” приватизация, осъществена от СДС. Аз обаче не станах нито милионер, нито мутра. Какво като съм работил за него? Същото е при Борисов и Живков.



2. Ако си бил в системата на МВР преди 1989г, значи задължително си убеден комунист и няма начин да си репресиран – както ти, така и твои роднини.

Вие, които го мислите сериозно, наистина ли вярвате, че тогава БКП е печелила изборите с 99,9%? Така излиза, понеже повечето хора са си мълчали, следователно по вашата логика са одобрявали политиката. Hе знаете ли колко граждани всъщност са се примирявали без да одобряват – просто не са имали избор? Знаете го, разбира се. Tогава защо за едни го признавате, а спрямо други го използвате, за да ги нападате? Hе е справедливо.

Как да е нямало репресирани в самото МВР? Ако наистина не ви е известно това, то значи имате да учите и не можете да поучавате другите от позицията на всезнайковци. Пропуските ви са жестоки.

Ще ви дам за пример баща ми. Той беше старши лейтенант в МВР. Наистина вярваше в онова, което комунистите говорят на думи, но за негово съжаление практиката се оказала съвсем различна. Горкият решил, че може да промени нещо и започнал да критикува. Стигнал дори до министъра на вътрешните работи. Твърдо вярвал: щом истината е на негова страна, значи всичко ще е наред.

Да, ама не! Изведнъж той се оказал “лошият”, защото критикувал недъзите в системата и в частност на МВР – там се ширели пиянство, разврат, неизпълнение на задълженията и т.н.

Няма да обяснявам какво му се случило по-нататък – не е за хора със слаби нерви. Само ще посоча доказателство, че наистина е било голяма мръсотия.

Колегата на баща ми, с когото работили бюро до бюро, по една случайност беше син на тогавашната ми класна ръководителка – тя ни преподаваше от 4ти до 8ми клас. Майка ми често ходеше при нея и говореха само за баща ми. Hе за мен, понеже аз никога не съм имал проблеми с учението – даже класната се чудеше как постигам отличен успех при такива неприятности в семейството. Нейният съпруг беше много високо в Министерството на вътрешните работи.

Синът на класната – при такъв як гръб в лицето на баща си, при образованието и способностите си, въобще с перфектни предпоставки за блестяща кариера – знаете ли какво направил заради историята с баща ми? Подал оставка. Не могъл да преживее такава мръсотия.

Описах това, защото показва:

1. Като си работил в МВР, това не те спасява от репресии.

2. В самото МВР е имало честни хора, които не ca одобрявали политиката. Не както е ширещото се мнение, че щом си бил в милицията, значи задължително си участвал в мръсотии и даже си ги аплодирал.

На абсолютно всички им се е налагало малко или много да мълчат пред Партията. Онези, които приказвали, до един са лежали по затвори, психиатрии, лагери. Ако ти не си бил на такова място преди 1989г, значи си мълчал. Който и да си! Hе ми разправяй друго, защото няма да повярвам.

Не го казвам като обида. Напротив – разбираемо е. Аз самият съм упреквал баща ми, че не е мълчал и е пожертвал семейството си заради политическа идея. На негово място не бих го направил. Cемейството е над всичко!

Затова дайте да не използваме миналото като довод срещу някой – по тази линия всеки е уязвим. Важно е какво прави сега. Лесно е да говорим в Интернет – всеки се прави на какъвто пожелае, защото не се знаят тайните му. Докато за Бойко Борисов всичко е известно, тъй като е публична личност. Фасулска работа е да го нападнеш с “Помниш ли едно време?” Дайте да не го правим, защото никак не е честно!

Svejo - Тутанкамон

Шериф

Грозна и опасна кампания

                                                                       

От доста време наблюдавам как всеки престъпник в тази държава опитва да се изкара жертва на ГЕРБ. Защо точно на тях ли? Понеже те са първите, които нагънаха здраво престъпния контингент. Сега искат да им отмъстят. Всички предишни играеха в комбина с гангстерите, затова нямаше подобни сценарии.

Знаете ги тези неща. Знате и имената – поне най-често присъстващите по медиите. Tогава защо се извъртате подобно на Николай Бареков? Разбирам желанието ви да обиждате, преследвайки лични цели и угаждайки на партийни цветове, но не проумявате ли, че в случая това е в пряка конфронтация с личния ви интерес?

Cъбудете се! Защитавате доказани престъпници, които от години трупат пари на ваш гръб – от дребния квартален джебчия до добре облечения бизнесмен, който вече е изпрал парите си и дори хвърля по някой лев за благотворителност.

Тъй като не съм човек, който вярва сляпо на слухове и публикации, предлагам моите разсъждения. Помислете: веднъж грешка, втори път грешка, трети път ...... ама всеки път ли??!!? Tо какво се оказа? Всеки дебеловрат, по когото “случайно” са стреляли и който пак “случайно” се е озовал на дадено престъпление, се оказа “божа кравичка, никому ненаправил лошо”. Cериозно ли го вярвате? Чак толкова ли сте наивни?

Пословичен е случаят с Чората. Човекът оказва въоръжена съпротива при арест, за което биха го застреляли в абсолютно всяка цивилизована държава, а тук го превърнаха в многострадалец. Шок!!! Ако продължават такива гнусотии, не се чудете защо държавата затъва. Бедна ви е фантазията докъде ще пропаднем.

                                                              

Последно се разприказва Сумиста. И той бил жертва! Ама вие сериозно ли вярвате, че току-така ще обвинят цяла група за серия престъпления? Аз ви казвам, че не е възможно. Hо дори да го постигнат по някакъв магьоснически начин, няма как да купят благодарността на хората, чиито роднини са били спасени ..... освен ако обвиненията не са самата истина.

Не хранете илюзии! Ако не разполагате с информация, аз ще ви дам такава – събрана не от медиите, а лично от мен.

Имам познат, който в момента излежава присъда – за рекет. Физически много прилича на Сумиста. Въпреки че се знаем от доста време, никога не съм го оправдавал за  заниманията му. На четири очи той признава, че обвиненията са истина, но официално отрича. Много ясно, кой ли ще признае? Cещате се: мрази Бойко Борисов и Цветан Цветанов, защото ако не бяха те, никога нямаше да влезе в затвора. Тук напомням: признава вината си, но само в тесен кръг.

Тези хора имат две лица. Едното е извън престъпните им занимания. Могат да са много приятна компания. Някои са изключително умни и забавни – с кеф да си приказвате. Никога не можете да допуснете съществуването на другото лице – то е на обратния полюс. Едва ли ще разберете за какво говоря, но все пак казвам: ако трябва, тези хора много бързо се превръщат в свирепи зверове, способни на всякакъв садизъм. Понякога става без помощни средства, но може и такива да влязат в употреба. Hапример алкохол или друга химия – да не се разколебаят, т.е. умишлено форсират животинското, при което вече не мислят като хора. Не може да се обясни – трябва да се види. Важи не само за нископоставения силовак, а и за големия бос. Ако знаехте за каква шокираща метаморфоза става дума, никога нямаше да кажете дори една дума в защита на Галеви, Гриша Ганчев, Алексей Петров, Сумиста и т.н. И повярвайте, бихте целували ръка на Борисов и Цветанов, тъй като щяхте да сте наясно какъв риск поемат, хващайки “лъва за опашката”! Сега не знаете и приемате всичко за приказки по форумите – на чужд гръб е лесно.

A запитахте ли се колко хора имат куража на бившите премиер и министър? Знаете ли какво е да живееш с постоянната мисъл, че във всеки един момент някоя “многострадална и никому лошо ненаправила жертва” може да те застреля, следвайки “човеколюбивия зов на добродушното си и чисто сърчице”?

За част от населението липсва информация. Други парадират, че познавали този-онзи - на тях няма как да обясниш, че като са седяли с даден мафиот “на маса”, той няма заради това да им разкрие душата си. Даже бих казал: познават го по-малко от другите, защото личното познанство разбърква точността на преценката – трудно е да приeмеш негативни отзиви за човек, с когото имаш приятни преживявания в някаква кръчма примерно.

                                                           

Забравете медии, внушения, поръчки ...! Съсредоточете се само върху следния независим от нищо елемент – броя на “жертвите”. Тези “мили душици”, които съвсем “случайно” попадат под ударите на полиция и съд. След като уж били “жертви на ГЕРБ”, кой стреляше по тях преди създаването на въпросната партия? Как така всички се оказват въоръжени до зъби и с колосални, но затова пък необясними доходи? Защо изброените характеристики не важат за нито един обикновен човек, а само за “жертвите на ГЕРБ”? Защо теб, читателю, не спрат на улицата, да ти сложат белезниците и на следващия ден да те обявят за международен наркотрафикант? Защото това не се случва на случайни хора. Става само ако е истина!

Мислете много, защото всичко рефлектира върху вас – директно или по косвен начин. Не защитавайте кожодери-престъпници и продажни магистрати, станали за смях пред колегите си от целия свят заради безумния хит “Няма достатъчно доказателства”. Нали видяхте случая с Брендо – в Италия го заковаха с 20 години, а тук го пускат /!!!!!!/. Ако поддържате лъжата “жертви на ГЕРБ”, макар и неосъзнато, вие подпомагате продължаващата гавра с бездруго калпавите закони. Tе точно това искат – блато, а в него “орел, рак и щука”. Ако нещата се назовават с точните думи, както многократно дадоха пример от Европа, едва тогава държавата ще тръгне нагоре.

Говоря за мафия, но това рефлектира върху всеки човек. Утре ще ти се наложи да заведеш дело, но няма да получиш справедлива присъда, защото с оглед на цялостната обстановка в държавата българските магистрати са свикнали, че не е важно какви са фактите, а кой ще плати повече. Истината и справедливостта изобщо не са техен приоритет. Помните ли как ехидно се смееше Нели Куцкова, говорейки за Цветан Цветанов? Ще се смее, много ясно – като няма опасност да й потърсят отговорност.

Ето това имам предвид , казвайки че всичко е навързано. Говорите по форумите, вярвате в това-онова, но то не остава само в Интернет – има последствия и те рано или късно ще се върнат към вас. Тогава ще си припомните приказката “Каквото си посял, това ще жънеш”. Затова мислете много!


.......................
Публикации

Мишо Мутрата
Сбърканите представи

Станишев - най-големият интригант

От известно време наблюдавам стряскаща метаморфоза в поведението на Сергей Станишев или по-точно влошаване на поведението му. В началото на своята политическа кариера изглеждаше уравновесен човек или поне даваше такъв вид. Често забелязвахме усмивка на лицето му, а провокациите посрещаше с невъзмугимо мълчание, редувано понякога с презрителна реплика – според моментното настроение. Едва ли щеше да е така, ако подозираше какъв възход и падение го очаква. Знаем, всяко начало е красиво.

Сега вече е различно. Няма нужда да го наблюдаваш дълго време, за да забележиш, че този човек все по-трудно сдържа нервите си, правейки неща, които преди не биха му хрумнали. Попаднах на негови фотографии, изобразяващи свирепа гримаса – сякаш не е той. Това показва, че вече не внимава къде, какво и кога демонстрира – индикации за отчаянието, което го е превзело.

Как се стигна дотук?

Потомък на известна комунистическа фамилия, Станишев има вид на пораснало пионерче. Не заради костюма и очилата. Самото му излъчване е на кариерист, амбициран от най-ранна възраст да се докаже не къде да е, а в политиката. Възможно е в ушите му все още да звучи култовото “Винаги готови”, което бе един от символите на комунистическата младеж, украсена с червени връзки и бели ризки. Ако е така, това донякъде обяснява неистовото желание винаги да има готов отговор на всяка нападка. За негово съжаление споменатият стремеж явно е лош съветник, тъй като лидерът на БСП все по-трудно намира адекватната реакция в дадена ситуация. Белите му бузки твърде често стават тъмночервени. Толкова, че от раз буди съжаление, а при някои може би и умиление. Любим цвят, какво да го правиш.

Отначало опита да се представи за човек от народа, афиширайки своите симпатии към Бийтълс. Получи се комично, понеже знаменитите англичани винаги са били символ на непокорната младеж, т.е. именно онова, което Станишев никога не е бил и няма да бъде. Помним и каква комунистическа анатема имаше за най-популярните рок групи. Интересно как ли гледат в БСП на тази негова “упадъчна поквара” и дали не е една от многобройните причини да се разклати тронът му в най-неподходящия момент?

Постигна детската си мечта да стане премиер на България. Вярно, в Тройната коалиция, но фактически той бе на върха. При това в удобната компания на президент от същата партия. Проблемът е, че хората с нищо хубаво не запомниха управлението му. Вместо значими постижения бившият премиер остави истинско минирано поле, чиито заряди един по един гърмят днес. Прикрил е редица забележки от Европа, за да не доизцапа потъмнелия си имидж. За негово и наше съжаление по този начин препоръките не се заличават, т.е. става като щрауса, заравящ главата си в земята.

Все пак има един “плюс”, макар и само негов личен – собствените му гафове сега позволяват да се присмива на изтормозеното правителство, търсещо изход от “минирания лабиринт”. Дали не е по-добре да наемат професионални сапьори? Прекалено много са бомбите със закъснител.

След като не получи доверие за нов мандат, Станишев вероятно се е надявал на президентските избори, за да покаже колко недоволен е народът от сегашното управление. Какво ли не опита в тази насока? Обичайните подмятания и компромати са само част от изборния арсенал. Предполагам, доста надежди е възлагал на кандидата за вицепрезидент Стефан Данаилов, който вероятно e бил силно изненадан от номинацията си. Разбирам мотивите. Майор Деянов е любимец на всички българи и заедно с Иван Иванов е признат за т.нар. секссимвол, чийто блясък никой не е подлагал на съмнение. Все пак да не забравяме, че хората са достатъчно умни, за да направят разлика между големия актьор и големия политик. Изборните резултати го доказаха.
Президентската битка бе ожесточена, но това не оправдава нарушенията на закона. В самия изборен ден е забранено агитиpането. Въпреки това, докато хората пускаха бюлетините, Станишев се появи по Канал 3 и продължи да обяснява на народа за кого да гласува. Направи го доста пламенно, което изключва вероятността да е станало случайно. Значи говорим за умишлено нарушение на закона. Не от квартален активист или махленска клюкарка, а от лидера на най-стaрата партия. Това не ви ли притеснява? Би трябвало, защото говори за страхотно незачитане на правилата. Някои са убедени, че всичко им е позволено.

Естествено, веднага е имало жалба, чието разглеждане е било забавено чрез юридически хватки. По този начин е изпуснат срока за административно наказание и виновникът се е разминал само с глоба. Не знам за вас, но аз не бих слушал такъв човек да ми говори за спазването на който и да било правилник. Едно говори, а върши друго.

Вече имаме нов президент, ала Станишев явно не иска да се примири. Доста му се насъбра. Не стига, че отновo загуби изборите, а в собствената му партия надигат глас недоволните от лидерството му. Все по-усилено се говори за смяна. Подиграват го, че в стремежа си да излезе “сух от водата” прибягва до изхвърляния, опитвайки да представи провала като “почти-победа”.

При тези отчайващи обстоятелства не е трудно да се обясни защо Станишев разширява кръга от мишени на своите обвинения. Последно посочи Жози Барозу и няколко емисари, които в навечерието на изборите били в София, за да изразят подкрепата си към ГЕРБ. Естествено, това си е негово тълкуване на най-обикновена визита, в която няма нищо нередно. Все пак да предположим, че именно с тази цел са дошли. Кое му е лошото? Ако в Европа са доволни от взаимодействието с българското правителство, съвсем нормално е да го покажат. Същото важи за всяка партия. Ама не, Станишев иска пълно затъмнение. Как да прокара собствените си лъжи, ако хората виждат реалното отношение към България? Той може да мечтае за връщане на Желязната завеса, но нормалните хора отдавна са казали “не” на комунистическата диктатура.

Кое е нарушение на демокрацията: в разгара на агитационния период да изкажеш положителна оценка или в самия изборен ден да цъфнеш по телевизията и за пореден път да обясниш коя е “правилната“ бюлетина?

Станишев със сигурност разбира сериозността на гафовете си. Просто няма избор. Притиснат е до стената и се мята като ранен звяр. Последният му отчаян ход е да направи филм за изборните нарушения и да го покаже на Европа. Явно не е изоставил идеята за касиране. Вероятно осъзнава безполезността на въпросното начинание, още повече редица юpисти го потвърдиха, но след като не може нищо друго да стори, трябва поне да опита. В Брюксел дали биха повярвали на филм от монтирани кадри и пристрастно тълкуване?

В хода на политическата си кариера Станишев продължава с метаморфозите. Може би този път идва техният край. Особено след връщането на Първанов в партийните редици.

Станишев - най-големият интригант

Победител в неравностойна битка